Кроос: Може би след пет години ще кажа, че съм се оттеглил твърде скоро, но сега ми е добре

Легендарният халф на Реал Мадрид Тони Кроос беше гост в подкаста A bis Z на тенис звездата Александър Зверев и брат му Миша Зверев, като с тях доскорошният футболист обсъди различни теми, свързани със своята кариера.

За отказването си от футбола

Винаги съм искал да се оттегля на най-високо ниво. Играл съм с много футболисти на топ ниво, но малцина са успели да го постигнат. Постоянните пътувания и отдалечеността от семейството ми ме изтощиха през годините. Може би след пет години ще кажа, че съм се отказал твърде скоро, но в момента се чувствам добре. През август се отдадох на ваканция за първи път през живота ми. Сега, когато карам децата си на училище, след това се прибирам вкъщи, вместо да отида на тренировка.

Не знам дали е добра идея да се появявам на “Валдебебас” от време на време и да предлагам да се включвам в тренировките. Също така има риск Карло (Анчелоти - б.р.) да ми каже: “Сега остани тук”. В момента нямам желание да тренирам възрастни футболисти. Вместо това ще си отворя собствена детско-юношеска школа в Мадрид.

За тайната на успехите на Реал Мадрид и усърдието на Кристиано Роналдо

Флорентино Перес винаги е действал много интелигентно. Винаги ни се е налагало да сменяме футболисти от голяма класа, но вече сме били готови с нов млад играч. Така едно колело задвижваше друго. Не са важни само краката, но и това между ушите.

Кристиано вече беше на терена, щом пристигах за тренировка, и продължаваше да бъде там, когато си заминавах. Всички искаме да печелим трофеи и да бележим голове, но за него беше положителна мания да вкарва. Той е от малцината играчи, които, когато вкарат втори гол, искат трети, четвърти и пети. Кристиано се чувства така сякаш участва в своя собствена надпревара. Въпреки това трябва да се отбележи, че той се вписваше в отбора. Бях много впечатлен от него в петте години, в които играехме заедно.

За разликите между футбола и тениса

Преди футбола аз играех бадминтон. Майка ми беше шампионка на ГДР. Така че бързо намерих щастие в тениса. Казват, че съм бил неудобен левичар. Ако бях тенисист, нямаше вече да съм се оттеглил. (Към Саша Зверев - б.р.) Ти седиш тук с брат си и записваш подкаст. Това обаче не е възможно в отборните спортове. Ти можеш да решаваш дали да взимаш жена си и децата си по турнирите. Ти сам решаваш какъв е твоят щаб, кой седи в ложата ти и кой спи в леглото ти преди мач. Това нещо ми липсваше, защото не се случва в отборните спортове. Също така тенисът започва със сервис, а това не ме устройва (смее се - б.р.). Във футбола пък индивидуалните награди ми се струват напълно ненужни. Без отбора футболистът е нищо.