"Марка": Причините за раздялата с Чаби Алонсо не са само спортни

Пътищата на Реал Мадрид и Чаби Алонсо се разделиха само седем месеца след началото на съвместната им работа, която започна през юни на Световното клубно първенство. Краят на този кратък период бе белязан от загубата на „белите“ от Барселона за Суперкупата на Испания тази неделя. Между тези две събития се разви един първоначално вълнуващ проект, който постепенно загуби инерция и доверие, достигайки своята критична точка в Джеда. Мнозина смятаха, че избягването на тежка загуба от Барселона ще удължи кредита на доверие към треньора, но в Реал Мадрид няма такова нещо като „почетна загуба“.

Раздялата с Чаби Алонсо има както спортни, така и извънспортни причини, като под второто може да се разбира управлението на съблекалнята от страна на баския специалист, твърди вестник "Марка". Разбира се, резултатите са водещи. Световното клубно първенство не беше спечелено, въпреки доброто представяне, след унизителния провал на полуфинала срещу ПСЖ. Въпреки това проектът изглеждаше стабилен, тъй като в играта на отбора вече се забелязваше почеркът на новия треньор. Това важеше особено за високата преса – елемент, който мистериозно изчезна след загубата с 2:5 на „Метрополитано“. Това беше първото поражение в един сезон, който започна да поема в опасна, а в крайна сметка и фатална посока. От "Марка" твърдят още, че авторитетът на Алонсо е бил засегнат сериозно от публичния сблъсък с Винисиус след смяната на бразилеца по време на "Ел Класико".

Обещаният от треньора „рокендрол“ така и не се появи на терена. Отборът почти винаги изглеждаше лишен от енергия и сила, а физическата подготовка беше поставена под сериозно съмнение. Продължиха същите трудности срещу ниско разположени защитни блокове, които съществуваха и при Анчелоти. От прословутата преса, която трябваше да бъде запазена марка на тима, се виждаха само отделни проблясъци в някои мачове, като например този срещу Барселона за първенство на „Бернабеу“. Това беше просто оазис в пустинята за един отбор, който не излъчваше обещаната енергия и с напредването на сезона все повече заприличваше на Реал от сезон 24-25 при Анчелоти.

Не всичко обаче може да бъде приписано като вина на треньора. Чаби поиска плеймейкър, но клубът не му го осигури. Бяха инвестирани 60 милиона евро в Мастантуоно – почти същата сума, за която Субименди премина в Арсенал. Напускането на Модрич, което беше решение на клуба против волята на треньора и желанието на самия играч – легенда на Реал Мадрид, остави халфовата линия на отбора без креативност. Играчи като Чуамени, Камавинга или Феде Валверде притежават много качества, но сред тях не са уменията да диктуват темпото на игра или да изграждат атаките с финес. Единствено Белингам притежава това качество, но той игра на толкова много различни позиции, че изглежда неспособен да прецени какъв подход да прилага на всяка от тях.

Липсата на способност за изнасяне на топката достигна своята криза по време на Суперкупата. Срещу Атлетико, Куртоа изпълни близо 40 дълги топки, за да преодолее пресата на „дюшекчиите“ и да търси вторични единоборства с Гонсало или Джуд. Този облик на малък отбор, лишен от ресурси и смелост, почти не се промени и на финала, където дългите подавания отново бяха основният офанзивен аргумент. В Реал Мадрид е важен не само резултатът, но и начинът, по който е постигнат. Образът на незначителен клуб, показан в Джеда, се оказа твърде голямо бреме за Чаби, който пристигна в Саудитска Арабия с вече разклатени позиции.