Алекс Николов: Не отивам в Лубе, за да бъда заместник

Баща ми ме съветва да съм внимателен в изборите си, казва младият волейболист

В края на седмицата националният отбор на България изигра две контроли срещу Сърбия в Белград като част от подготовката за световното първенство. Момчетата на Николай Желязков загубиха първата среща с 0:3 гейма, като отстъпиха и в допълнителните две части. Във втората среща българите завършиха 2:2. С малко закъснение заради участието си в младежкия олимпийски фестивал в Банска Бистрица (Слвк) и заради вирусно заболяване към подготовката на мъжете се включи откритието на лятната кампания Александър Николов. 18-годишният талант стана първият в историята на колежанското първенство в Съединените щати и Канада, взел наградата за Най-полезен играч през сезона още в първия си сезон. Добрите му изяви в Лигата на нациите пък доведоха до трансфер в звездния тим на Лубе Чивитанова – шампиона на Италия.

Алекс, привет! Със закъснение се включи към лагера на националния отбор, какво точно се случи?

- Да, първо трябваше да участвам в Младежкия олимпийски фестивал в Словакия (тимът на Мартин Стоев стигна до сребърните медали, б.а.). След това имах нужда от някакъв рестарт – 2-3 дни почивка. И точно накрая се разболях. Но за щастие мина и вече всичко е наред.

Това лято ти се събраха доста ангажименти – и с мъжете, и с връстниците ти. Как успяваш да се държиш във форма и кондиция при толкова сгъстена програма?

- Определено това лято беше и ще е доста запълнено, тъй като ще играя в няколко възрасти. Истината е, че не успявам да се държа за всички турнири във форма, защото определено след волейболната Лига на нациите не бях или поне не се чувствах на максимални обороти. Това смятам за нормално и се надявам отново да успея да вляза в ритъм за световното първенство.

По-трудно ли беше с мотивацията, след като веднъж вече си бил с мъжете и отиваш отново да играеш при младежите?

- Нямах никакви проблеми с мотивацията, това мога да го твърдя със сигурност. Знам какво искам – да печеля, а това правим с младежите доста често. Този отбор е любимият ми, ако мога така да го нарека. С тях ми е много забавно да прекарвам време и да тренираме заедно. Всичко това решава всякакви проблеми с мотивацията.

Изигра първия си пълен турнир с мъжете това лято – Лигата на нациите. На какво те научи той?

- Това е едно прекрасно състезание, особено за млади играчи. Дава шанс точно на такива да се изявяват срещу доказани волейболисти, най-добрите в света. При това – в доста мачове, които привидно могат да изглеждат без значение, но всъщност имат такова. Имаш много срещи и възможности да се развиваш. Определено ми даде доста опит.

Работиш за първа година с Николай Желязков. Кое е най-ценното, което той ти даде в първия турнир за годината?

- Най-ценното беше вкарването на нови системи на игра и задържането на такива, които работят. Това допринесе за нашите добри мачове и изпълнения. Позволи отборът да стане по-подреден от преди, което, погледнато глобално, е крачка към по-високото ниво. Тези системи ни помогнаха да играем добре и го смятам за наистина ценно.

Стигаме до голямата тема – решението ти да станеш професионалист. Разкажи как се стигна до това?

- Решението да стана професионалист не беше лесно. Първоначално смятах да си продължа колежанския път с Лонг Бийч, но в крайна сметка се получиха оферти от такива отбори, които се случват често и ме накараха да размисля.

Казваш „някакви“ оферти. Явно е имало и други такива, а не само от Мачерата. Кога дойдоха те и те накараха да премислиш?

- Имах доста предложения от няколко първенства, но предпочитам да ги запазя в тайна, защото смятам, че така е коректно. Стана така, че с тези оферти просто беше много трудно да се откаже. Пак ще кажа, че идваха от отбори, в които съм мечтал да играя като малък, гледал съм баща ми и съм си представял някога да достигна това ниво. И когато те дойдоха, си казах, че няма защо да бавя повече реализирането на мечтата.

Какво ти казаха родителите ти след решението, защото мнението им със сигурност е било много важно за теб?

- В началото бяха 50 на 50. Бутаха ме и към двете. И те не знаеха кое е по-правилно, и аз не знаех. Това е нормално. Много труден избор, но в крайна сметка застанаха зад мен независимо от решението. Каквото и да беше то, те щяха да ме подкрепят и да са повече от доволни. Точно от това имах нужда и много им благодаря за разбирането.

Само преди няколко месеца човек с голяма експертиза във волейбола ми каза, че за теб ще бъде пагубно да останеш още три години в Съединените щати, защото вече си пред останалите и това само ще те дърпа надолу. Чуваше ли и ти подобни мнения?

- Разбира се, че съм го чувал. При това от много хора. Аз дори като взех първоначално решението да отида в Съединените щати, тези коментари ги имаше. Аз се абстрахирах от тези мнения, защото знаех какво отивам да правя и в крайна сметка моят избор беше абсолютно правилен. След Америка дойдох с нови знания и доста опит, защото играх много мачове там и смятам, че това си пролича.

Отиваш в шампиона на Италия със задачата да заместиш хора като Рикардо Лукарели и Османи Хуанторена. Смяташ ли, че при толкова напускащи отборът отново ще бъде способен да вземе титлата?

- Сигурен съм, че ще сме тим, който ще е в битката за първото място. Не отивам с идеята да замествам никого, отивам като едно ново начало. Не считам, че ще бъда там, за да замествам Хуанторена или Лукарели. Отивам там като млад състезател, за да изграждам кариерата си като професионален волейболист. За мен това не е притеснително. Ще сме добър отбор, защото освен младите крайни нападатели в отбора всички останали са много опитни и на много високо ниво.

Преди няколко месеца в интервю за „Тема Спорт“ баща ти говори за грешния избор, който често правят младите волейболисти у нас. На теб какъв съвет ти даде?

- Не един съвет. Винаги ме е предупреждавал да съм внимателен в изборите си, защото имат значение и са важни. Трябва да се вземат след набавянето на достатъчно информация. Посъветва ме да изляза в чужбина, когато съм готов да играя, и то да играя в повечето мачове. Сега решихме, че времето е дошло.

Петър Стоянов, "Тема Спорт"