"Новият" ЦСКА - София повтаря стари грешки

Срамно. Необяснимо. Нелепо. Тъжно. Това са една малка част от думите, с които можем да опишем представянето на ЦСКА - София в последните два мача. Срещу Спартак (Варна) и Славия съставът на Томислав Стипич изглеждаше като сбор от хора, които имат бегло понятие от футбол, но никога не са го играли професионално. Резултатите сами по себе си са повод за притеснение, но не те, а тоталната апатия и липсата на елементарна организация в действията на тима повдигат редица въпроси около случващото се при "червените". 

Да говорим за провален сезон със сигурност е рано, защото са изминали едва 4 кръга от първенството. Те обаче очертаха няколко ясни тенденции, които не трябва да се подминават. Ясно е, че новото ръководство се нуждае от време и подкрепа от страна на феновете, но кредит на доверие не се печели със сладки приказки и обещания за бъдещи успехи, а с точни и навременни ходове. 

Вятърът на промяната задуха на "Армията" още през пролетта. Смяната на властта в клуба стана някак тихомълком и докато никой не е очаквал от Гриша Ганчев да излезе и в прав текст да обясни причините за оттеглянето си, то новият собственик на клуба трябваше да се легитимира пред "червена" България. Вместо това, на преден план бяха изкарани изпълнителните директори Филип Филипов и Стоян Орманджиев. Двамата са потомствени цесекари, несъмнено интелигентни и амбициозни, но до момента не убеждават, че са способни да се справят с поверената им отговорност.

Филипов и Орманджиев често акцентират в медийните си изяви, че в клуба вече ще се работи по нов начин, ще бъде изградена стабилна основа и ще се мисли в перспектива. Всичко това е чудесно, но в много отношения не се забелязва промяна. 

На първо място, селекцията закъсня. Звучи познато, защото се повтаря всяко лято. Отборът започна сезона без централен нападател, при положение, че преди година по същото време разполагаше с четирима. Отдавна се знаеше, че Фернандо Каранга ще бъде освободен, но пристигането на негов заместник се проточи цяла вечност и Стипич бе принуден да експериментира на върха на атаката с Тобиас Хайнц, Джонатан Линдсет и Георги Чорбаджийски. Срещу Лудогорец в Разград ЦСКА - София създаде половин дузина голови положения, но нямаше кой да ги реализира. Две седмици по-късно "червените" продължаваха да търсят таран, а Спартак (Варна) ги разгроми с 3:0 след рецитал на недооценения на "Армията" Ахмед Ахмедов. 

Привличането на Годуин Коялипу изглежда добра инвестиция, но отборът се нуждае от още един футболист на този пост. Още по-належащо е да бъде намерен опорен полузащитник, който да помага на Марселино Кареасо, Колумбиецът е сред малкото играчи на ЦСКА - София, които държат постоянно ниво, но изнемогва заради неумението (и нежеланието) на останалите халфове да вършат работа в дефанзивен план. Това важи в най-голяма степен за Хайнц и Станислав Шопов. 

"Армейците" имат проблеми и по крилата, където Матиас Фаетон е безкрайно неефективен, а Джейсън Локило тепърва трябва да се сработи с тима и да докаже, че няма да е трансферен провал като дошлите с подобна визитка Джером Синклер и Вив Соломон-Отабор. 

Под рамката ЦСКА - София притежава двама добри вратари в лицето на Густаво Бусато и Иван Дюлгеров. Бразилецът имаше основна заслуга Славия да не води с 3-4 гола още до почивката, а Дюлгеров спаси "червените" от още по-голям резил във Варна. Ако обаче защитата продължи да (не) играе, както досега, и Тибо Куртоа не би помогнал. "Разграден двор" е слабо определение за това, което представлява отбраната. 90% от противниковите атаки завършват с удар, а много често и един пас е достатъчен, за да се озове човек сам срещу вратаря. Иван Турицов е неузнаваемо слаб, въпреки че получи нов договор и увеличение на заплатата, Сейни Санянг има потенциал, но винаги допуска поне по една сериозна грешка, Християн Петров е в ужасяваща форма, Тибо Вион не се чувства комфортно отляво и по правило си изкарва "евтини" жълти картони, а Браян Кордоба вече доста време не успява да се утвърди като титуляр. Добри впечатления оставя само новото попълнение Лумбард Делова, който загатва и за лидерски качества. Косовският национал действа спокойно и със самочувствие, но няма ръста на Мено Кох и Юрген Матай, а при статичните положения това е проблем. 

Стигаме до Томислав Стипич. Млад и вероятно талантлив специалист, който обаче трудно ще оцелее в българската футболна джунгла. Едуард Йорданеску и Нестор Ел Маестро пристигнаха с подобен профил и се провалиха. Румънецът се обиди от скандиранията "Оставка" от трибуните и набързо си стегна багажа за Букурещ, а сърбинът с английски паспорт налагаше дефанзивен стил и в двата си престоя и не постигна добри резултати, особено в дербитата. От младите чуждестранни треньори по времето на Гриша Ганчев само Саша Илич беше близо до титлата, но тя му се изплъзна, а не след дълго дойде и уволнението на легендата на Партизан.

Стипич е възпитан, комуникативен и позитивен, но вече допусна немалко грешки. Като се започне от изказването, че тимът ще се бори за място в топ 5 и се стигне до тактическите провали срещу Спартак (Варна) и Славия. И в двата мача опитите за преса на "червените" само отваряха пространства за съперниците, халфова линия на практика нямаше, а защитниците винаги закъсняваха да се намесят. 

Дори и без повече попълнения, ЦСКА - София разполага с достатъчно качествени футболисти, за да остави след себе си всички отбори освен Лудогорец. А защо в момента "червените" са сред последните в класирането е въпрос към Стипич, играчите и ръководството. Ако шефовете са сметнали, че програмата в началото на сезона е лесна и селекцията може да се прави в движение - лошо. Ако треньорът е подценил противниците или не ги е разузнал добре - много лошо. Ако играчите не дават всичко от себе си - още по-лошо. 

Така или иначе, каруцата вече е в реката и няма да излезе сама. Предстоят мачове с Арда и Ботев (Пловдив), които със сигурност ще са решаващи за бъдещето на Стипич. Още в Кърджали ще си проличи дали ЦСКА - София може да изплува или ще продължи да се дави в посредственост. А дотогава би било добре ръководството да направи така, че една от звездите на отбора да не прекарва повече време в казината, отколкото на тренировъчното игрище.