Не превръщайте България в посмешището на Европа! Кръстаич, върни Чочев или напусни!
Подмладяваме, трябва ни време, как да имаме силен национален отбор, когато клубовете ни разчитат само на чужденци. Това са най-честите оправдания след загуба на “лъвовете” в последните години. Чухме ги и след двете поражения от Черна гора и Унгария.
Те могат и да имат резон, но при едно условие - България да разполага с адекватен национален селекционер, който е в състояние да подбере най-добрите футболисти за всеки пост.
Мисля, че след последните два евроквалификационни сблъсъка за голяма част от родните запалянковци стана ясно, че Младен Кръстаич не е този човек, тъй като не е в състояние да изтиска максимума от и без това неголемия ни футболен потенциал.
Когато говорим за лошо вършената от сръбския треньор работа, задължително към него трябва да прибавим и хората, които му гласуваха доверие. Т.е. неуспехът на България с Кръстаич е провал за ръководството на БФС.
Защо на БФС, а не на родните клубове, които са гръбнакът на българския футбол?
Отговорът е много прост. Защото в нито един от двата мача срещу Черна гора и Унгария не стартирахме с оптималната титулярна 11-ка. А думите на Кръстаич, че това са най-добрите футболисти към момента, са жалко оправдание на треньор, който няма никаква представа как да селектира и води своя отбор.
Срещу Унгария стартирахме с двама състезатели, чиито клубове са на ниво среден тим от Втора професионална лига на България. Става въпрос за Ивайло Марков, който играе в Подбескидзе (7-ми във второто ниво на полския футбол) и Никола Илиев, който се подвизава в Примаверата на Италия (неговият Интер е в средата на таблицата при юношите до 19 години).
Двете момчета най-вероятно разполагат с качества, но нивото на клубовете им е прекалено ниско, за да започват като титуляри в националния отбор на България. Специално Илиев е в такава възраст, че първо трябва да демонстрира своите възможности в поредица от мачове на младежкия национален отбор и ако там се представи добре, тогава да направи следващата стъпка.
Негативните примери в работата на селекционера не свършват дотук. Едва ли някой може да даде логично обяснение защо в националния отбор бяха повикани петима флангови нападатели и нито един от тях не игра на своя титулярен пост. Става въпрос за Кирил Десподов, Спас Делев, Радослав Кирилов, Георги Русев и Марин Петков.
Да не говорим за самия подбор на футболисти. В групата попаднаха състезатели от средни клубове на Израел и Унгария, които се допълват с играчи от юношеските тимове на отбори от Италия. Вярно, че “подмладяване” е най-модерната и актуална дума напоследък, но не трябва да се използва за официализиране на мениджърски манипулации и смекчен вариант на “провал”.
Каквито и алабализми да ни разправят Кръстаич, Михайлов, Лечков и Георги Иванов, това със сигурност не е най-добрата селекция на България. Лошото е, че въпросната безпомощност, безидейност и връзкарщина води до нещо много страшно. Подобен подход бавно, но сигурно отказва децата да тренират футбол, защото знаят, че най-добрите невинаги получават шанс да играят за националния отбор, нивото логично става все по-слабо и същевременно лека-полека се превръщаме в боксовата круша на Европа след поредното тежко поражение от някой средняк, който мечтае за мач срещу нашите, за да си оправи головата разлика.
Държава, която преди време е селектирала футболисти от Барселона, Байерн (Мюнхен), Манчестър Юнайтед, Атлетико Мадрид, Бенфика, Хамбургер, Левски, ЦСКА и много други славни български и чуждестранни отбори, сега разчита, че осмият в Израел или деветият в Унгария ще й подготвят играчи, с които да се класира на европейско или световно първенство. Няма как да стане и това трябва да е ясно на всички.
“Кой да вземем? Нямаме други”, контрират доста често от БФС. Това не е вярно и тази теза трябва да бъде срината веднъж завинаги.
Къде е Мартин Минчев? Защо той и неговият Спарта (Прага) са лидери в Чехия, нападателят е изиграл 20 мача, в които е отбелязал 4 гола и се е отчел с 3 асистенции, но не записа нито минута срещу Черна гора и Унгария?
Къде е вътрешният халф на ЦСКА 1948 Ивайло Чочев, който за последните два сезона вкара 30 гола в 53 шампионатни срещи? Впечатляваща статистика дори за централен нападател, а какво да кажем за полузащитник. Изключително силен при играта с глава и контрола на топката. Преминал през месомелачката на Калчото, където няколко сезона играеше основна роля в Палермо.
Защо първоначално Кръстаич не повика 20-годишния твърд титуляр в ЦСКА - София Християн Петров? Не вижда ли, че защитникът се представи великолепно в зимните контроли на “червените” и затвърди добрата си форма и в официалните мачове? Извика го от немай-къде и се чудеше как да го изкара от титулярния състав дори при отсъствието на Недялков. Така ли ще подмладяваме състава - като мачкаме такива момчета?
Да, първенството ни не е на кой знае какво ниво, но не е лошо Кръстаич, Георги Иванов, Михайлов и другите ръководители да отворят сайта на УЕФА. Там ще открият любопитната подробност, че през последните 6-7 години в клубната ранглиста на Европа България е пред държави като Унгария, Полша и Румъния. Да не говорим за Грузия, Литва и Косово. Така че оправданието с “бавния ни футбол” не важи, когато падаш от същите тези страни на национално ниво с 2:5, 0:3 и два пъти по 1:3.
При качествен треньор, който е в състояние да селектира възможно най-добрите състезатели, не само няма да губим с катастрофални резултати от отбори под средното ниво в Европа, но ще им даваме сериозен отпор в битките за класиране на европейски първенства.
Засега това не е факт, а работата на Кръстаич и футболните хора в БФС е силно компрометирана. Те трябва да знаят, че националният отбор не е българо-сръбско търговско дружество, а футболен тим, който представлява страната. Именно поради тази причина там трябва да играят най-добрите. Така че изискванията към селекционера трябва да се формулират точно и ясно. Първото е: “Кръстаич, върни Чочев в отбора или напусни!”.