Между футбола, фитнеса и бразилското жиу-жицу, как голаджията Петко Петков съчетава трите спорта 

Петко Петков е познато име сред феновете на третото ниво на българския футбол.  Голаджията има над 200 гола сред непрофесионалистите и през миналата кампания остана на 1 попадение от голмайсторския приз на Югозапад. Нападателят от години развива фитнес, а от скоро печели медали и в друга сфера - бразилското жиу-жицу. Екип на Sportal.bg се срещна с него, за да разкрие как успешно се комбинират три различни спорта.

"Всичко е въпрос на много труд и работа. Като цяло имам добра кондиционна подготовка, това ми е работата. Знам как да запазя тялото си да е постоянно в оптимална форма. С много труд успявам да държа добро ниво и на терена и в жиу-жицуто, където пък имам помощта на треньор от Бразилия. С него е много по-лесно да се постигат високи постижения. Чудя се понякога на себе си как успявам времево. Повечето дни в седмицата тренирам по 3 пъти на ден, за да мога да мина през кондиционната подготовка, през силовата подготовка, през жиу-жицуто. Като се прибера вечер ми остава време само да се наспя." - заговори за времето, с което разполага Петков.

"Преди много години, когато бях малък още започнах да тренирам джудо, а не футбол. Дълги години тренирах в Монтана при един от най-добрите треньори в България за мен. След това, заради футбола се наложи да спра с бойните спортове. Всичките ми приятели ходеха на футбол, беше модерно и реших и аз да се запиша. Оставих бойните спортове назад и започнах развитие във футбола. Преди години имаше момчета, които водеха тренировки по бразилско жиу-жицу, бяха останали без зала и ме попитаха дали мога да им предразположа място да тренират. Разбрах се с тях и от тренировка на тренировка ми стана интересно, затова реших да се пробвам." - разкри как се е запалил по жиу-жицуто нападаелят на Оборище.

"От наблюденията ми на футбола в световен план, ми прави впечатление, че физиката на футболистите е от много голямо значение. Вече няма толкова таланти, които да се отличат. Повечето отбори наблягат на физическата подготовка и затова преди години реших да се насоча към фитнеса. Започнах да повишавам своето образование в сферата. За мен това е бъдещето, но за съжаление в България много малко треньори обръщат достатъчно внимание на кондиционната подготовка. Според мен, затова не можем да изкараме футболист в чужбина, който да се задържи на такова ниво. Просто много изоставаме функционално и физически. Специалистите не искат да признаят, че правят грешки. За мен най-важното нещо е един човек, като сгреши да си признае, но българите нямаме тази слава. Затова не се обръща и чак такова голямо внимание." - заговори за причините българските футболисти трудно да пробиват в Европа.

"С моя треньор Фабиано дос Сантос връзката стана много интересно. Първо се запознах с брат му Флавио, който развива клуб в Пазарджик от година и половина. Има към 40 човека студенти. Което е ок за град, като Пазарджик. Случайно колега спортист ме запозна с брат му. Идваха тук няколко пъти, направихме 1-2 тренировки и видях разликата от човек, който е бразилец. Те са на световно ниво, а не на българските нива на черните колани. Видях каква е разликата и прецених да направя връзка с тях, за да се опитаме да се развием в правилния път. Работих няколко месеца с брат му. След това дойде Фабиано в София, за да развием клуба. Няма по-хубаво да се учиш от хора, създали това изкуство." - разказа Петко за запознанството си с Фабиано дос Сантос.

"Вече имаме няколко момчета, които станаха шампиони. Взехме статуетки и отборно в Женева. Аз Фабиано и Флавио участвахме от България, клубът имаше още 30 представители от Женева и станахме шампиони. След това имахме състезание във Варна. Американската граплинг федерация бяха организирали много хубаво събитие. Само с наши състезатели успяхме да влезем в топ 3 на България по награди."  

"Същите състезания, каквито е организират в чужбина има и в България, но не са толкова посещаеми. Няма толкова голям интерес. На състезанията в чужбина можем да видим нивото си и да си сверим часовниците дали работим в правилна посока. Разликата е голяма от организационна гледна точка. В Европа няма забавяния, всичко е подредено и всичко протича по правилния начин, докато тук има лек хаос, винаги има закъснения. В България все още се набляга на бойни спортове като ММА, кикбокс и бокс. До няколко години обаче с темповете, които набира популярност жиу-жицуто и подкрепата на двете добре финансирани федерации, ще е един от топ спортовете." - разкри разликата между състезанията в България и Европа бившият футболист на ЦСКА 1948.

"Жиу-жицуто ме ргабна, защото винаги имаш изход. От всяка ситуация имаш изход. Атрактивен спорт е, в който трябва да работиш не само силово, но трябва и да мислиш. В него не трябва да се развивам само функционално и физически, трябва да се развивам и психически, за да мога да съм конкурентноспособен. От всяка ситуация имаш изход, стига да хванеш правилния тайминг. На всяка контраатака има контраатака. Това е спорт, в който няма значение на колко години и колко килограма си. Стига да имаш достатъчен набор от техники, нямаш проблем. При нас няма удари, но има много ключове и по-важни са мобилността и гъвкавостта, отколкото да си силен." - завърши Петко Петков.

Футбол, фитнес и бразилско жиу-жицу са три много различни спорта, които на пръв поглед изглеждат неприложими заедно. Петко Петков обаче показва, че може успешно да бележи голове в Югозападната Трета лига, да се развива в сферата на фитнеса и в същото време да печели медали от международни състезания по бразилско жиу-жицу.