Ангел Червенков: Имам морален ангажимент към ФК Ямбол, предстои ни много сериозна работа
Ангел Червенков е роден на 10 юни 1964 година в град Болярово, област Ямбол. Снажният централен защитник започва състезателната си кариера в Тунджа (Ямбол) през 1980 г.. После продължава в столичните Армеец, ЦСКА, Локомотив (Горна Оряховица), Етър (Велико Търново) и Монтана. В „А“ група има 298 мача и 40 гола. Шампион на България с ЦСКА (1987 г.) и Етър (1991 г.). Печели купата на България с ЦСКА (1985 и 1987 г.), купата на Съветската армия с ЦСКА (1985 и 1986 г.), купата на БФС с Етър (1991 г.). Записва участия в европейските клубни турнири с екипите на ЦСКА и Етър. За националния отбор на България е изиграл 5 мача.
Като треньор започва в ДЮШ на ЦСКА София, като достига до помощник треньор на първия отбор. Помощник треньор е и в Черно море (Варна). Като старши треньор работи в Миньор (Бобов дол), ФБК Каунас (Литва), Хартс (Шотландия), Литекс (Ловеч), Севастопол (Украйна), Татран (Брашов, Словакия), Арсенал (Киев, Украйна), Локомотив (Горна Оряховица), Черноморец (Одеса, Украйна). Шампион на България с ЦСКА (2005 г.) и Литекс (2010 г.). Шампион на Литва с ФБК Каунас (2007 г.). Печели купата на България с ЦСКА (2006 г.), Суперкупата на България с ЦСКА (2007 г.) и Суперкупата на Литва с ФБК Каунас (2007 г.).
- Господин Червенков, за мнозина е изненада, че поемата именно отбора на Ямбол?
- За мен е напълно нормално. Имам морален ангажимент към родния си клуб. Започнах във футбола именно от тук. Първо в детско-юношеската школа на Тунджа (Ямбол). Бях част от юношеския отбор на клуба, когато получих шанс за изява в мъжкия тим. С представянето си в него съм привлякъл вниманието на ЦСКА, в чийто редици влязох след това. През всичките тези години винаги съм се интересувал от футбола в Ямбол. Сега получих покана и се отзовах.
- Какви са амбициите ви?
- Казано кратко, Футболен клуб Ямбол трябва да се развива и израства на всички нива. За това съм тук. Имам подкрепата на кмета Валентин Ревански, местния бизнес, ръководството на ФК. Предстои много сериозна работа.
- Откъде да започне промяната?
- Трябва да се изгради сериозен спортен фундамент за стабилизиране на футбола в Ямбол. Това е дълъг и сложен процес. За това е необходимо първо да се постави основата. Ще изисквам професионално отношение от всички, които работят в клуба, независимо, че сме в Трета лига. Важно е също отношението и работата с футболистите, които имат желание да се развиват. В детско-юношеската школа трябва да се работи по правилна методика. Винаги е имало футболни таланти в България. Нашата работа е да подготвим кадри за съвременните изисквания на европейския и световния футбол.
- ФК Ямбол очаква пролетния полусезон на Югоизточната трета лига на 15-о място в класирането, само на 6 точки от зоната на изпадащите.
- Предстои ни труден полусезон и както вече казах много сериозна работа. На лице са всички предпоставки да извършим пълноценна подготовката за втората половина на сезона. Условията, които имаме са като на професионален клуб – три терена, плюс още един с модерно изкуствено покритие, зала, която да използваме при лошо време, предоставен ни е и фитнес. Работим усилено и по селекцията.
- По-възрастните жители на Ямбол са подкрепяли отбора в тогавашните А и Б групи. През последните две десетилетия обаче, местния тим е затънал в посредственост. Възможно ли е да се съживят онези позабравени вече традиции?
- Да. Когато клуба повдигне нивото си като цяло – отдаденост, професионална работа, правилно функционираща детско-юношеска школа, представителен отбор и финансова обезпеченост. Има ли я тази съвкупност от всички тези детайли, най-естественото е, ФК Ямбол да се изкачи на по-високо ниво – в професионалния футбол. Това също е част от амбициите да се завърна и да работя за родния си клуб.
- Оптимист ли сте?
- Ако не съм нямаше да се захвана. Важното е да работим усилено, но според правилата. Вредно е да сме статисти. Във всяка сфера на живота е необходимо да се извършват действия, независимо дали те ще доведат до подобрения или да се подържа добро ниво. Що се отнася до българския футбол, то всички го виждаме къде е – на дъното. Ако стоим само и се възмущаваме от кусурите му, няма как да го направим отново нормален спорт. За да го постигнем е необходима много, много сериозна работа, значителната част от която ще е неблагодарна, къртовска. Трябва обаче да се свърши.