Индзаги: Алегри прекрати моята кариера, години след това изпитвах страх от живота
Легендарният италиански нападател Филипо Индзаги днес официално ще представи своята автобиография Il momento giuto, написаха съвместно с журналиста от “Гадзета дело срорт” Г. Б. Оливеро. По този случай от вестника публикуваха няколко пасажа от книгата, свързани с победния гол на Пипо от последния му мач с Милан - 2:1 над Новара през 2012-а, ролята на Масимилиано Алегри за оттеглянето на бившия италиански национал от футбола и трудностите, които е изпитвал през 2015-а заради липсата на футбол в живота му. Ето какво пише Индзаги по тези теми:
За последния си мач в своята кариера
Контролирането на подаването е като танцова стъпка от разстояние с твоя партньор. Трябва да работите добре в тандем. Необходимо е той да ти подаде топката в правилния момент, а ти да си на подходящото място. Аз бях насякъде при това отиграване. Започнах на ръба на засадата. Зеедорф предварително знаеше за моите намерения и пасът му беше перфектен. Спрях топката на гърди и я отклоних леко надясно. Дори въобще нямаше нужда да погледна към вратата, аз я “усещах”. Фонтана, вратарят на Новара, излезе да ме пресрещне и затвори вратата, или поне той така си мислеше. Направих правилното движение и топката завърши в мрежата. Полудях от радост. Притичах до “Курва Суд”, а първият, който ме прегърна, беше Неста. Последният удар в живота ми беше гол. Нямах никакви съмнения, нямаше да бъда изкушен от никакви оферти, това беше последният ми мач. Свърши се. Преди да се върпна към центъра на терена, коленичих, повдигнах фланелката си и я целунах. Това беше емоционална и сладка целувка, пропита с вечна благодарност. Съдията свири край на мача, а аз видях племенникът ми Томазо как тича към мен. Притиснах го към себе си силно, а сърцето ми замря. Погледнах моя отбор и им помахах на сбогуване… Сбогом Милан, сбогом “Сан Сиро”. Беше прекрасно.
За решението да се оттегли от футбола
Алегри беше този, който сложи край на футболната ми кариера. Всъщност аз и Милан бяхме постигнали споразумение през пролетта на 2012-а за удължаването на договора ми с една година. Щях да съм важно “лепило” в съблекалня, която беше загубила Малдини, Пирло, Неста, Гатузо и Зеедорф за кратък период от време. Значими фигури, които оставиха дълбока празнина. Нямаше да имам никакви изисквания… Галиани беше щастлив, че е постигнал съгласие с мен. Алегри, от друга страна, отказа това споразумение. Той не ме искаше в съблекалнята повече и поиска от директорите да не ми подновяват договора. За мен това беше тежък удар.
За трудностите след отказването си
През есента на 2015-а за първи път топката беше спукана, тя вече не ставаше за игра. Не можех да превъзмогна отдалечеността ми от моя свят, от мириса на тревата, от святостта на съблекалнята. Ставах сутрин и не знае как да издържа до вечерта. Ходех на фитнес, но без ентусиазъм - просто за да минава времето, да си запълвам деня и да не позволявам на скуката и демотивацията да ме завладеят. Моето тяло ми изпращаще безспорни сигнали за неразположение. Започнах да се страхувам. Всъщност, казвам го напълно осъзнато и без срам, аз бях уплашен. Преминах през четири гастроскопии и други неприятни прегледи, като винаги пътувах с чанта, пълна със CD-та на резултати от ултразвуци и ЯМР, които показвах на какви ли не специалисти. Боях се, че ми има нещо сериозно, дори АЛС. Това бяха месеци на дискомфорт и страдание, в които ми беше трудно да намеря изход. Някои го наричат болест на живота, а други по различен начин, аз предпочитах да избягвам подобни дефиниции и диагнози, като вместо това гледах реално на нещата. Разбрах какъв е проблемът и лека-полека го преодолях, обграждайки се с любовта на семейството ми. Моите родители бяха изключителни, те разбраха точно от какво имах нужда.