Алекс Николов: До месец се надявам да вляза в ритъм, Германия и Словения са преодолими!

Отборът на Кучине Лубе (Чивитанова) участва за втори път в “Йези Волей къп”. В групата на Лубе бе и националът Александър Николов, който се възстановява от операция и усилено се подготвя за новия сезон.

Той дори взе участие в загрявката на отбора, като на няколко пъти опита нападение на мрежата.

Българският национал бе любезен да отговори на няколко въпроса на volleyweek.bg.

– Здравей, как върви възстановяването ти?

– Възстановяването върви добре. Вече направих 3- 4 тренировки, в които се включих пълноценно – участвах в разиграванията. Чувствам се добре. Всеки ден съм половин, един процент по-добре от предния. Обаче има още някакъв период на адаптиране към нормалния, бързия волейбол.

– Кога ще можеш да се включиш в първенството?

– Ако трябва да сме реалисти, най-вероятно ще е малко по-напред във времето, защото началото на първенството е след 2 седмици. Поне един месец ще трябва да се адаптирам. Дано успея да се включа пълноценно час по-скоро, за да помогна на отбора.

– Вчера бе изтеглен жребият за световното първенство догодина. Попаднахме  в една група със Словения и с Германия. Какво е твоето мнение? Тези отбори преодолими ли са?

– Сигурно са преодолими, все пак не ни се паднаха отбори като САЩ, Полша или Италия. Така че това е сравнително добър жребий. Имаме два отбора, които са с нашите възможности. Разбира се, не трябва да забравяме, че и двата тима участваха на Олимпиадата, където се представиха добре. Въпреки това смятам, че е по нашите възможности да ги преодолеем в предварителната група.

– Брат ти участва на Европейско първенство, където националният отбор спечели сребърните медали. Успя ли да гледаш някой мач?

– Да, разбира се. Стремя се да гледам всеки мач, в който участва България. Смятам, че момчетата се представиха много добре, даже надвишиха очакванията. Малко не им достигна за златото, но и така постигнаха нещо страхотно и трябва да са много горди с това.

– Мони върви по твоите стъпки, ето сега отиде в Лонг Бийч. Успя ли да му дадеш някой съвет?

– Да. Различно е там, не само топката, с която се играе, но и всичко. Културата и въобще начинът на трениране е различен. Ще има момент на адаптация обаче. Смятам, че оттам могат да научат много неща, както и да развие и други черти от характера си, което е също важно.

– Вероятно от тази гарнитура (U20) ще дойдат и нови попълнения, които да ви помагат в мъжкия отбор. Освен Мони има ли други момчета, които ги виждаш да попълнят редиците на мъжкия национален отбор?

– Естествено, че има! Аз видях на това европейско момчета, които още миналата година трябваше да бъдат викнати в разширения състав, за да трупат опит. Защото, за да заиграе едно младо момче в мъжкия национален отбор, трябва да минат 2–3 години на постепенна адаптация към стила на игра, издръжливост и много други неща. Смятам, че особено крайните нападатели там са много добри и имат бъдеще при мъжете.

– Баща ти се появи в качеството на треньор. Изненада ли те това ново негово амплоа?

– Да, изненада ме много. Радвам се, че още в началото той успя да спечели сребърен медал, което никак не е лошо.(смее се). Да, наистина не е лошо.

– В тази перспектива – виждаш ли шансове за Олимпиадата в Лос Анджелис през 2028?

– Това е мечтата на всички нас българи. Особено на мен. Аз много искам, особено след такава контузия, да успея да се върна на максимум. Пак повтарям – дано се получи. Вярвам, че ще се получи и ще се борим с абсолютно всички сили да се класираме на тази Олимпиада. Но преди това трябва да гоним призово класиране на световното догодина. Но все пак най-голямата цел е Олимпиадата.