Деси Божилова за Sportal.bg: Пожелавам си финал в "Крусибъл", може и догодина

България отново ще има представител на най-високо ниво на Световното първенство по снукър в "Крусибъл".

За пети път в кариерата си Десислава Божилова ще бъде рефер на най-голямата сцена в джентълменския спорт. В интервю за Sportal.bg тя сподели, че ще участва до фазата на четвъртфиналите и естествено се надява и си пожелава догодина да бъде третият човек край зеленото сукно на финала.

Божилова би станала деветият съдия в историята с осъществена “Тройна корона” - тя вече е била рефер на финалите на “Мастърс” и Шампионата на Обединеното кралство. Осемте с такова постижение са Джон Стрийт, Ян Ферхаас, Алан Чембърлейн, Ейриан Уилямс, Брендън Моор, Оливие Мартел, Пол Колие и Марсел Екхарт.

“В Шефилд съм от няколко дни и мога да кажа, че последният кръг на квалификациите понякога е по-тежък за играчите от основната фаза на Световното. За съдиите това важи също, защото психически натоварването е много голямо, а и ние с колегите усещаме когато някой играч се стреми да спаси кариерата си или да постигне най-големия успех в живота си.

Работата ни е много отговорна и от тази гледна точка, защото не можем да си позволим да губим концентрация в нито един момент, а срещите са много дълги”, каза Божилова пред Sportal.bg.

“Естествено, че си пожелавам да осъществя “Тройната корона” и да съдийствам догодина на финала в “Крусибъл”. Има такива индикации, но не мога да кажа нищо официално, защото има много време. Ние, реферите, усещаме когато предстои такъв важен наряд, дори и още да не е обявен категорично.

Аз вече имам доста опит в кариерата си и той със сигурност ми помага, но в началото не беше лесно да заслужа доверието на World Snooker и съдийската колегия. Никакви връзки не могат да помогнат на човек да пробие там, защото няма начин да не се справяш на високо ниво и да ти поверяват мачове на професиналистите”, каза още Десислава.

Sportal.bg даде възможност на фенове на снукъра да зададат своите въпроси към Божилова.

Въпрос на Горги Баев: Как Деси успява да спечели доверието на Рони?

Деси: Не бих казала, че съм спечелила доверието на Рони или че съм се стремила непременно към това. Той е уникален и винаги знаем, че може да създаде ситуация от нищото. Той обича да ни провокира и понякога не знам как бих реагирала в тези положения, но мисля, че винаги съм запазвала самообладание и не съм се поддавала. В крайна сметка е важно да се свърши работата професионално.

Въпрос на Илко Илиев: Има ли състезател, на когото съдийства “с едно наум”?

Деси: Много са състезателите, за които си имаме едно наум. Все пак, ние познаваме повечето играчи и това е много важно за нашата работа. Трябва да взимаме предвид и какъв е залогът за тях. Но иначе играчите са много, които може от нищото да създадат проблематична ситуация. Аз като съдия мога да преценя напрежението и го взимам предвид. Също така знам от кои играчи мога да очаквам, например, да изпсуват. Но когато напрежението е голямо, се случва някой да го направи, а това води автоматично до официално предупреждение.

Въпрос на Боян Марков: Как се справя с напрежението и как държи концентрацията си дълго време? (тук е включен и отговор на подобния въпрос на Иван Митев за поддържането на концентрацията и възстановяването след мачове)

Деси: Опитът помага за напрежението, а понякога за големите мачове си личи, че то е споделено от играчите. Но със сигурност за реферите преди мач също е напрегнато. Най-добрият начин да се справям с нервите е когато можем след края на работния ден с колегите да вечеряме заедно. Естествено, не се получава винаги, защото понякога просто мачовете приключват след полунощ. Но абсурд е да си легна и да заспя веднага след такъв маратонски двубой. Аз ще си прехвърлям в ума ситуациите от мача още 2-3 часа след края му. При нарядите се взима предвид продължителността на мача, защото ако е във формат 4 от 7, може да се случи да реферираме на три на ден. Но ако е в две сесии е ясно, че ще трябва да са по-малко на ден и също така се стараят да ни осигуряват достатъчно време за почивка.

Въпрос на Иво Василев: Как би реагирала на арогантното поведение на Рони О’Съливан на предното Световно, когато нарочно не си махна щеката от масата и трябваше реферът да минава под ръката му?

Деси: Рони си е такъв. Той обича да провокира. Той просто се опитва да измъкне някаква реакция от рефера, защото му е станало скучно, например. Може и през целия мач да си е бил спокоен и изведнъж да реши да си направи мача малко по-интересен с някакви такива провокации. Не мисля, че аз бих минала под щеката му, но не знам как бих реагирала в конкретната ситуация. Вероятно щях да продължа да се опитвам да не се поддавам на провокациите му както досега.

Въпрос на Даниел Джанев: Може ли Деси да забрави онзи брейк от 146?

Деси: Естествено, че още го помня и няма да го забравя. По принцип реферите си помнят максимумите, на които на съдийствали. Аз имам четири, включително два в един турнир. Но този 146 е по-известен дори от някои максимуми и със сигурност няма да го забравя. Понякога се случва играч да пропусне максимум за една топка, но онзи брейк на Рони може би дори се случи нарочно. Той още на осмата точка ме попита какъв е бонусът за максимум. Повечето играчи се интересуват чак когато серията им стане около 40, но Рони попита още на осмата. Доста време отне да разберем дали има такъв бонус, а то нямаше и той в течение на брейка беше информиран. Но помня, че доста време и доста хора бяха ангажирани да разберат дали ще има награда за Рони.

Въпрос на Борис Матев: Предпочита да е съдия на максимален брейк или на 45-минутна сейфти битка между Тръмп и Селби?

Деси: Максимумите са най-специалните и както казах, реферите си водят лична статистика за тях. Аз имам четири и съм много щастлива от тях. Но 45-минутната сейфти битка е нещо съвсем различно и понякога е изключително интересна. Няма нужда да е между Тръмп и Селби, аз съм реферирала на много такива ситуации и те се случват между много играчи, включително по-ниско ранкираните. Особено ако ударите са качествени, то тогава всички са още по-доволни. Аз като съдия също така трябва да следя за това, защото ако има забавяне на играта, то трябва да бъде оправдано от ситуацията на масата и трябва да съм сигурна, че играчът има причина да мисли повече върху ударите си.

Въпрос на Емил Ефтимов: Обича ли в свободното си време да гледа от дивана някой друг вид спорт и има ли любим спортист извън снукъра.

Деси: Нямам любим спортист или любим спорт извън снукъра. Все пак, аз съм играла доста и продължавам да играя билярд, когато имам време, макар че напоследък по-рядко ми се случва.

Въпрос на Геша Тодоров: Коя среща досега в професионалната ѝ кариера е била най-голямо предизвикателство?

Деси: Всички са голямо предизвикателство. Аз трябва винаги да поддържам максимално ниво на концентрация. Не мога да реферирам на двубой от първи кръг на някой по-малък турнир, например, и да не се представя на ниво. С годините и опита ми става по-лесно да се справям с предизвикателствата, но работата винаги е била много отговорна - независимо на какво ниво е мачът.

Въпрос на Десислава Ангелова: Как е попаднала в снукъра и как е изглеждал пътя на пробиване в съдийството?

Деси: Аз играех много билярд преди години и впоследствие разбрах, че в България има съдийска снукър асоциация. Записах се и минах семинар на обучение. Точно тогава се случи така, че България прие РТС турнири и получих възможността да съдийствам на най-високо ниво на професионалистите. Постепенно World Snooker започна да ми се доверява повече и повече. Харесаха начина ми на работа и най-вече - възстановяването след мачовете, защото те обръщат внимание и на това. Както казах и преди - никакви връзки не могат да ти помогнат там, аз не съм познавала никого. Просто се трудих и си върших работата и тя беше забелязана и впоследствие възнаградена с все повече отговорни мачове.

Въпрос на Емил Пейчев: На какво мнение е за правилото “пропуск” и не вкарва ли субективизъм в играта?

Деси: равилото за фаул и пропуск е много добре написано. Няма особено място за субективизъм, когато се прилага от професионалисти и рефери, които го разбират. Няма вариант да не се отсъди фаул и пропуск. Само в ситуация, когато е невъзможно да уцели бол-она. И дори тогава пак е написано в правилото как трябва да се отиграе ударът, за да не бъде обявен пропуск.

Въпрос на Юлиан Евтимов: Как си?

Деси: Добре съм, благодаря (с усмивка).

Въпрос на Красимира Веселинова: Към кой снукър играч изпитва най-голям респект и с кого би изиграла няколко фрейма?

Деси: Чак респект не бих казала, защото ние се познаваме отдавна с повечето играчи и аз ги приемам за хора преди всичко. Затова е важно и да оценяваме контекста на мачовете на всеки и да взимаме предвид през какво трябва да премине състезателя, за да изпълни конкретния удар - може залогът за него да е огромен и съдията трябва да уважава това. Иначе бих изиграла няколко фрейма с много хора, нямам някой конкретен за предпочитане.

Въпрос на Йорданка Тонова: Вижда ли някой от българските играчи в скоро време да участва в турнирите на най-високо ниво?

Деси: Ние имаме и винаги сме имали много добри играчи. Те постигат и успехи, както например Максим Костов и достигнатият от него финал на Европейско първенство под 16 години. Трябват много тренировки, иначе не отстъпваме като качества на другите. С откриването на Национална снукър академия вече имаме и най-добрите условия за това някой ден България да има играч при професионалистите. Трябва да се намират спонсори и да могат нашите играчи да се включат в Q-School, това ще им вдигне нивото много.

Въпрос на Светослав Чукански: Колко крачки средно прави на фрейм?

Деси: Не съм засичала конкретно, но се е случвало да забележа, че след мач съм направила 8000. Когато реферът отиде в залата за турнир, то той има доста задължения с подготовката на двубоя и там се движим също много. Със сигурност е натоварващо от физическа гледна точка и затова тази част на подготовката също е много важна.

Въпрос на Тихомир Петков: Ако тя играе снукър, кой играч би искала за съдия?

Деси: Рони. Аз играя на такова ниво, че ще му стане тежко много бързо. Искам да го гледам как ще се мъчи с моята игра.