Да носиш волейбола в кръвта си: Мартин и Димитър Божилови

След края на есенния полусезон идват Коледните и Новогодишните празници, които носят със себе си и времето за равносметки и поставяне на цели. За едни първите двубои бяха успешни, за други - не толкова, колкото може би са искали.

Главните ни герои днес са двама братя, представители на отбори от елита при мъжете - efbet Супер Волей, съответно Монтана и Славия. Единият по-зрял и опитен, другият на старта на кариерата си. 

Разликата помежду им е голяма - цели 15 години... Изявяват се и на различни постове - върху плещите на единия лежи защитата и спасяването на важни топки, другият е на противоположния полюс - неговата сила е атаката.  

Представяме ви Мартин и Димитър Божилови и специалното интервю за BGvolleyball.com. В него те разказват за старта си във волейбола, връзката помежду си, влиянието на баща им върху кариерите им, както и редица любопитни факти извън терена.

Опиши другия с три думи.

Мартин: Добър, амбициозен, трудолюбив!

Димитър: Борбен, отговорен и готин.

Защо и как започна да се занимаваш с волейбол?

Мартин: Още от малък съм в залата, покрай баща ни, по тренировки, по мачове, няма как да не се запаля и аз!

Димитър: Аз от още от малък съм израснал по залите и заобичах много спорта заради баща ми и брат ми, който са доказани спортисти във волейбола.

Към Димитър: Доколко брат ти има принос към това, което си в спорта?

Приносът ми е с неговите постижения, както и на клубно ниво, така и в националния отбор. Гледайки също неговите мачове, аз още повече исках да се занимавам с волейбол.

Към Мартин: Наблюдавайки брат си на терена, какво виждаш?

Едно младо момче, което тепърва прохожда към мъжкия волейбол. Нека да продължава да работи, както технически, така и физически, и рано или късно ще дойде неговото време!

Има ли емоции, когато отборите ви се срещнат?

Мартин: Ние общо три пъти сме се засичали и двамата един срещу друг. Миналата година два пъти и тази година веднъж. Първият път наистина беше вълнуващо,той беше в Локомотив (Пловдив), аз в Монтана, въпреки че класите между двата отбора беше голяма имаше доста голяма тръпка за мен. Да играеш срещу баща си преди 10 години, сега срещу брат си - не всеки може да се похвали с подобно нещо.

Димитър: Разбира се, че има, аз най-вече искам да покажа на по-опитния играч своите качества, надявайки се след време да стигна неговите качества, а защо да не ги и надмина.

Най-забавният ти момент на терена?

Мартин: Откакто съм в Монтана, те са изключително много, но една от най-запомнящите се е на една тренировка, когато тогавашният ми съотборник Максим Сапожков при опит за плонж се удари в кола на мрежата. Всички изтръпнахме, но той стана, изтупа се и започна да се смее!

Димитър: Когато за първи път се срещнахме с брат ми на терена. Мачът беше много запомнящ се за мен.

Най-вълнуващият?

Мартин: Със сигурност не са малко, но, може би, най-вълнуващият е полуфинът на Европейските игри в Баку 2015 г. Беше уникален мач и никога няма да забравя последната точка, която Валентин Братоев направи, и радостта след нея!

Мартин: Аз като цяло не обичам много-много да коментирам мои мачове. Когато се чуем, той винаги гледа да е позитивно настроен!

Димитър: О, да, с тате постоянно се чуваме след всеки мой мач и коментираме моята игра и как е протекъл мачът. Той винаги ми е давал съвети и още продължава, за което съм много благодарен, те са ми много полезни за играта ми.

Какво каза той, когато и двамата решихте да тръгнете по неговия път?

Мартин: Каза, че пътят никак не е лесен, но щом съм си го избрал - нека да опитам. Аз не съжалявам, защото видях и виждам все още доста неща от волейбола, успях и доста места да посетя и не съжалявам, че съм волейболист!

Димитър: Много се зарадва от факта, че ще се занимаваме със спорт, даде ни подкрепа и каза, че няма да ни е лесно, защото спортът иска много лишения.

Пробвали ли сте други спортове?

Мартин: Аз не!

Димитър: Да, занимавах се с футбол като малък. Играех на поста вратар, но просто футболът не беше моето нещо.

Към Мартин: Като доста по-голям ти даваш ли съвети на Митко? Какво би му казал сега?

Мартин: Като цяло аз съм малко по-скептичен към по-младите, защото поколенията са различни - при нас е било едно, при тях сега друго. Съветите, които му давам, е да тренира много, защото ако на неговата възраст не тренира, после ще е късно, нека да бъде упорит и да не се отказва!

Димитър: Да, получавам ценни съвети от него - рядко, понеже не се виждаме често.



Намирате ли време да бъдете заедно?

Мартин: Предимно лятото за няколко дни, защото аз през сезона съм в Монтана, той сега в София, иначе преди беше в Пловдив. Сега вече имаме малко повече време!

Димитър: Много рядко намираме време да се видим, защото той все пак той е в друг град и друг отбор, и все пак е семеен.

Какво правите в свободното си време?

Мартин: Аз гледам свободното време, ако е между тренировките, да спя, защото, който ме познава, знае, че обичам на обяд доста да спя. Иначе, ако е след мач - да се прибера в София при съпругата ми!

Димитър: В свободното си време излизам, виждам се с приятели или гледам филми.

Как ще реагирате, ако се случи да играете в един отбор?

Мартин: Ще бъде доста интересно. Само времето ще покаже, ако се съберем!

Димитър: Ще се зарадвам много, защото ще мога да черпя от неговия опит, и освен това, ще прекарваме време заедно, правейки любимото нещо.

Талантът или успехът са по-важни за резултатите в спорта?

Мартин: Със сигурност и двете. Без талант и трудолюбие, успехът никога няма да дойде!

Димитър: За резултатите в спорта се изисква много труд и всеотдайност - да, иска се и талант, а успехът би трябвало да е следствие на всичко останало.

Към Димитър: Коя е твоята мечтана дестинация за следваща стъпка в кариерата ти?

Моята мечтана дестинация е Русия - едно от най-силните първенства.

Защита или атака?

Мартин: Може би атака, защото е по-атрактивна!

Димитър: И двете. За моят пост е необходимо да умея и двете.

Какво би правил, ако не беше волейболът?

Мартин: Може би щях да се занимавам със спортна журналистика. Обичам да следя всички спортове!

Димитър: Ако не бях се занимавал с спорт, щях да се занимавам с компютри, по-точно програмист.

Коя е най-силната страна на другия?

Мартин: Амбициозността!

Димитър: Най-силната му страна в залата - посрещане и защита, а извън залата е много добър човек.

А кое отчиташ като слабост?

Мартин: Разсеяност!

Димитър: Няма такава.

На какво най-много държиш?

Мартин: Ако съм на игрището, основно на дисциплината и концентрацията, ако е извън игрището, хората, които ме познават - знаят!

Димитър: На семейството си и на моите близки и приятели.

С какво може да те впечатли един човек?

Мартин: Тя вече ме впечатли преди почти 8 години (говоря за жена ми)!

Димитър: Човек може да ме впечатли с добротата и честността към околните.

Най-голямата ти цел в живота?

Мартин: Целта ми е да завърша след няколко години успешно моята кариера като състезател и за едно голямо и сплотено семейство!

Димитър: На този етап е да направя успешна волейболна кариера.

Какво за теб се крие зад понятието "успяла личност"?

Мартин: Успяла личност за мен е човек, постигнал много неща в своята кариера, независимо с какво се занимава, и да е изградил здраво и сплотено семейство!

Димитър: За мен успяла личност е Матей Казийски.

Твоят девиз?

Мартин: Никога не се отказвай!

Димитър: "Никога на колене, пред когото и да е".

Как се виждаш в следващите 5-10 години?

Мартин: Дано все още на игрището!

Димитър: Надявам се, като успешен волейболист и, създал щастливо семейство.

Пожелайте нещо на феновете.

Мартин: Пожелавам на всички състезатели и всички фенове да са живи и здрави. Весело посрещане на празниците и още по-емоционален и интригуващ втори полусезон.

Димитър: Преди всичко здраве, щастие и успехи! Весели празници на всички!

Снимки: NVL/Startphoto.bg и личен архив