Александър Николов: Има светлина в края на тунела

Младата звезда на българския волейбол Александър Николов не скри силните си емоции след отпадането на България от Европейското първенство за мъже. 

"Трикольорите" отстъпиха на осминафинал от олимпийския шампион Франция с 0:3 гейма в зала "Конгресна" в Двореца на културата и спорта във Варна. 

За селекцията на Пламен Константинов предстои участие в олимпийската квалификация в Китай.

- Алекс, за какво най-много съжалявате след този двубой. Беше ясно, че излизате за всичко или нищо.

- Да, но поне според играта, която показахме, не оставихме всичко на терена, което е тъпо. Единствено за това съжалявам, че не успяхме поне да се сборим с тях. Ясно е, че те са по-добрият отбор, но можехме поне да се сборим по по-различен начин.

- Започнахте много силно в първия гейм. Реално какво ви пречупи психически?

- Пречупи ни голям брой лични грешки. Ние ги водихме с 2-3 точки. Аз бях сигурен, че ще вземем гейма, но допуснахме лични грешки и то в лесни ситуации, които стопиха разликата и после ни натиснаха със сервис. 

- Толкова ли е трудно да се играе срещу отбор като Франция?

- Честно казано, аз очаквах доста по-добър отбор на Франция, защото все пак са олимпийските шампиони и съм чувал само неща за тях. За първи път имах шанс днес да играя срещу Франция мъже. Да, по-добри са, но не мисля, че разликата е такава, каквото очаквах. Така че, поне, има светлина в края на тунела.

- Реално нямате много време за почивка, защото ви предстои олимпийска квалификация. Европейското първенство е вече зад гърба ви. Какви изводи трябва да си направи отборът и какво трябва да промени сега?

- Не знам. Не знак какво трябва да добавя и какви промени трябва да настъпят. Сега разбрах, че няколко наши колеги за съжаление прекратяват кариерата си, което е много тъжно и предполагам, че ще дойдат нови момчета. Факт – за начало е някаква промяна, но дали ще бъде за добро или не, не е ясно. Въпросът е да се съберем бързо след това неуспешно първенство и да се опитаме поне да се класираме за Олимпиада.

След това лято с Теодор Салпаров и Георги Братоев, които се отказват, какво може да им кажеш ти на изпращане?

- Точни тези двама човека на мен са ми много на сърце. С Теди буквално съм израснал. Още от 2010 година живеехме един до друг и с баща ми бяха много добри приятели, аз със сина му. Семейни приятели сме от много отдавна. С Жоро Братоев имах възможност сега за първи път да бъда в един отбор с него и наистина смятам, че този човек много разбира от волейбол, и трябва да продължи да се занимава с волейбол. Наистина много ми е тъжно и за двамата. Със сигурност си пролича, че повдигаха много духа по време на тренировки. Двама феноменални играчи и много съжалявам, че бях на живо да ги видя как се отказват, защото на мен тези неща ми въздействат емоционално и силно.