Ибрахимович: Дори Леао не осъзнава колко е силен, той може да стане плашещ

Нападателят на Милан Златан Ибрахимович даде обширно интервю пред “Гадзета дело спорт” и “Скай Спорт Италия”. В него той говори за възстановяването си, промяната в нагласата си, личните и отборни амбиции, лидера Оливие Жиру и младата звезда Рафаел Леао.

“Добре съм и се подобрявам ден след ден. Следвам протокола, който сме изготвили. На Милан им липсва Ибра, но обратното също е вярно: на Ибра му липсва Милан. Отвън не е същото: близо съм до отбора по отношение на мотивация, отговорност и напрежение. Преживявам мача с адреналин, но все още съм свикнал да бъда на терена. Няма установен график за завръщането ми. Аз съм експерт в мениджмънта на контузии. Ще сгреша, ако си поставя конкретна дата. Ако зависеше от желанието, щях да бъда титуляр още през първата част от сезона. Но вече не мисля така. Ще играя, когато съм готов. Не мога да бъда на терена само защото името ми е Ибрахимович и може би да прекарам мача във вървене. В такъв случай по-добре да бъда на пейката или на трибуните. Разбира се, че съм сигурен в това. Вече нямам егото отпреди 10 години. Сега съм по-различен, по-зрял и по-отговорен. На разположение съм на по-младите играчи и на треньора, той решава. Вече не мисля, че мога да правя всичко сам. Уважавам всеки избор, дори и той да не ме облагодетелства.

Не се отказах след Скудетото, защото все още усещам адреналина, емоцията на публиката, мириса на терена. Също така защото не съм задоволен, винаги искам повече. Така че се чувствам жив. Избрах да се оперирам не само за да продължа да играя, но и за да се чувствам добре. В предходните шест месеца аз доста страдах в мълчание. Не исках да говоря за това, за да не внасям негативизъм в отбора. Сега се целя във всичко. Щом съм тук, значи вярвам в това. Серия "А", Купата и Суперкупата на Италия, Шампионската лига: искаме всичко. Отказът от една цел означава да загубиш всички тях. Нашият манталитет вече не е такъв. Аз нямам мечти, а само цели. Нека оставим мечтите за останалите. Всичко е възможно, футболът те учи на това. Случват се неща, които не си очаквал. Погледнете Мароко на Мондиала.  Всъщност не, Златан беше казал, че Мароко са силни и че Софиан Амрабат е доста добър. Милан са много, много силен колектив. Други отбори, видяхме го срещу Челси, вероятно имат по-големи индивидуалности и определено повече опит. Нашата сила е колективът. Вярваме в това и работим върху него. Ние сме по-зрели и по-осъзнати, като имаме повече играчи, които сега могат да направят разликата. Тези, които бяха в тима миналата година, знаят какво е нужно за печеленето.

В момента сме на второ място, но само за момента. Наполи са силни, Хвича Кварацхелия ме впечатли най-много. Но Ювентус също се завръщат, а Интер са в борбата. Ние обаче също сме тук. Освен това тази година е специфична със зимната пауза и Световното първенство по средата на сезона, който ще бъде по-условен и с по-малко качество. От дългия ми опит със спечелването на Скудетото знам, че втората част на сезона винаги е по-решаваща. Първият ми ден обратно в отбора през януари 2020-а беше напълно различен. Отборът не изглеждаше като такъв, който има амбиция за Скудетото или че е готов да направи това, което постигна. Сега в тима са гладни, с желание и дух за саможертва. Целта е една: победата. Преди имаше много индивидуалности, а сега има колектив. Стефано Пиоли беше много добър в това да накара всички да го следват. Идеите му се оказаха успешни, а работата му правдоподобна и убедителна. Надявам се да бъда на терена срещу Интер за Суперкупата, но кой знае. Няма какво да кажа за Ромелу Лукаку. Да е здрав и нека бъде там. Същото пожелавам и на себе си. За останалото мисля за себе си, а не за останалите, тях трябва да ги е страх. Не ме интересува рекорда за най-възрастен голмайстор в Шампионската лига. Вълнувам се само от това да вкарвам.

Жиру никога няма да го признае, но аз съм неговият идол. Той е страхотен и е ключов за нас. Оливие беше доста важен за нас миналата година, когато ме нямаше, а сега отново е решаващ. Както се справя добре за Милан, така го прави и за Франция. Той е фантастичен, сериозен и елегантен човек, отличен професионалист. Още един човек, който има ясни цели. Той знае, че все още може да бъде решаващ, и продължава. Ако не беше толкова убеден, щеше да се отдръпне. Разбира се, че съветвам Леао да остане в Милан. Това е подходящото място за него. Само проследете неговото развитие. Когато пристигна, той беше далеч от решаващия играч, какъвто е сега. Тук той е доста важен за нас, дали ще бъде толкова важен другаде? Би му се наложило да започне всичко отначало и не можеш да си сигурен, че си готов веднага. В Милан той има самочувствие, пространство и свобода. Нещо, което не се приема за даденост в друг клуб. Това зависи от самия теб. Можете да видите, че е щастлив. Сега той се смее още преди да е вкарал.

Той е човекът, който най-много израсна. Тео Ернандес също доста се подобри, а Шарле де Кетеларе е силен, но е нужно търпение. Но Леао е на друго ниво, над средното. Но му липсва още една стъпка и ще я направи само когато е напълно убеден в своите умения. Днес дори той не осъзнава наистина колко е силен. Тогава той ще стане наистина плашещ. А цената му ще се повиши… Не бива да се задоволява с това, което прави. Твърде лесно е да го хвалиш, когато нещата се получават страхотно или да му казваш колко е зле, когато нещата не вървят. С него аз правя обратното. Но аз говоря с всички, зависи от момента и това си остава тайна, нямам подготвен сценарий. Пиоли го знае, затова си остава в офиса и ми дава няколко минути, за да говоря със съотборниците ми, така че изпускам парата. Не съм ли вече треньор? Сериозно, в момента не мисля за това. Треньорството е голяма отговорност. Това, че си бил велик играч, не означава  автоматично, че ще станеш голям треньор. Не беше така за Зинедин Зидан или Пеп Гуардиола, няма да бъде така и за Ибрахимович. Няма предимства, нужни са учене и работа, стъпка по стъпка”.