Габриела Димитрова: Никога не подценявам, но и не надценявам
“Никога не подценявам, но и не надценявам съперничките си“, казва пред “Труд” Габриела Димитрова, която на турнира от Големия шлем в Баку остана на крачка от отличието – пета.
В азерската столица 21-годишната националка постигна най-големия си успех в кариерата досега. Направи 5 срещи в категория до 52 кг, три от които приключиха със златна точка в продължението.
„През целия турнир се чувствах добре, уверена, но вероятно най-трудно ми бе след четвъртфинала с узбекистанката Каданбоева – допълни състезателката на ЦСКА. - Бях много изненадана, когато при една ситуация дадоха за нея точката и така приключи срещата. Не знаех, че по този начин може да бъде отсъдено. Не бих казала, че съм била уморена, имах сили да се боря поне още пет минути.... След това бях много афектирана, разочарована. Ако се беше развила срещата по друг начин, можех да стигна дори финал.“
Битката с Каданбоева продължава близо 8 минути, но въпреки загубата, Габриела успява да се съвземе и да спечели двубоя от репешажите, за да продължи в малкия финал за бронза. Там нашето момиче води равностойна среща с двукратната олимпийска медалистка Одете Гиуфрида, но опитът на италианката се оказва решаващ, която печели със златна точка.
„Допуснах грешка в една ситуация и италианката не пропусна този момент“, коментира още Димитрова. - Когато изляза на татамито изпитвам уважение към всяка една съперничка, но не и страх. И давам всичко от себе си. А това, че са медалистки от олимпийски игри или световни първенства не значи, че са непобедими, че са извънземни. В нашия спорт може както да победиш най-силния, така и да паднеш от най-слабия.“
По пътя до малкия финал българката води оспорвана битка и с 4-кратната медалистка от турнири за Големия шлем тази година Река Пуп (Унгария), като взима срещата в продължението.
Този сезон е най-успешен за Габриела. Преди това тя печели два бронзови медала от европейски купи при жените, стана и балканска шампионка.
А с джудо започва да се занимава, когато е ученичка в 7 клас. И както повечето хубави неща се случват случайно, така и увлечението й по бойния спорт става случайно. Момичето е родом от малкото селце Еленка край Неделино и веднъж на прибиране за вкъщи изпуска автобуса. А докато чака следващия, приятелки я канят да отиде с тях до залата по джудо.
„Казаха ми: Ще ти хареса - връща лентата Габриела. - И наистина беше така. Освен това имах конфликти с някои деца в училището. И си каза: Защо пък не? Така се започна. Ходих в залата и пак, и пак, и пак. Много ми харесваше джудото. После подочух страничен разговор между първия ми треньор Севдалин Марангозов и баща ми. Тренерът казваше: Много бързо „попива“, като гъба е. Мисля, че има хляб в нея в този спорт.“
В родното си място Габриела тренира близо година, а след това заминава за София, където баща й Димчо вече е започнал работа. Тогава таткото казва, че трябва да избира – между езикова гимназия и джудото. И тя избира спорта, отива в ЦСКА, където е вече близо 9 години и се развива под ръководството на личния си треньор Ганчо Дойков.
„Мисля, че направих най-правилния избор за себе си – казва тя. - Минаха толкова години, а все още у мен не е угаснало онова пламъче, което имам към джудото. Имам и подкрепата на семейството ми, че избрах този път.“
Освен работата над себе си, Габриела работи и с деца. Тренира малчуганите от 4 до 12-годишна възраст в клуба. И по цял ден е в залата. „Искам преди всичко да ги науча да бъдат добри хора, да са силни и да вярват в себе си. - продължава тя. - Ако силно вярват и искат нещо, рано или късно ще го постигнат!“
Въпреки че се занимава с треньорство момичето засега не смята да загърбва състезателната си кариера.
„Този турнир бе от малкото, на който бях без личния си треньор, а с Ален Шмит, мениджър на националния отбор – продължава медалистката. - И въпреки това се чувствах сигурна. Той е изключителен професионалист, френската школа е на много високо ниво, има много опит, много състезания зад гърба си. И може да ни е само от полза да вървим нагоре.“ А самата тя е амбицирана за игрите Париж 2024 да преследва олимпийска квота.
„Винаги има шанс – допълва момичето. - Някои казва: Твърде млад е, рано му е. Не съм съгласна. Искаш ли нещо, решен ли си, значи имаш шанс. Затова се бориш, вървиш стремглаво напред, даваш всичко от себе си и рано или късно постигаш целта си!“