Докога аршинът на ВАР ще е неясен?

Ръководството на БФС инвестира два милиона и 800 хиляди лева за ВАР за три години, но фактите показват, че родните съдии дори и с тази помощ продължават да правят така, че винаги да бъдат сочени с пръст и да бъдат обвинявани за едно или друго решение. От началото на сезона минаха почти 13 пълни кръга, като няма седмица, в която поне един клуб да не се оплаква от съдийско решение. От този кръг има още няколко мача, като предстои и големият сблъсък между Лудогорец и ЦСКА-София.

Когато нямаше видео повторения всички искаха ВАР, за да може съдиите да имат помощ и да се взимат по-правилни решения. Явно нашите рефери обаче имат проблеми и с това, както и мениджърът на ВАР в България Петър Петров, който е крайно време да даде ясен отговор публично, какви са точните критерии. И какво точно прави той, за да се случва това, че всички да виждат правилно и еднакво спорните ситуации. Все пак затова нещо получава заплата.

Целта на ВАР е да улеснява съдийските решения и да се предотвратяват фрапантни грешки, но у нас се забелязва следното: Един път съдията на ВАР вика своя колега на терена за едно нарушение, в следващия мач за същото не го викат, друг път се взимат решения, като от повторенията не се разбира на каква база са взети. Трети път ситуация въобще не се гледа от ВАР или не се съобщава на главния съдия. Клубове и фенове вече се хващат за главата и се питат какво се случва. 

Шефът на съдиите Виктор Кашай обяви преди време, че ще опита да намали грешките на родните рефери, но с различното тълкуване на дадени ситуации и различното използване на ВАР, това не помага. Нито на футбола, нито на реферите, нито на ръководителите им. 

“Първата година с ВАР е най-трудна, реферите имат нужда от практика”, обяви Кашай преди 10 месеца, но всеки кръг клуб от елита се оплаква и притеснителното е, че го прави с основание. 

Докога ще продължава това? Толкова ли е трудно да бъде еднакъв критерият за всички?