Франко Барези: Мечтите са напуснали футбола

Франко Барези: Мечтите са напуснали футбола

Христо Стоичков направи поредното си звездно интервю, което подари на родните зрители чрез ефира на предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Камата разговаря с един от най-класните си съперници и завинаги негов приятел - легендарният Франко Барези. Малцина са футболистите като него, отдали целия си живот на родния клуб. Четвърт век той изкара във втория най-успял клуб в света – Милан и записа със златни букви името си в историята на калчото. Записа 531 мача, спечели 3 пъти турнира на европейските шампиони. Има шест титли в Серия А. Двукратен  световен клубен шампион. Прякорът му е Малкия, но всъщност е сред най-големите в двора на Цар Футбол.
 
- Франко, благодаря за това, че ни посрещаш тук в твоя град Милано и в твоя дом Милан. Как си?
 
- Добре съм.  Много добре дори. Благодаря и аз. Удоволствие е да бъдем заедно и да си говоря отново с теб.
 
- Франко, защо избра Милан, а не Интер? Има една толкова стара и много интересна история. Преди толкова години…
 
- Да, така е наистина. Моята история е чудесен пример за това, че понякога не е възможно човек да избегне това, което съдбата му е предопределила. Исках да бъдем заедно и да вървим рамо до рамо с моят брат Джузепе. И двамата се развивахме много добре. Накрая обаче Фортуна реши да играем в два различни отбора. Не можахме да продължим заедно по пътя.
 
- Двайсет години или дори повече с една и съща фланелка – тази на Милан. Как се справи Франко Барези с тази трудна задача и голяма отговорност към клуба и отбора?
 
- Да, двайсет години са наистина много. Една истинска и голяма любов между мен и Милан, където е второто ми семейство. Мога да кажа, че бях направо осиновен от клуба, защото започнах да играя в мъжкия тим едва на 18 години. Няколко сезона по-късно започна златна епоха, в която имахме големи успехи и много щастие. Там израснах като личност и съпреживях как Милан се превърна в истински гранд и световен фактор във футбола. Спечелихме всичко, което може да бъде спечелено. Така тези чувства и невероятна връзка с клуба станаха наистина много силни и много истински. Продължавам да съм тук. Сега, когато гледам някои от реликвите в тази зала на славата, се чувствам наистина щастлив и доволен.
 
- Вие, италианците превърнахте поста на защитника в легендарен, бих казал исторически. Мауро Тасоти, Франко Барези, Алесандро Костакурта и Паоло Малдини. Как работеше Франко Барези с тези млади момчета?
 
- За мен беше много лесно. Имах щастието да играя с шампиони, с едни велики футболисти. Хора с голяма професионална отговорност и любов към футбола. Добри и хуманни момчета. Така между нас се роди едно истинско приятелство. Дружба, която не беше само в отбора и на терена, но и извън него. Така нещата вътре в тима се получаваха още по-добре, защото всеки помагаше на всеки. Винаги бяхме готови на всичко един за друг и постоянно следяхме с какво да помогнем на съотборниците си. Превърнахме се в много сплотена и приятелска група. Не съм виждал подобна никога. Според мен точно заради тази отношения между нас успяхме да постигнем толкова велики неща. Едно невероятно съчетание на талант, професионализъм и приятелство между нас. Това ни направи победители.
 
- Сподели ми за Паоло Малдини. За това приятелство, което продължава и днес след толкова години.
 
- Видях как Паоло порасна пред очите ми. Още от дете от времето когато дойде в отбора. Беше наистина много млад. Още тогава обаче имаше силен характер. Огромни качества и талант. Напредна бързо и се наложи в отбора с много работа. Никак не е лесно на 17-18 години да играеш в клуб като Милан, повярвайте. А той дойде точно в най-добрия и успешен момент в историята на клуба. Затова трябваше да докаже, че е истински и че е велик шампион. И да - той го направи. След това продължи в посока нагоре и изгради кариерата си във всички посоки. Превърна се в легендата, която днес всички в света познават.
 
- Най-силният отбор в историята на Милан имаше Ван Бастен, Гулит, Рийкард, Карло Анчелоти и теб. Как се случваха нещата в този славен тим?
 
- Според мен този отбор започна да расте през 1988 година и след това се подобри още повече, още през следващия сезон с идването на Франк Рийкард. Тимът вече беше много силен, но с него вече бяхме напълно окомплектовани. От една страна имахме наистина много мощна група италиански футболисти с впечатляващи технически качества. Към нея перфектно се вписаха холандците. Да намериш и да привлечеш трима истински шампиони като тях едновременно в един и същ момент беше истинско чудо. Днес това ми изглежда невъзможно. Бяха превъзходни във всяко едно отношение - с физиката си, с психологическата си устойчивост и естествено със своята невероятна техника... Така се създаде отбор, който за няколко години спечели абсолютно всичко, което може да бъде спечелено на клубно ниво. Плюс още нещо много важно нещо – освен успешно, Милан играеше красив и разнообразен футбол! Различен от това, което бяхме свикнали да гледаме по италианските стадиони. Организиран, нападателен и най-вече красив футбол. Това реално бе мечтата на нашия клуб. В частност на нашия президент, на нашия треньор и на нас самите. Да побеждаваме, но и да го правим красиво. Това в годините роди един истински миланистки дух и превърна публиката ни в футболни ентусиасти и естети за красивото в играта.
 
- По време на кариерата ти като футболист на Милан си бил с няколко големи треньори, но сигурно Ариго Саки и Фабио Капело са двамата, които работиха най-много за успеха на този отбор?
 
- Да.
 
- Най-вече работата на Саки през първите години. Трудно ли беше да се разбирате с него?
 
- Началото не беше никак лесно. Когато пристигна в клуба и за него беше сложно, защото не беше чак толкова известен като специалист. Трябваше да наложи стила си, да ни предаде начина си на мислене за играта и футболната си философия и култура. Тренировките бяха много важни за него. Там влагахме цялото си внимание. Правеше ги изключително интензивни. Затова неговият отбор роди толкова много истински шампиони. Имаше и нещо друго интересно. Никой от нас в отбора не беше печелил нищо до онзи момент. Имахме истинско желание и огромна воля да го направим. Затова следяхме всички нови неща, които той ни показваше, защото знаехме, че това е важно за победите, които тогава вече започваха да идват. Това е основната заслуга на Ариго Саки. Изключителен треньор, който успя да наложи идеите си и начина си на мислене и с много търпение, стъпка по стъпка постигна изключителни успехи.
 
- Нека поговорим и за друг велик футболист и легенда на клуба – Даниеле Масаро. Какво ще кажеш за това момче?
 
- Даниеле беше също изключителен играч. Винаги можеше да се разчита на него и на бързината му. В началото почти през цялото време имаше статут на резерва, но после започна да играе по-често. И почти винаги когато влезеше в игра, правеше нещо значително. Повечето му голове бяха или победни, или много важни за успеха ни и то все във важните мачове. Имаше невероятното качество, независимо че мачът беше почнал отдавна, да влезе и веднага да се приспособи към условията на терена. Винаги беше открит за подаване. Много малко футболисти и до днес имат неговото движение по терена. Наистина уникално. Умееше много умело да се освобождава от защитниците. Дори с гръб знаеше къде се намират другите нападатели. Много години игра с Ван Бастен и Савичевич. И смело мога да го заявя -  благодарение на него ставаше тази толкова важна за играта на отбора хармония и мощ в атаката.
 
- Франко, спечели три купи на европейските шампиони и си играл на пет финала. От трите спечелени, кой беше най-труден?
 
- Не играх в последния финал, защото бях наказан срещу твоя Барселона. Трудно е да се каже с категоричност за другите два, защото и в двата случая бяхме стигнали много уморени до последния мач в турнира. Затова можем да признаем, че това не бяха брилянтните уроци по футбол, които обикновено Милан даваше. Бенфика тогава беше много труден съперник с оптимален отбор. Добре организирани и с много силни единици с впечатляваща техника. Въобще тим от много високо ниво. Ние обаче влязохме в мача концентрирани на сто процента и внимавахме за всеки детайл от играта. Бяхме много добре подредени. Знаехме, че няма да имаме много възможности за гол и трябва да използваме всеки открил се шанс. Така Рийкард направи много добра комбинация с двойно подаване с Ван Бастен и успяхме да победим и да триумфираме във втори пореден финал. След това не бяхме определяни твърдо за фаворит срещу Барселона. Но направихме невероятно силен мач и победихме напълно заслужено. Беше година, в която спечелихме и скудетото, и Шампионската лига.
 
- Какво чувства един истински капитан на отбора си като теб, когато вдига над главата си купата на европейските шампиони?
 
- Истинска гордост. Велика чест и чувство на изпълнен дълг към отбора, чиито цветове си защитавал толкова години. Иначе според мен спечелването на Шампионската лига е една реализирана мечта за всеки футболист, който успее да го постигне. Щастието ни тогава не може да бъде описано с думи. Най-много се радвахме на първата европейска титла, която спечелихме, защото клубът беше чакал цели 20 години за този триумф. Радостта на тифозите тогава също беше наистина огромна.
 
- Днес във футбола влязоха сякаш прекалено много пари. Гърмят многомилионни трансфери. Това добре ли е за младите футболисти? Лошо ли е? Вече не можем да разберем дали се играе заради футбола или заради маркетинга и рекламата.
 
- Мисля, че футболът са разви много и разбира се това доведе до значителни промени. Те настъпиха най-вече в неща, които го съпътстват, но са външни за играта. Телевизионни права и предавания, бизнес и маркетингови стратегии на клубовете... Чувството и страстта към играта, които ние с теб имахме преди години, вече не са същите. Звездите са по-студени. Мечтите са напуснали футбола и мястото им е заето от сметките. На младите мога само да кажа, че за да има дълга и успешна кариера, човек трябва да е по-умерен. И препоръчвам да търси равновесието и златната среда. Да има мечти и да ги преследва, но и да знае как да се държи със съотборниците си, с публиката, с медиите и най-вече да бъде постоянен.
 
- След теб, след Роналд Куман и много други централни защитници на световно ниво, днес изгрява звездата на Върджил Ван Дайк. Какво можем да очакваме от това младо момче, което играе в Ливърпул?
 
- Той много ми харесва. Това, което особено ме впечатлява във Ван Дайк е неговият твърд характер. Присъствието му на терена е подвластно на могъщата му физика и се вижда как респектиращите му изяви дават сигурност на целия отбор. И то наистина осезаемо. Факт е, че Ливърпул похарчи доста пари за него, но определено си заслужава. Видимо е, че е основна фигура за успехите на тима и че го чака още по-бляскаво бъдеще.
 
- Франко, днес италианският футбол започва да възстановява блясъка си. В калчото бяха привлечени наистина големи играчи, каквито като че ли преди липсваха. Гиганти като Кристиано Роналдо. Какво мислиш за италианския футбол днес? Ще си върне ли значимостта, която калчото имаше преди?
 
- Мисля, че след няколко години на страдания, нещата започват да си идват на мястото. Футболният ни пазар беше изостанал много от този на Англия, Испания и Германия. Станахме четвъртото по значимост първенство, а преди години бяхме свикнали да сме номер едно. Сега отново отбелязваме голям растеж. Привличаме големи шампиони като Роналдо и Лукаку. Тук играят и много футболисти от националния ни отбор, които бих нарекъл интересни млади момчета. Може все още нашият футбол да не е на нивото на другите три първенства от топ 4, но мисля че винаги е приятно да се следят мачовете, защото играта на отборите ни е красива и приятна за окото. Затова мисля, че в целия свят се възражда интересът към мачовете от калчото.
 
- Дон Франко Барези, хиляди благодарности!
 
-Не! Аз ви благодаря на вас!
 
- Велик както винаги! Благодаря за това, че ме прие тук във втория ти дом - Милан и се надявам скоро да се видим пак!

- Ти винаги си добре дошъл и благодаря за прекрасното интервю!

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти