Денислав Бърдаров: Аз бях волейболистът, който отпадна от националния отбор, точно преди Световното

В новия епизод на Volleycast Анатоли Гьонов и Александър Кепев посрещат гост, чиято история звучи като научна фантастика и урок по медицина - Денислав Бардаров.

Той говори открито за пътя си през контузии, възстановяване, тежки моменти в чужбина и уроците, които оформят един професионален спортист на 22-годишна възраст. Денислав отвръща с болезнена, но честна равносметка за цената на това да си извън играта:

„Много е тежко да си извън нещата. Всички са в залата, ти си вкъщи, примерно си с гипс на ръката, или нещо подобно. Аз имам един счупен глезен, един път ръка, един път пръст, две операции на коляното от тибията и счупен хрущял на глезена.“

В епизода Денислав откровено признава, че дълго време е трябвало да се учи „в движение“ – без достатъчно насоки, само от грешките. Именно тази липса на знания го е тласнала към по-съзнателен подход към тренировките и храненето. Денислав споделя как е превърнал разочарованието в гориво за развитие и колко важна е била подкрепата на треньорите и съотборниците му в най-тежките моменти.

Епизодът не подминава историите от съблекалнята. Денислав споделя за един такъв момент с Владо Николов:

„Беше ни хванал да ядем дюнери… Бяхме отишли, понеже в ресторанта не беше хубава храната, на нас не ни харесваше, и бяхме си взели дюнери. И после в съблекалнята беше едно конско, как не трябва да се прави така.“

Денислав говори и за пропуснатото време в ранните си години – период, който днес се опитва да компенсира с постоянство и работа:

“До 17 години. лятото нищо не съм правил. Аз не съм имал национален отбор… Това е време, което съм изгубил. За 22 години съм прекарал 3 от тях само в контузии.“

Споделя разочарованието си, когато разбира, че всъщност в последния момент няма да вземе участие на Световното Първенство във Филипините:

„Да ви кажа, аз бях петнадесетият за световното. Трябваше да заминем в събота, мен Бленджини ме извика в петък и ме освободи. Това обаче ме мотивира още повече, аз да давам всичко от себе си, за да бъда там.“

Темата за физическата подготовка е една от най-силните в разговора.

„Ако не ходиш на фитнес, няма как да станеш професионалист. И трябва да ти е тежко. Трябва да ти е изключително тежко. Извинявам се за това, но е имало моменти, в които отивам до тоалетната да повърна и после се връщам да си довърша тренировката.“

Той споделя и крайни моменти от тренировките си – истории, които ясно показват цената на професионалния спорт.

Разговорът преминава през престоя му в Левски, през различни треньорски философии и стига до трудния период в Турция, където наред с физическите изпитания идват и финансовите проблеми. Забавени плащания в Джизре, напрежение и въпреки всичко – силна отборна сплотеност.

Епизодът завършва с разказ на история по време на мач в Турция срещу Томаш Форнал и моменти, които напомнят защо волейболът е не просто спорт, а емоция: Това е разговор за болката, дисциплината, психиката и любовта към играта.