Мартин Стоев: Не бих поел България, ако не вярвам, че мога да постигна резултат 🏐
През 2006 и 2007 година Мартин Стоев отпразнува рождения си ден начело на мъжкия национален отбор по волейбол с бронзови медали на световното първенство и на Световната купа в Япония. След работа на клубно ниво той шокира всички с решението си да стане президент и треньор на Сливнишки герой. В последствие Стоев пое неочаквано предизвикателство – да води националния отбор на България за момчета. Работата начело на този тим донесе резултати – бронз на европейско първенство и финал на световното в Иран през миналата година. Тази година Стоев ще води своята пораснала селекция на европейското до 20-годишна възраст, а след спечелената квалификация обяви за цел класиране на полуфинал. Както винаги без цедка на устата, треньорът говори за „Тема Спорт“.
Г-н Стоев, направихте първата, по-малка стъпка за това лято. Заявихте, че отивате за полуфинал на европейското, това ще бъде голямата. И изглеждате съвсем убеден в потенциала.
– Ние до момента във всички турнири, в които сме участвали с този отбор, сме играли полуфинал. И сме загубили само един. И когато статистиката ти е такава няма как да отидеш да играеш за пето място.
Включването на Алекс Николов би трябвало да добави много сериозна мощ. Ще имате ли възможност да го ползвате предвид това, че вероятно ще попадне и в мъжкия състав?
– Знам, че е извикан в разширения състав за Лигата на нациите. Но дори да бъде ползван пълноценно там, след това ще се присъедини към нас за Международния олимпийски фестивал в Банска Бистрица. След това за европейското първенство за младежи датите не съвпадат със световното за мъже, но бих предпочел той да се готви с нас по простата причина, че ние реално можем да изпълним целта. Колкото до мъжкия отбор – малко се съмнявам…
Защо?
– Защото отборът е слаб.
Казвате го без замисляне и без някакво притеснение.
– Аз го казвам въз основа на фактите до момента. В последните години резултатите говорят, че отборът е слаб. С всяка изминала година отиваме по-назад в ранглистата. Освен Желязков да направи чудо това лято, не знам…
Предвид отсъствието на Соколов и Скримов нещата ще изглеждат още по-трудни…
– Зависи и другите отбори с какви състави ще бъдат, но на световното всички ще са с най-доброто.
Наблюдавайки през годините националния отбор, на какво отдавате този регрес?
– Фактите са това – след Олимпиадата в Лондон отборът всяка година отива надолу. Това са фактите. Какви са причините – не са една или две. Това, което ми идва наум е, че не се интегрираха към опитния отбор по-млади състезатели, които да се слеят с тях и да придобият самочувствие и увереност. И в един момент се явихме на Лигата на нациите с много дебютанти, което не е добре. Получи се и негативен резултат. Две години преди това стигаме до една победа, мачове за оцеляване, не е добре.
Може би подобно поколение не е имало от 20 години – от това на Казийски, Алексиев и Боян Йорданов. Ще се съгласите ли с тази теза?
– Да, освен тях има и няколко много добри момчета от набор 2001/2002, които според мен след време ще са гръбнакът на мъжкия национален отбор.
Казахте след срещата, че искате този отбор да изповядва стила на Франция. Способен ли е български отбор да го прави?
– Трудно е, защото този техен стил на игра с много защита, добре подредени – това не става с 80 дни подготовка. Става, когато се работи по този начин целогодишно и се набляга на това нещо и когато се съберат в националния отбор, да се сработят. Ръстът на нашите момчета е нисък, ако трябва да сме честни. Единственият състезател над 2 метра, който игра на евроквалификацията, беше Борис Начев от Варна. Всички останали са под 2 метра. Айде, за краен нападател, за разпределител може. Но център под 2 метра на високо ниво – много е сложно. Ние няма как да намерим по-високи момчета, т.е, трябва да заложим на по-добра защита, разбира се преди това е блокадата.
Г-н Стоев, каква е причината да започнете да се занимавате с младежи? Предполагам, че се казва Ерик Стоев?
– Да, тя е обща причината. Наблюдавайки го, когато започна да тренира, аз ги гледах тези деца. И ми се сториха много талантливи. Много на брой и много талантливи. На първия лагер извиках 24 или 26 деца. Но с времето те намаляват, защото едните се развиват по-бързо, други спират развитието, трети се отказват. В момента нямаме 26 от този набор, но останаха доста. Та това е причината – едната е Ерик, а другата е талантливото поколение, с което вярвах, че може да се постигне нещо.
А как се стигна до предложението?
– Когато Драган Иванов получи лекарска забрана да бъде треньор, отборът 2001/2002 остана без треньор. Тогавашният президент на федерацията Данчо Лазаров ме помоли да поема този набор. Аз му казах, че нямам желание по простата причина, че заплатата за един треньор на подрастващи е по-малка от учителска заплата. Но му казах, че когато дойде времето за набор 2003/2004, защото съм видял нещо, ще се съглася да работя за по-малко от една учителска заплата. И той каза: Тогава поемаш 2003/2004-а, когато дойде време за тази възрастова група.
Ако използваме юридическата терминология, заради Ерик работите почти „про боно“ в националния?
– Има една поговорка „Покрай сухото гори и мокрото“, за да бъда точен.
Имахте добри резултати в мъжкия волейбол и изведнъж отидохте да работите в Сливница. Какво ви подтикна?
– Аз излязох в чужбина през 1992 и реално, ако изключим периода в Левски и националния отбор, работих извън граница до 2017-а. Същата година се върнах в България по Коледа и отидох да гледам мач на Ерик срещу Славия. Тогава той играеше за Люлин. И видях, че той не може нищо. Той не можеше да играе волейбол. И беше на път да се откаже. И тогава си казах, че моята съвест като родител трябва да е чиста един ден. Затова се прибрах, създадох отбор в Сливница от нулата, с 10 деца. И ако един ден той стане добър волейболист, ще си поеме по пътя. Ако не стане, ще знам, че аз като родител съм направил всичко възможно. Така се получиха нещата – започнахме с 10 деца, класирахме се на републиканско за пре-кадети. Постепенно с помощта на отказали се бивши волейболисти успяхме от най-долната дивизия да стигнем до Висшата лига, играхме там две години, за да изчакаме 2-3 деца да пораснат и възмъжеят. И миналата година дойде времето да влезем в Суперлигата, защото в долната дивизия вече ни беше тясно. За 4,5 години се случи това нещо.
Не ми звучите да ви липсва големият екшън.
– Не, екшън не ми липсва. Да ви кажа честно, даже не ми се ходи в чужбина повече. Животът не е само волейбол. Има и други хубави неща. Ако можеш да ги съчетаваш, е най-добре.
Вие сте били в ролята на сина на треньора. Сега сте в ролята на бащата. Коя е по-тежката?
– Може би тази на треньора.
– И двете са тежки, защото има много хора в България, а и не само в България, които нямат правилна преценка за себе си. Да не говорим за другите. Ако трябва да бъда честен, когато взех този отбор, момчетата бяха по на 13-14 години. И в онзи период, когато играхме на първата Балканиада, имаше доста по-добри и развити момчета от сина ми и сина на Владо Николов. Ерик и Алекс бяха високи по 1,80 м. И тогава, ако нямаш поглед да видиш таланта в едно дете, това означаваше, че аз не е трябвало да ги взимам за Балканиадата. А вижте какво стана в последствие. Алекс стана 205 см, Ерик е 193 см и са основните състезатели в този отбор. А момчета, заради които тогава получавах упреци, спряха своето развитие не само в националния отбор, но и в клубовете си. Някои се и отказаха. Това мога да съпоставя малко и с мъжкия тим на България. Ти трябва да имаш отбор за момента, но в разширения състав да имаш хора, които ще изгреят след 2-3 години. Но трябва да усетиш кои са тези волейболисти. Т.е. да нямаш отбор само за момента, а да мислиш и за бъдещето. Това е по-трудното. Хора, които нямат правилна преценка за себе си, та камо ли за другите, да те критикуват… На мен това не ми влияеше, но на децата тогава им влияеше. Тези плюнки по тях те ги изживяват по друг начин. Но това свърши, защото те успяха да преодолеят този момент. Едни лесно, други по-трудно и показаха, че съм бил прав.
Г-н Стоев, отговорете ми честно, олекна ли ви след края на квалификацията? Сещам се за думите ви след двубоя с Нидерландия, че Ерик е имал нужда да изиграе няколко добри мача.
– Олекна ми заради друго. Аз никога не слагам каруцата пред коня. А преди последния мач я сложихме. Ерик имаше рожден ден точно тогава. Българската федерация, в лицето на тим-мениджъра ни Ивона, беше организирала празненство след мача в хотела на Борислав Кьосев. Бяха поръчали торти, всичко беше направено. Но това можеше да се направи за 2 мин след победата. Защото при една евентуална загуба, нито празненство щеше да има, нито рожден ден да се празнува. Затова сложихме каруцата пред коня и това не ми хареса.
По-голям кеф ли ви носи работата с малките?
– Радостта е еднаква. Начинът на постигане на резултата е различен. В мъжкия отбор ти работиш с професионалисти и е по-лесно. Това са изградени състезатели и ти само си ги избираш. Когато се работи с деца е по-трудно. Първо трябва да ги убедиш, че си прав. А някои трябва и да ги изградиш като състезатели. Работата с деца е комплексна, а преди да се захвана с този набор, аз не бях работил с подрастващи. Но все пак съм отгледал две деца с правилна ценностна система и нещата се получиха.
Представяте ли си завръщане начело на националния отбор, водейки този отбор, със сина ви вътре, да речем на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028-а?
– За всеки един треньор е чест и достойнство да води националния отбор на страната си. Аз се надявам силно тези момчета да се превърнат в гръбнака на националния отбор, наистина се надявам. Но ако видя и не вярвам, че с този отбор не може да се постигне резултат, не бих го направил. Просто да съм треньор на националния отбор – не бих го направил. Както в момента съм доста скептичен, че отборът ще се класира в Париж. Така мисля, дано ме опровергаят.
Петър СТОЯНОВ, "Тема Спорт"