Азар призна, че се е правел на контузен, за да не играе за Реал Мадрид
Отказалият се от футбола Еден Азар даде откровено интервю за “Екип”, в което призна, че носи вина за неуспеха си в Реал Мадрид. През лятото на 2019 година “белите” го закупиха от Челси за обща сума от 115 млн. евро, но престоят му на “Бернабеу” се превърна във фиаско.
Още при появата си в Мадрид Азар шокира с наднорменото си тегло, а после често изглеждаше незаинтересован от възможността да се бори за мястото си. Логично това накара феновете да не го харесват. Самият той призна, че в един момент нарочно е лъжел за разни болки и не е искал да играе, а предпочитал да стои сред резервите или на трибуните.
Така се стигна до напускането му след изтичането на договора след края на миналия сезон. След три месеца без клуб белгиецът взе решение изобщо да прекрати кариерата си.
Ето какво разказа Азар по различни темиЗа наднормено тегло Последния ми сезон с Челси (2018/19) беше един от най-добрите в кариерата ми. После си казах: “След като отивам в Реал, това вероятно ще е последната ми ваканция и затова нека да й се насладя”. И се изпуснах по начин, по който го правя всяко лято. В продължение на седем години в Англия нямахме почивка по Коледа и давах всичко от себе си. Но когато послед дойдеха онези 3-4 седмици почивка през лятото, правилото беше “не ме закачайте”. Това означаваше барбекюта, вино розе… всякакви такива неща. Това нещо всеки път ми даваше сили да стартирам наново тежките сезони в Англия. В Мадрид обаче нещата се объркаха.Искаше ли да си манталитет като на Кристиано Роналдо Не, защото това нямаше да бъда аз. Ако бях като Крис, щях да изпуша. След тренировка аз единствено взимах ледена вана. После - оставете на мира. Събирах се с приятели, отивах си вкъщи, отварях си бира, играех карти. С децата прекарвах по два часа на двора. Това беше моят начин на възстановяване.Имаше ли страдание Не, защото бях част от цялата тази индустрия и изкарах много пари. Обикновените хора се мъчат всеки ден, а аз нямам право да се оплаквам. Нямах право да го правя дори когато не играех. Понякога не ми е било приятно, като съм контузен, но пък не можех да кажа, че животът е лош. В края на кариерата си обаче започнах да се оправдавам с различни болки. “Много ме боли, наистина не мога да игра”, казвах в такива моменти. Не бях депресиран, но просто вече я нямаше тръпката. Нямах нито желание, нито енергия. Нямаше смисъл, всичко беше ясно.
Операцията през 2021 г. Една сутрин се събудих и забелязах подутина върху глезена ми - инфекция! Пак трябваше да се оперирам. Оставаха ми две години от договора с Реал си казах, че трябва да опитам да си върна формата. Вече обаче бях загубил не само мястото си в отбора, но и увереността и желанието за игра изобщо. Така от човека, който не трепвах при ритниците на другите, се превърнах в човек, който вече се събуждаше с болки.