Впечатляващата история на майка, която кърми по време на ултрамаратон и спечели
Пътят на Стефани Кейс към майчинството е дълъг и травматичен. Сега, заедно с дъщеря си, започва нова глава в нейната бегаческа кариера. Когато Стефани Кейс достигаше пунктовете за помощ по време на Ultra-Trail Snowdonia, тя едновременно приемаше и предоставяше храна. Майка на шестмесечната си дъщеря Пепър, състезателката в ултрамаратона кърмеше на три различни спирки по 100-километровото трасе в Северен Уелс.
Докато държеше Пепър, която с любопитство грабваше смачкания стартов номер на майка си, Кейс внимаваше за приема на храна – поглъщаше резени диня, гелове и течности – знаейки, че трябва да поддържа кърмата си, като същевременно поддържа собствените си енергийни нива за 100 километра.
Това беше първото състезание на Кейс след раждането и първото ѝ състезание от три години – дългоочаквано завръщане след множество спонтанни аборти и три опита за инвитро оплождане. През този период бягането се превърна в източник на вина, вместо на радост, докато 42-годишната жена се бореше с проблеми с фертилитета и взискателна работа като адвокат по правата на човека.
През цялото състезание канадската бегачка, която живее във Франция, не е обръщала внимание на времето си. След като стартира в последната вълна от бегачи, темпото не беше голям приоритет, докато тя се придвижваше напред по трасето. Тя просто беше щастлива да участва отново, с дъщеря си отстрани.
Но няколко минути след като завърши, Кейс получи изненадваща новина. Организаторите на събитието я информираха, че времето ѝ от 16:53:22 е най-бързото от всички жени в състезанието, което означава, че е спечелила титлата, въпреки че е стартирала 30 минути след елита. В шок, Кейс първоначално си помисли, че са допуснали грешка. Но междинните времена потвърдиха, че е завършила повече от четири минути по-бързо от подгласничката, която премина финала преди нея. По-важното е, че победата бележи трудно извоювано завръщане, за което тя не знаеше, че е възможно.
"Наистина чувствах, че съм загубила своята идентичност със загубата на бягането заради спонтанните аборти и инвитрото, и наистина не знаех как ще се развият нещата“, каза Кейс пред Runner’s World. "Сега, когато си върнах бягането и бебето, наистина се чувствам привилегирована.“
Труден път към майчинството
Докато живее в различни военни зони по света, Кейс се състезава в ултрамаратони от почти две десетилетия и постига солидни резултати на престижни състезания. Съчетавайки любовта си към бягането с професията си, Кейс основава Free to Run през 2014 г. – глобална неправителствена организация, посветена на насърчаването на равенството между половете чрез бягане.
През 2022 г. Кейс постигна едно от най-добрите си представяния до момента с второ място в Hardrock 100 Endurance Run. Когато се върнала у дома от 100-километровото състезание в Колорадо, осъзнала, че цикълът ѝ закъснява. Тестът за бременност се оказал положителен. "Бях на 40 и на тази възраст наистина си мислех, че този етап е зад гърба ми, но в момента, в който разбрах, че съм бременна, изведнъж осъзнах, че наистина искам да стана майка“, каза Кейс.
След като Кейс направи първия си спонтанен аборт, няколко души я попитаха дали смята, че това се е случило заради ултрабягането, идея, която я е потопила в мрачно настроение. "Те направиха тази връзка между бягането и спонтанния аборт без причина“, каза тя. "Въпреки че няма изследвания, които да подкрепят това, то промени връзката ми с бягането.“
Вместо да изпитва радост, докато се впуска в приключения по пътеките, Кейс изпитваше вина всеки път, когато тичаше. За известно време тя намали тренировките си и изобщо не се състезаваше. По-късно същата година тя забременява и отново прави спонтанен аборт.
Кейс и нейният партньор Джон започнаха инвитро с два неуспешни опита. При третия опит те заченаха Пепър, която се роди през ноември 2024 г.
Когато беше бременна, Кейс тичаше пестеливо, докато все още се бореше с притесненията си относно поддържането на здрава бременност. Шест седмици след раждането лекарят ѝ разреши да тича с подкрепата на акушерка – покана, от която Кейс се нуждаеше по това време.
"От първото бягане връзката между потенциалното нараняване на бебето ми и бягането изчезна. Бягах за себе си. Бягането беше онази постоянна част от мен, която съществуваше, преди да стана майка, през всички спонтанни аборти, болка и травма. Бягането ми позволи да се изградя по това време.“