Тодор Михалев – момчето, което вече е част от елита на модерния петобой

Казвам се Тодор Йовчев Михалев, на 25 години, от град София и се занимавам с модерен петобой. Това е един спорт с 5 дисциплини в него, като включва плуване, бягане, стрелба, фехтовка и конна езда. Накара ме да го избера историята на този спорт, защото тя е от едно време - от рицарите. Пиер дьо Кубертен е казал, че един рицар трябва да може да се фехтова, да плува, да бяга, да язди и да стреля. Така че това е интересното в нашия спорт и това ме мотивира да продължавам. Най-трудно мога да кажа, че ми е плуването. Не съм много добър плувец, а най-любимо – може би всичко останало.

Първият ми медал от международно състезание е от 2012-а година в София – тогава надпреварата включваше плуване и бягане. Следващият ми голям медал е на Световното първенство през 2018-а година, в щафета с Явор Пешлеевски – бронзов медал. Това ми е най-силното представяне на щафета, но занапред очаквам и индивидуално да се класирам в тройката. Освен това, последните ми състезания също бяха доста добри, но мисля, че мога още. Финалът на Световната купа беше в Анкара (Турция). Там бяхме 36 човека – най-силните в света, които се класирахме по точки за последния етап. Не се чувствах много добре поради контузия в ахилеса и не успях да се представя на ниво. Фехтовката ми се получи, ездата беше прилична, просто с бягането нямах качествата след травмата да покажа пълния си потенциал. Ако не бяха физическите ми проблеми, мисля, че имах шанс за финал – в първите 18 и на финала вече, предполагам, че и в топ 10, ако мина с хубава езда и ми се падне хубав кон. 

Контузията, която ме измъчваше, премина. Започнах да тренирам сериозно и се надявам в края на месеца на Световното в Египет да направя хубави резултати и на щафетата да влезем в тройката. Въпреки сериозните натоварвания в спорта, не съм имал кой знае какви контузии – някое усукване, някое разтежение. На коляното имах преди 2 години една травма и пак го бях усукал, но гледам с повече разтягане, загрявка и разпускане да компенсирам. Възстановяването е много важно – опитвам се да ходя на масажи, а в единствения ми почивен ден гледам да изключа модерния петобой и да се занимавам със съвсем различни неща. Едно от хобитата ми е фотографията и се радвам, че все още намирам време за нея. Обичам да ходя на походи, да снимам, да изключа самия спорт, че съществува и да отида да разпусна на ски или нещо друго. 

Усещам, че конкурентите вече гледат на мен по друг начин. Когато бяхме в София и станах 12-и на Световната купа, треньорът на Великобритания, който сега отиде при французите и е най-добрият за момента (направи мъж и жена олимпийски шампиони), дойде и ме поздрави за резултата. Това ми вдъхва по-голямо желание да показвам още повече.

 Любопитното е, че с успехите ми, очевидно започват да ме причисляват и към част от елита на спорта. Това доведе и до по-чести допинг проверки, а част тях бяха доста странни. При една от кръвните допинг проби например допинг ченгето ми каза, че е професионалист, не ми уцели вената и тъй като при повторно взимане, аз имам право да откажа, вместо да извади иглата, тя реши да бърка с нея вътре, докато не ми уцели вената. Друго – оплакаха се, че кръвта ми е гъста. А аз нямам идея защо и дали имам общо с това. Цялото това нещо беше изключително непрофесионално. Също така имаше случай пак с кръвен допинг – бяхме събрани всички атлети (4 момчета и 2 момичета) и вътре в тази стая бяха и допинг ченгетата, които бяха около 15 и допингът се случи на място там, а по регламент едно допинг ченге трябва да е само със сестра и състезателя. 

След Олимпийските игри през 2024-а година конната езда ще бъде заменена с препятствия – ще се катерим по греди, има едно предаване „Най-добрата нинджа“ и ще бъде нещо подобно. Промяната дойде след удар на треньор по коня по време на изминалата Олимпиада. На нито един състезател не му харесва тази смяна на дисциплините, защото конната езда е най-гледаемото нещо. Хората идват за атракцията и като първа дисциплина, те кара да останеш до край и те държи под напрежение. Смятам, че махането на конната езда ще повлияе на публиката. 

В края на месеца ми предстои Световно първенство в Александрия, след това в края на септември има Европейско първенство и така приключва сезонът за мен. Мечтата ми за Олимпийските игри е златен медал. Това е желанието на всеки един професионален спортист. Реалните шансове смятам, че са свързани с класиране в топ 10. Все пак до 2024-а има време и дотогава си пожелавам да съм здрав, да тренирам пълноценно, да нямам контузии и травми. Да покажа това, което мога на състезание и да взема златен медал на Олимпиада.