Стойка Кръстева: Искам да приключа с олимпийски медал

Стойка Петрова - Кръстева е сред най-успешните български боксьорки в историята. 34-годишната ветеранка от Добрич има две европейски титли и два сребърни медала от световни първенства. Тя участва и на олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Там за пръв път жени сложиха ръкавици на най-спортен форум.
Кръстева (51 кг) се завърна в английската столица за олимпийската квалификация. Тя започна с победа над Екатерини Коцойоргопулу (Гър) с 5:0. Днес се изправя срещу французойката Василия Ладири. Специално за читателите на "България Днес" Кръстева разказа каква е атмосферата в Лондон и как се чувства.

- Стойка, това е първо международно състезание за вас от 2018-а. Имаше ли напрежение преди старта?
- Усетих лека тръпка в първия рунд. Радвам се, че първата ми съперничка не беше от най-силните, за да мога да вляза в турнира.

- Защо решихте да се завърнете?
- Първото ми боксово състезание беше през април 2000 г. Натрупаха се доста лишения през годините и затова реших да се откажа. Започнах работа като треньор в "Локомотив" (Сф). Президентът на клуба Боби Георгиев и шефът на федерацията Красимир Инински започнаха да ме навиват да се върна заедно с треньора на националния отбор Фикрет Ерджебов. Моят съпруг също ме подкрепи. Усилието беше колективно. Всеки спортист иска да приключи своята кариера с олимпийски медал. Затова поднових преди около седем месеца.

- Кое е вашето предимство пред конкурентките?
- Опитът винаги е от голямо значение. За мен е важно не само да спечеля квота, а и да стигна колкото се може по-напред. Първите шест в класирането отиват в Токио. Но освен това се печелят точки за ранглистата. С тях може да бъда поставена в по-добра позиция в схемата за олимпиадата.

- Как се отразява коронавирусът на състезанието?
- От това, което чуваме и четем, в България състоянието е много по-зле. Нашият хотел е на 10 минути от залата. Има и транспорт. На влизане има датчици за температурата и охрана. Навсякъде има дезинфектанти и бележки как трябва да вземаме мерки, но не са ни дали маски. Когато сме в тренировъчната зала, гледаме да се отделим в някой ъгъл. Да нямаме допирни точки с другите, но няма как да кажеш на някой да не те доближава. Публиката е малко и зрителите са изолирани от нас.
- Легендарният треньор Ангел Ангелов пое женския национален отбор. Как се работи с него?
- Очарована съм от Ангелов. Наясно е, че няма как за толкова малко време, за да ни промени стила. Знае как с две изречения да каже подходящите неща. Усетих го още в първия ми мач. За мен е чест да работим заедно.