Норвегия е №1 по медали на Олимпиадата в Пекин, но Игрите ще се запомнят и с мерките срещу COVID-19

Норвегия очаквано завърши на върха на класирането по медали, Ариана Фонтана от Италия се превърна в най-успешната състезателка на зимна Олимпиада, а Йоханес Бьо (Норвегия) стана най-титулуван на Игрите в Пекин, но форумът в китайската столица ще остане в историята и с безпрецедентните си мерки за сигурност срещу пандемията от COVID-19.

Скандинавците спечелиха 37 отличия - 16 златни, 8 сребърни и 13 бронзови, а общо състезатели от 29 държави се качиха поне по веднъж на подиума в 119-е дисциплини в 15-е вида спорт.

За България най-добро представяне направи алпиецът Алберт Попов с девето място в слалома, но страната остана без медал на четвърта поредна Олимпиада след среброто на Евгения Раданова в шоттрека от Торино 2006.

От индивидуалните атлети в историята влезе 31-годишната Фонтана, която грабна злато и две сребърни отличия в шорттрека и вече има 11 медала от Зимни олимпийски игри – 2 златни, 4 сребърни и 5 бронзови.

Йоханес Бьо пък имаше сериозна конкуренция в мъжкия биатлон в лицето на Кентен Фийон-Мейе от Франция. Двамата се качиха по пет пъти на подиума, но норвежецът изпъкна от всички спортисти на Игрите с 4 златни и 1 бронзов медал, докато Фийон-Мейе заслужи 2 златни и 3 сребърни.

С пет медала се окичи и руският ски бегач Александър Болшунов – 3 златни, 1 сребърен и 1 бронзов.

При жените с най-много отличия завърши Марте Олсбу Рьозеланд също от Норвегия в биатлона с 3 златни и 2 бронзови.

Протоколите за безопасност заради КОВИД-19, обаче, изнервиха всички чужденци. Организаторите бяха поставили спортистите, щабовете им, членовете на олимпийските делегации, официалните лица и персонал в три затворени балона, в които се провеждаха състезанията. Единият от тях беше в Пекин, вторият - на стотина километра в Янцин, а третият на около 180 километра в Чжанцзякоу, където беше настанена българската група журналисти, тъй като 10 от 15 спортисти от страната участваха в състезанията там в биатлона, ски скока и сноуборда.

Акредитираните за Олимпиадата бяха неприятно изненадани, че около хотелите за настаняване и съоръженията бяха поставени контролно-пропусквателни пунктове и от тях можеше да пътува само с осигурен от организаторите транспорт. Обектите денонощно се охраняваха от полиция и военни и никой нямаше възможност да направи дори няколко крачки извън обозначените пътища в балона, който много определиха и като „аквариум“.

Транспортната система беше малък хаос, автобусите често закъсняваха, а в някои случаи въобще не пристигаха в определения час. За да се стигне до главния пресцентър в Пекин от Чжанцзякоу, например, по бързия 2-часов маршрут трябваше да се сменят два рейса и да се ползва влак-стрела. Имаше осигурени и автобуси от транспортния хъб в зоната, но те пътуваха до столицата за около четири часа.

Не по-малко сложно беше и придвижването от Чжанцзякоу до Янцин, където бяха се провеждаха състезанията от алпийските ски и улеите за бобслей, скелетон и шейнички. До там трябваше да се сменят два автобуса и две или три прекачвания на лифтове в зависимост от пистата за определената дисциплина, като при голям късмет с връзките пътуването траеше около три часа.

Липсата на разнообразна храна, както и големият студ, също затрудняваха спортисти, журналисти и акредитирани лица. Температурите в планината бяха доста под нулата, а привечер и сутрин обичайно падаха под -22 градуса, но заради вятъра и влажността усещането беше за -30 до -35 градуса. Само няколко минути навън бяха достатъчни миглите и веждите ти да замръзнат.

Предпазните маски, покриващи устата и носа, бяха задължителни по всяко време с изключение на периодите на хранене и престой в хотелските стаи. Всекидневно всички акредитирани бяха задължени да преминат проби за КОВИД-19, а за влизане в Пекин трябваха два отрицателни теста 96 и 72 часа преди отпътуването, както и още един при пристигане. Факт е, че всички мерки дадоха резултат и от направените 1,8 милиона теста за коронавирус за четири седмици около Игрите едва 437 дадоха положителен резултат.

Сериозен проблем беше и комуникацията с местния персонал, тъй като много малка част от тях разбираха английски език и често се налагаше да се използват апликации за превод, който не винаги беше точен.

Атмосферата на спортните съоръжения също основно беше минорна. Домакините разрешиха на местни фенове да гледат на живо на състезанията, но билети не се продаваха свободно, а организаторите избираха по собствени критерии кой може да присъства. Хората идваха под строй минути преди стартовете и аплодираха по сигнал, което направи всичко много изкуствено.

Организаторите все пак се бяха погрижили много добре с предоставянето на отлични условия в най-модерни съоръжения за участвалите в отделните надпревари почти 2900 спортисти.

Направи впечатление и използването на изцяло екологичен транспорт, като автобусите бяха с водородно гориво, а автомобилите и такситата, обслужващи Олимпиадата, бяха с електрическо задвижване.