Шеф в Ботев: Най-голямата сила на клуба в момента са младите състезатели

Филип Филипов е новият тим мениджър на Ботев (Пловдив). 34-годишният защитник доскоро бе част от отбора на „канарчетата“, спечелил бронзовите медали и участие в Лига на конференциите. Юношата на „Академия Литекс“ е част от Ботев от 2013 година с кратко прекъсване, в което бе част от гръцкия Етникос. С жълто-черния екип Филипов има малко под 200 мача.

Г-н Филипов, това е първият Ви сезон след прекратяване на състезателната кариера. Свикнахте ли вече с новата позиция извън терена?

Здравейте на Вас и на Вашите читатели. Измина вече над половин година, откакто получих предложението на клуба, който обичам, което за мен е голяма чест и отговорност – да работя тук. Бих желал да използвам момента и да изкажа благодарността си към всеки човек, който е бил свързан с мен по пътя ми до сега, през цялата ми футболна кариера продължила над 24 години, от които 15 години в професионалния футбол. На всеки един треньор, съотборник, доктор, физиотерапевт, домакин, работник.

За мен беше удоволствие да работя и делим една съблекалня, споделяйки всички тези емоции благодарение на футбола. Благодаря на цялото ръководство за гласуваното доверие, в частност и на г-н Валентич, предлагайки ми пост в клуба. За мен това означава много. Ще работя със същия професионализъм и отговорност, както до сега. Няма да ви разочаровам. Смятам, че свикнах.

В началото беше доста трудно. Когато правиш нещо, което обичаш през целия си съзнателен живот, и идва моментът за промяна, е шокиращо. Без помощта на всеки един от клубния офис нямаше да мога да се справя. Започвам от дамите: Таня Чалъкова, Гергана Грозева, Надежда Ничева, Анна Теллиева, Лин Шадфан, продължавайки през Герман Чистяков, Асен Караславов и специално Тодор Благов, който ми даде старта. Благодаря ви.

Бихте ли разказали по-подробно за настоящите си функции и задължения?

Заемам позицията на тийм мениджър, като имам следните задължения: отговорност за комуникация на първия отбор с офиса на клуба, координиране на логистиката на тренировъчния процес на отбора по време на състезателен период или подготвителни лагери, планиране и организиране на отборни пътувания, инспекции на хотели и резервации за гостуване и тренировъчни лагери, контрол върху документите на играчите и треньорите, съдействие при откриване на банкови сметки, гарантиране, че играчи и треньори спазват вътрешния правилник на клуба и правилата по време на мачове, регистрация на играчи и треньори, отговорност за сътрудничество и комуникация с работниците за поддръжка на футболните игрища, организация и отговорност за интервюта на играчи и треньори, изготвяне на списъци, представяне на клуба и отбора на официални събития, разрешаване на битови проблеми.

Кое е най-голямото предизвикателство за Вас в новата роля?

Предизвикателство е, че си отговорен за целия отбор, с всяко едно отделно звено, свързано с него – треньори, играчи, щаб, кухня, работници. Както и всекидневната ангажираност, динамика и отговорност при взимането на решения. А целта ми е да направя така, че всички те да са доволни от резултата, като приоритет са, разбира се, футболистите.

А как Ви приемат момчетата от отбора, с които доскоро бяхте съотборници?

Смятам, че ме приемат добре. Отношението ми към тях е професионално, но в същото време изпитвам и сантименти към тях. Надявам се те да са доволни от това, което върша, понеже тяхното мнение е много важно за мен.

Каква е атмосферата в съблекалнята след тежкия и не особено успешен полусезон?

Винаги когато отборът не върви, е нормално атмосферата да не е същата, както когато отборът е в подем. В момента всички са много мотивирани след идването на новия треньор Бруно Балтазар и неговия щаб. Трудят се всекидневно и са готови да покажат, че имат качества и възможност да постигнат подобра позиция в шампионата.

Къде смятате, че е най-голямата сила на този отбор и какви са според Вас реалистичните цели за края на шампионата?

Смятам, че най-голямата сила в момента са младите състезатели, които имат качества и потенциал и с помощта на по-опитните в отбора ще заиграят така, че след кратко време ще могат да доминират над почти всички отбори в лигата. Реалистични цели – ще разберем скоро.

Имате 175 мача за Ботев Пловдив, а това е внушително число. Как се стигна до идването Ви в Ботев и кои от всички тези мачове са най-важни и незабравими за Вас?

Всъщност имам 187 мача за Ботев Пловдив и 11 мача за втория отбор в “Б“ група – общо 198 мача. Това ми носи истинска гордост. Бях състезател на Славия, когато през 2013 година получих обаждане първо от Йордан Петков, тогавашен помощник треньор на белите. Каза ми, че от Ботев се интересуват от мен и последва разговор със Станимир Стоилов. Бях изключително поласкан от интереса на Ботев към мен.

Още докато разговарях с г-н Стоилов, знаех вече къде ще продължа кариерата си. За мен той и Любослав Пенев са най-добрите български треньори, с които съм работил. Най-пресни са ми моментите от последното ми първенство, достигайки бронзовите медали за първи път от 1995 година. Всеки един мач за мен е привилегия и беше щастие и гордост, независимо дали беше официален мач, приятелска среща, та дори и тренировка. За мен беше чест да нося и защитавам името и емблемата на клуба.

От спортно семейство сте, как се насочихте към футбола? Спомняте ли си някоя интересна история свързана с първите ви стъпки?

Да, така е. Цялото семейство сме спортисти, дори и синът ми започна тренировки във футболното училище на Ботев. Бог да ги прости дядо ми, баща ми и чичо ми бяха спортисти. Чичо ми Венцислав Филипов е бил един от водещите голмайстори на тогавашния отбор в Ловеч – Лекс.

Любовта към спорта наследих от баща ми, който беше хандбалист. А през 1991 година бива избран за голмайстор на Балканите. Аз и брат ми израснахме в хандбалната зала, футболните игрища, училища и улици, където ритахме топка през целия ден от сутрин до вечер. На 8-годишна възраст започнах да тренирам хандбал, но на 10 години казах на баща ми, че искам да ме запише да спортувам футбол. Тук е момента да благодаря на моите родители за всичко, което са направили за мен, усилията, свързани с това аз да не бъда лишен от нищо, било то и от футболни обувки.

А какви са личните Ви амбиции – в каква посока планирате да се развивате професионално занапред?

Личните ми амбиции са високи – като за начало искам да завърша висше образование, което прекъснах и не успях да завърша поради кариерата ми като футболист. Винаги с каквото и да се захвана, се опитвам то да бъде професионално и добре свършено. Много се надявам и стараем както аз, така и съпругата ми, да бъдем пример за нашия син, да помага на хората, и да разбере, че всичко, което вършиш с труд, любов и отдаденост, един ден се възнаграждава.

Интервюто е на Бюлетин „Канарче“ – издание на Сдружение ПФК Ботев