Защо Ред Бул бяха по-бавни от Ферари в Мелбърн

В хода на целия състезателен уикенд за Гран При на Австралия автомобилът на Ред Бул RB18 не беше най-бързият на обновената писта “Албърт парк” в Мелбърн. От началото на сезона редовно се коментира, че RB18 е изключително ефективен и бърз на правите, като това идва основно от способностите на пода на колата да генерира високо ниво на притискане.

Но във варианта на аеродинамичния пакет за Австралия, който беше настроен за по-ниско притискане, се появиха проблеми в работата с гумите и по-точно - с процеса на загряването им и достигането на оптимална работна температура.

Още от петъчните тренировки гумите на Макс Верстапен и Серхио Перес страдаха от появата на грейнинг - знак за неравномерно и шоково термично и динамично натоварване. Първоначално грейнингът тръгваше от недостатъчно доброто загряване на гумите при излизането на колата на пистата, а след това се развиваше заради пързалянето на колата в завоите, което пък идваше от недостатъчното вертикално натоварване.

При Ферари това натоварване беше по-голямо и по-добре разпределено, а тази особеност се запази и в хода на състезанието и работата с гумите на двамата пилоти на Ред Бул го потвърди. Това ясно се видя в продължителността на първата серия обиколки на Верстапен и Перес.

В Ред Бул се опитаха да оправят това с използването на модернизирана версия на предното крило на RB18, но това не даде очаквания резултат.

От липсата на достатъчно добра работа с гумите дойдоха и основните проблеми на пилотите - висока скорост на правите, но проблеми с управлението и поведението на колата в зоните за спиране преди завоите и на ускорението при излизането от тях. Другата област, където Шарл Леклер и Ферари имаха ясно изразено предимство се оказаха бързите завои - там F1-75 почти не се пързаляше за разлика от RB18, което също се отрази на увереността на Верстапен и Перес.