Меси за мъките от загубените финали с Аржентина, радостта от спечелената световна титла и възможното участие на Мондиал 2026

Суперзвездата на Аржентина Лионел Меси даде обширно интервю в местната версия на ESPN, в което говори за най-тежките си моменти в националния отбор, сбъднатата мечта да е световен шампион и вероятността да играе на Мондиал 2026.

За отказването си от националния отбор през 2016 година

Не знам дали го бях съобщил на моя старец преди да изляза и да го обявя публично. Не го помня добре, но се чувствах по този начин. Тогава усещах, че трябваше да е така. Страдахме много след загубата от Чили в Копа Америка заради нещата, които се говореха, най-вече тези извън футбола, за които се хващаха навсякъде. Имаше много лъжи, като в медиите бяха замесени семействата ни и хората, които ни обичат и страдат с нас. Аз се чувствах така, че не можех да издържам повече на всичко, което преживявах, и затова го казах.

За загубения финал през 2014 година и втория шанс за световна титла

Не знам защо, но Бог знае всичко и чувствах, че той искаше аз да стана световен шампион, както и че в даден момент това ще се случи. Мислех, че през 2014 година сме изпуснали възможността, че това е била тя, но ни беше даден нов шанс. Успях да бъда в Катар и мисля, че това беше точният момент. Чувствах го и Бог знае защо и кога. Мисля, че това избраният момент. Трябваше да бъде по този начин и беше подходящият, защото това беше последният възможен момент. Именно това ми липсваше в края на кариерата ми. След като ми подари всичко, той ми остави това за накрая.

За това дали щеше да си прости втори загубен финал на Мондиал

Не знам. Трудно е да се каже, но щеше много да ме боли, защото доста си мислех за мача през 2014 година: за това, че загубихме и колко близо бяхме. Години наред си удрях главата, че все още не бях спечелил световната титла. Дори и да бях загубил два финала на Мондиал, щях да живея с това, но щеше да бъде много голям трън в очите ми, ако бях приключил кариерата ми без да постигна това, което желаех.

За това дали е гледал на запис финала на Мондиал 2022

Не ми харесва да се гледам, нито мачовете ми. Не ми допада да преживявам отново моментите. Вместо това ми харесва да си спомням какво съм почувствал в онзи ден. Да, гледал съм много повторения, но не и целия мач с 90-те минути и продълженията. Нито този финал, нито тези с Барселона в Шампионската лига, нито всички останали, които съм печелил и губил. Не съм преживявал отново нито един от тях.

За ключовото спасяване на Емилиано Мартинес във финала срещу Франция

Видях, че Рандал Коло Муани излиза сам срещу Дибу. В онзи момент не почувствах, че положението беше толкова чисто, колкото беше. Помислих си, че това беше положение за тях, но не толкова важно, колкото всъщност беше. Бях далеч, между доста играчи, и не видях ситуацията толкова ясно. Така че не я преживях толкова, колкото всички останали. Ако сега изгледаш положението и не знаеш какво е станало, трудно е да си помислиш, че това няма да е гол. Дали Дибу е най-добрият вратар в света? За мен - да. Ако не е той, без съмнение е поне сред най-добрите. Той го показва в националния тим и в своя клуб. Той е фундаментална част от своя клуб, който изпълни целта да се класира за ШЛ и голяма част от заслугата за това е именно негова.

За това дали в даден момент е почувствал, че може да загуби финала в Катар

Това, че след втория гол на Килиан Мбапе паднах на колене? Така се получи, направих го без да мисля. Тогава съжалявах, защото загубих топката, въпреки че бях далеч. Беше по-скоро съжаление за загубената топка, отколкото за техния гол. Никога не съм се съмнявал. Имах толкова вяра в отбора. Бяхме толкова добри, че никога не са ми минавали негативни мисли в този момент. Танцувахме на терена най-вече до първия им гол. Добре боравихме с топката, контролирахме играта и се справяхме добре със ситуациите. От това, което помня на терена, ние се чувствахме много по-добри.

За това как е спал през нощта преди финала

Както всяка нощ. Винаги се събирахме с момчетата да си говорим, да пием мате и да играем на карти, като онази нощ беше същата като всяка друга. Преди да си легна говорих с Антонела както всяка нощ и си легнах. Бяхме много спокойни. Въпреки че знаехме, че ще се изправим срещу много тежък съперник, заради играчите, с които разполагаше, и страхотния турнир, който правеше. Ние бяхме доста спокойни и уверени. В онзи момент тимът беше преминал през много тестове и беше повече от подготвен да изиграе този финал. Дали тогава изпитвах страх? Бях много спокоен, защото знаех, че щеше да стане това, което трябваше да стане. Бог знае защо прави определени неща и щеше да се получи така, както е трябвало да се случи. Бях спокоен и уверен, че всичко ще е наред, като оставих всичко в ръцете на Онзи на небето.

За сравненията с триумфа в Копа Америка

Спечелването на Копа Америка беше специален момент заради начина, по който го постигнахме, и заради всичко, което преживяхме в продължение на 40 дни. Един специфичен момент за света заради пандемията. Трябваше да бъдем сами и изолирани, както и да играем на празни стадиони, защото нямаше публика. Във финала на Мондиала проведохме обичайния диалог, като мислехме повече за самия мач и какво може да се случи, а не за емоциите и мотивацията. Това беше нещо повече от мач.

За това дали усеща промяна в себе си като световен шампион

Дори и да продължавам да бъда същият и да не се е променило нищо във всекидневния ми живот, нито в начина ми на мислене, фактът, че съм световен шампион промени живота ми поради много причини. Не всеки е световен шампион и това е много трудно за постигане. Това е една вечна мечта както за мен, така и за всеки футболист. Освен това само тя ми липсваше. Имах големия късмет да спечеля всичко с Барселона и на индивидуално ниво. Също така бях триумфирал в Копа Америка с националия ми тим след много дълго време. Това беше трофеят, който ми липсваше, за да приключа кариерата си по подходящия начин. Постигнах всичко, което е възможно във футбола, така че може и нищо да не се промени, но всъщност всичко се промени.

За празненствата в Аржентина по повод световната титла

Мечтата на всеки футболист е да спечели Мондиал. Това е максимумът и още повече, ако си аржентинец заради начина, по който го преживяваме и чувстваме. Това си пролича с празненствата и посрещането ни. Очаквах, че ще бъде лудост, но празненствата надхвърлиха всичките ми представи. Фактът, че станахме световни шампиони, и начинът, по който го отпразнувахме, с радостта, която дадохме на цялата страна, не могат да се опишат. Затова беше толкова специално. Това беше най-щастливият момент в живота ми в спортен план. Имах късмета да преживя прекрасни моменти, защото Барселона спечели всичко: ШЛ, титли, световни клубни първенства, но триумфът с националния отбор, заради това какви сме ние, го прави много по-специално.

За това как се чувства като световен шампион

Трудно е да се опише с думи. Много е трудно да станеш световен шампион. Имах късмета да постигна всичко, но е трудно да спечелиш този трофей. Не всеки може да го има, а аз съм привилегирован да съм световен шампион и да мога да го докосвам, да го вдигам и да го целувам. Трудно е да се опише какво е чувството. Спомням си всичко около церемонията на награждаването: от момента, в който минах покрай трофея, до този, в който той вече беше наш. Снимката, която направих на семейството ми, когато приключи мача, беше жест, който беше свързан по-скоро със семейството, отколкото със спорта. С това исках да кажа: “Постигнахме го, дадохме всичко и не ни остава нищо.

За това дали ще участва на рекордно шесто Световно първенство през 2026 година

Няма да го направя заради рекорда или за да кажа, че съм играл на пет или шест Мондиала, няма да е затова. Никога не съм отдавал значение на рекордите. Въпреки това е много приятно да имаш рекорди и да продължаваш да постигаш неща. Но няма да бъда на Мондиал само за да кажа, че съм бил на шест такива. Ако имам възможност и всичко е наред, за да мога да участвам, перфектно. Но няма да бъда там заради самото участие. Докато се чувствам добре и съм в добра физическа кондиция, докато мога да продължа да се представям на максимално ниво и да помагам на съотборниците, бих искал да продължа.

На семейството ми и най-близките ми приятели им е много ясно и мисля, че бях ясен: гледам ден за ден и зависи как се чувствам. Наистина Тиаго напоследък ми говори много за следващия Мондиал. Все пак живеем в САЩ, където ще се проведе първенството, а той преживя много през миналия турнир. Въпреки това не ме моли да играя, а по-скоро го обсъждаме и ме разпитва по темата. Той има желание да изживее този Мондиал без значение дали ще играя, защото живеем в страната, в която ще се проведе. Близките до мен хора знаят каква е ситуацията и също не прибързват.

Ако в този момент не съм в състояние да се раздавам така, както винаги съм го правил, и мога да помогна по друг начин, при положение че отборът се нуждае от мен, възможно е, но истината е, че все още не знам. Много е трудно да се говори какво може да се случи, защото остават още две години. От една страна е много, но от друга е малко, защото времето минава бързо. Няма нужда да бързам да се ангажирам и да казвам “да” или “не”, защото не знам как ще бъда. Нито пък искам да ангажирам треньорския щаб или моите съотборници. Не искам да преминавам през това, нито да прибързвам.

За предстоящото издание на Копа Америка

Аржентина винаги е фаворит и претендент както в Копа Америка, така и в Мондиалите. Днес сме още по-големи фаворити заради позицията, от която идваме, след като спечелихме миналата Копа Америка, Финалисима и Мондиала. Също така заради играчите, с които разполагаме. От няколко дни водим подготовка заедно и не спирам да се изненадвам от начина, по който тренират, от тяхното поведение, от желанието им и от глада им отново да триумфират. Ще бъде много тежък и равностоен турнир както винаги, но имаме големи шансове отново да бъдем сред най-добрите.