Сари: Заслужавах да бъда изслушан за поне 15 минути, но никой в Италия не ме потърси
Популярният италиански наставник Маурицио Сари даде обширно интервю пред “Кориере дела сера”, в което обсъди различни теми, свързани с желанието му да си намери нов отбор, с периодите му в Наполи, Ювентус и Челси, както и с очакванията му за предстоящите изяви на “партенопеите” и Италия.
За това, че не може да остане далеч от футбола
Наистина не мога. Когато чувстваш как нарастват енергията и желанието да бъдеш на терена, не можеш да стоиш далеч от него. През първите няколко седмици, след като си тръгнах от Лацио, напълно се изолирах. Нуждаех се от психическа почивка, а и трябваше да се оправя с някои семейни проблеми. Сега обаче футболът ми липсва, и то много. Защо напуснах Лацио? Заради плоската среда и безчувствения отбор.
За това дали е получил обаждане от някой италиански клуб
За съжаление, не бях потърсен от италиански клубове. Честно казано, това малко ме разочарова, защото имаше свободни позиции в отбори, за които си мислех, че са подходящи за мен. Не бях потърсен дори за разговори. Президентите са тези, които взимат решенията, разбира се. Но заслужавах да бъда изслушан поне за 15 минути. Дали имам предвид Милан и Фиорентина? Това определено са два отбора, които ми подхождат.
Какво ми е обяснението за това? Има фокусиране върху млади треньори, което е разбираемо. Въпреки това опитът си остава ценен и не бива да бъде пренебрегван. Само вижте възрастта на треньорите, които спечелиха евротурнирите през тази година: те бяха на 63, 65 и 66 години. Това не е случайност. Разбира се, щом никой не ме потърси, вероятно причината е, че и аз съм допуснал някои грешки. Това е нещо, върху което трябва лично да размишлявам.
Дали е свързано с оплакванията ми през годините? Ако имаш предвид претоварените програми и посредствените терени, аз стоя зад своите думи. Клоп и Гуардиола също са го казвали, но никой не го коментираше. Когато обаче Сари се оплаква, това е голяма работа. Нека те питам: би ли се съгласил хирург да те оперира с ръждясал скалпел? Ами, тогава един футболист не бива да играе на неподходящ терен.
За предишно негово изказване, че през 2018-а Наполи е изпуснал Скудетото в хотела
Можете да се смеете, колкото си поискате, но това си беше така. Имаше груба грешка, която по-късно беше призната от един от най-добрите рефери - Орсато, в мача Интер - Ювентус. Бяхме на тренировъчен лагер в хотел. Напуснах моята стая бесен, желаейки да счупя всичко, но трябваше да повдигна духа на играчите. Видях ги как плачат на стъпалата на хотела. Беше твърде късно, тъй като бяхме загубили от Фиорентина и така Скудетото отиде при Юве.
За шампионския сезон с Ювентус и напускането на Челси
Сезонът с Ювентус беше пътуване, изпълнено с голямо страдание и много семейни скандали. Като фен на Наполи ми беше трудно. Не трябваше да си тръгвам от Челси, това е сигурно. Няма съмнение, че това е най-голямото ми съжаление. Там имаше добри основи, за да остана, но направих голяма грешка. Спечелихме Лига Европа и проектът беше чудесен, но, за съжаление, ми се искаше да се върна в Италия.
За останалите съжаления
Може би разминаването ми с Милан, който бях близо да поема, но там не ме искаха. След това дойде Наполи, където имах най-интензивния опит в кариерата ми. Това, че там не спечелих титла? Най-красивите истории във футбола са тези, в които не си спечелил. С Де Лаурентис имах взаимоотношения, които не винаги бяха лесни, но винаги ще съм му благодарен за предоставения шанс да водя тима, който подкрепях като дете. Имам намерението да си купя къща в Неапол.
За това дали Антонио Конте е подходящ за настоящия Наполи
Отборът ще има нужда от трансформация, променяйки стила си на игра. Хубавото е, че Конте е много бърз в тези ситуации, в които трябва да наложи своя манталитет. Не виждам как Наполи ще остане извън топ 3. Позитивното е, че въпреки пропадането през изминалия сезон, отборът беше и продължава да бъде силен.
За това дали Лучано Спалети може да върне славата на Италия
Той е отличен треньор, но разполага с малко време. Общо казано, хората твърдят, че националният тим определя бъдещето на футбола ни, но там прекарват твърде малко време заедно, за да станат наистина силни. Ще гледам мачовете на Италия заради моята привързаност. Дали бих станал селекционер? Не и докато имам енергията да бъда всеки ден на терена.
За играча, с който се гордее най-много
Почти всички в Наполи: от Кулибали през Мертенс до Инсиние. В Челси пък Азар: с него постоянно се карахме, но той направи най-силния си сезон именно при мен.