Боряна Калейн: Години труд за 12 минути на терена
Боряна Калейн разказа за огромното щастие от успеха на Олимпийските игри в Париж 2024 и как спортът е формирал и преобърнал животът ѝ.
Коледен уют с олимпийската медалистка Боряна Калейн
„Майка ми много е харесвала това име и когато ме е кръщавала, е казвала, че иска да съм борбена и силна. Дядо ми се казва Борис. Всъщност, така е казала: „Ще използвам първата буква, ще я кръстя на него.“ Но като цяло не е искала да нося нечие име. Искала е да бъда уникална с нещо и това да си е моето име. Фамилията ми идва от калцуни. Навремето някой мой прадядо е произвеждал калцуни, но това все пак няма как да знам дали е на 100% вярно. Така съм чувала.
Боряна Калейн: Доволна съм от годината
Смятам, че съм такава, да - силна и борбена. Спортът е една непрестанна битка - преди всичко със самия теб. И след това вече с конкуренцията. Така че това мисля, че е в основата и едно от най-важните качества, които трябва да притежава всеки спортист.
Калейн разкри кой талисман е донесъл олимпийското отличие
Едно огромно щастие. И в личен, и в професионален план. Някак наистина, сбъдвайки моята детска мечта, се чувствам осъществена професионално в спорта и това ми носи едно огромно спокойствие в личен план. Да, в началото на годината бях доста по-напрегната и притеснена. Но и уверена и готова за тези олимпийски игри. Но имаше доста странични фактори, които на моменти ми вдъхваха притеснение - дали изобщо ще успея да стигна до олимпийските игри, тъй като имахме голяма вътрешна конкуренция в отбора и всяко едно състезание и всяко едно мое представяне, беше определящо как ще се формира съставът. Така че, да, имаше доста голямо напрежение.
Зад тях се крие много работа, много травми през годините, много болежки. В същото време много вяра от страна на моя треньор (б. а. – Марияна Памукова), на екипа, който стои зад гърба ми, на моето семейство. Просто пътят наистина е изключително дълъг, за реално два състезателни дни.
12 минути игра на терена..., но това са толкова много години, че аз сега като погледна назад ми се струва всичко като някакъв сън. Все едно гледам на някой друг живота. Някак си наистина толкова много неща са ми се случили за тези 18 години, че се чудя дали и какво повече може да ми се случи. За мен си заслужаваше напълно. Смятам, че и за хората, които работиха с мен през годините, също”, обобщава Калейн пред bTV.