Милов със силни думи: Новото ръководство забравиха какво е уважение

Европейският шампион Кирил Милов атакува остро новото ръководство на Българската федерация по борба.Той директно обяви ръководителите на централата в липсата на уважение и заяви в публикация в профила си във Facebook, че повече няма да мълчи за нередностите, които забелязва.

Ето и какво написа състезателят:

След толкова години, в които давах всичко от себе си – с чест, с болка, с вяра и с гордост – дойде момент, в който трябва да говоря. Не защото искам, а защото мълчанието вече означава съгласие.Успехите ми до тук не са просто спортна биография.Това е живот, отдаден на България. Събуждал съм се и съм заспивал с мисълта как да бъда по-добър – за себе си, за името на родината, което нося на гърба си.За онзи миг, в който стоиш на стълбичката, чуваш химна, гледаш знамето да се издига, и сълзите сами тръгват... защото си го направил – за България.И точно затова боли.Боли, когато след всичко това чуваш от председателя на федерацията по борба, че си "интригант", че "с такива мъже няма какво да се говори".Не заради мнението – всеки има право на такова.А заради наглостта да бъде хвърлена кал върху човек, който е дал всичко от себе си за този спорт.Който никога не е обиждал, а само е работил – тихо, постоянно и с резултати, които говорят сами.Мъжеството не е в думите, а в делата.Новото ръководство забравиха какво е уважение. Забравиха как се гради доверие. Забравиха, че зад успехите стоят хора, не статистики.И точно тук искам да кажа нещо ясно:Разделението в българската борба не трябва да определя съдбата на спортистите.Кой с кого е, кой къде стои – това не трябва да е по-важно от труда, дисциплината и отдадеността на хората на тепиха.Призовавам: не пречете на никого да се състезава за България – само защото не е "от вашите".Нашите са всички, които печелят с чест. С усилие. И с любов към знамето.Искам да се готвя така, както съм го правил досега – отговорно и професионално.Отказът от централизирана подготовка не означава, че не спазвам правилата или че подкопавам реда в спорта.Означава единствено, че вярвам в правото на избор.В един демократичен свят всеки трябва да има право на избор – как да се подготвя, по кой път да върви.Да натрапваш една единствена система, да настояваш всички да вървят под строй – не е развитие. Това е връщане назад.Съставите за големи първенства трябва да се определят по ясни спортни критерии. Участието в националния отбор не е награда за подчинение. То е заслужено право – с труд, с победи и с постоянство. Да представяш България не трябва да зависи от това дали си удобен, а дали си готов.Искам само едно: да не ми пречат, както на мен, така и на моите съотборници, които са избрали този път. Не искам привилегии. Не търся конфликти. Искам само свободата да продължа – със същата отдаденост.Това не е каприз. Това е настояване за уважение към труда, към личността и към спортната истина.Истината, че един шампион не се създава в чужда рамка, а в свободата да следва своята.Защото, когато един спортист иска да продължи да дава на България, най-малкото, което заслужава, е това да не му бъде отнето.