В памет на италианския пионер в тениса и първата суперзвезда
Може да се каже, че без Никола Пиетранджели, който почина вчера на 92-годишна възраст, тенисът вероятно нямаше да стане толкова популярен в Италия.
С визия на филмова звезда Пиетранджели общуваше със светския елит, като сред познатите му бяха Марчело Мастрояни, Бриджит Бардо и Клаудия Кардинале. На корта неговите изключителна техника, движение и великолепен бекхенд го превърнаха в един от водещите специалисти на клей през края на 50-те и 60-те години.
В седем финала на „Ролан Гарос“ Пиетранджели спечели четири титли – най-вече сингъл титлата (срещу Вермаак) и титлата на двойки (с Орландо Сирола) през 1959 г. Година по-късно, при победата му над чилиеца Луис Аяла с 3-6, 6-3, 6-4, 4-6, 6-3, чорапите му бяха пропити с кръв. Той загуби и два изтощителни финала от Мануел Сантана – през 1961 и 1964 г. – и спечели смесената надпревара през 1958 г. заедно с Шърли Блумър.
Феновете в Рим също се възхищаваха от титлите му през 1957 и 1961 г., две от общо 52 трофея в кариерата му. Но именно в Купа „Дейвис“ Пиетранджели издигна играта си на още по-високо ниво. В рекордните 164 срещи между 1954 и 1972 г. той постигна 120 победи, а Италия два пъти игра предизвикателния финал срещу Австралия – през 1960 и 1961 г. (и двата на трева). След края на активната си кариера, като капитан, той води Корадо Баратцути, Паоло Бертолучи, Адриано Паната и Тонино Зугарели до първата в историята титла на Италия в Купа „Дейвис“ – 4:1 срещу Чили в Сантяго през 1976 г.
Пиетранджели е роден в Тунис, а по време на съюзническата окупация на страната (1942–43) неговият баща Джулио, аматьор тенисист, е бил пратен в затворнически лагер. Никола започва да играе тенис в лагера, преди семейството да се премести в Рим. По-късно той става част от младежкия отбор на футболния Лацио.
До 19-годишна възраст Пиетранджели не се посвещава напълно на тениса. Дебютира на Италианския шампионат през 1952 г. (днешния „Internazionali BNL d’Italia“ – Мастърс в Рим) и участва 19 пъти на „Уимбълдън“, като достига полуфинал през 1960 г. (загуба от Род Лейвър) – една от двете години, в които е класиран като №3 в света.
Той е въведен в Международната тенис зала на славата през 1986 г., а 20 години по-късно вторият по големина корт във Форо Италико получава неговото име. Именно на стадион „Пиетранджели“ с 3000 места той пише в автобиографията си Se piove rimandiamo („Ако вали, отлагаме“), че желае да бъде проведено погребението му.
Пиетранджели имаше трима сина – Марко, Джорджо (който почина на 59 години на 4 юли 2025 г.) и Филипо – от 15-годишния му брак със Сузана Артеро, както и дългогодишна връзка с италианската телевизионна водеща Личия Коло. Здравето му се влошаваше след фрактура на тазобедрената става през декември 2024 г.