България не спечели медал в Пекин, но запази традицията в седми поредни Зимни игри да има поне едно престижно класиране в топ 10

България не спечели медал на Олимпиадата в Пекин, но продължи традицията на седми поредни Игри с поне едно престижно класиране в топ 10. Началото даде забележителната биатлонистка Екатерина Дафовска, която донесе единствената титла за страната в историята на най-големия зимен спортен форум в Нагано през 1998 година.

За последно всички български представители останаха извън десетката в своите дисциплини в Лилехамер през 1994 година, когато Ива Шкодрева-Карагьозова записа най-добро постижение с 11-о място в спринта на 7,5 километра в биатлона.

С квоти за 16 състезатели в 7 вида спорт в китайската столица пристигнаха 15 национали, тъй като от делегацията заради заболяване с КОВИД-19 отпадна ски бегачът Симеон Деянов.

Звездата в българския отбор в Китай беше алпиецът Алберт Попов. 36 стотни от секундата - толкова малко не достигна на 24-годишния софиянец за мечтания олимпийски медал в слалома. Той все пак записа най-силен резултат от родните състеатели в Пекин с деметата позиция, което е второ най-предно национално класиране в алпийските ски след шестите места на Петър Попангелов в слаломите в Лейк Плесид 1980 и в Сараево 1984. Попов също така завърши 17-и в гигантския слалом - рекорд за българин в дисциплината на Олимпиада.

Същите 36 стотни закъснение пък се оказаха решаващи за отпадането на сноубордиста Радослав Янков на осминафиналите в паралелния гигантски слалом от показалия страхотна форма австриец Бенямин Карл, който в последствие триумфира със златото.
В третото си участие на Олимпийски игри Янков все пак успя за първи път да преодолее квалификациите и записа най-добър личен резултат на най-големи зимен форум с 15-о място.

Биатлонистите също имаха своите проблясъци. Милена Тодорова се нареди 17-а в спринта на 7,5 километра, като един пропуск в по принцип по-сигурната й стрелба от легнал я лиши от място в топ 10.

В четвърта Олимпиада в кариерата си Владимир Илиев пък направи добро бягане в преследването на 12,5 километра в мъжкия биатлон и в крайна сметка финишира 25-и, въпреки допуснатите цели седем грешки на огневия рубеж, записвайки втория си най-силен индивидуален резултат на зимни Игри.

Владимир Зографски се класира 22-о място в ски скока от малката шанца, също негово второ най-силно постижение в третата му Олимпиада след 14-ата позиция на малката шанца в Пьончан 2018. Зографски се оплакваше от проблеми със скоростта си на засилване, но въпреки това беше конкурентен, като само по 2-3 метра повече в двата скока го пращаха в десетката.



Дебютантката ни Александра Фейгин остави добри впечатления в турнира по фигурно пързаляне. Въпреки контузията в коляното, която претърпя в началото на сезона, 19-годишната Саша изигра чиста кратка програма и се класира за волната. При нейното изпълнение единствената груба грешка на Фейгин беше падане при опит за троен ритбергер и тя нареди 24-та в крайното класиране.

Така, въпреки няколкото заслужаващи внимание резултати, българите не успяха да стигнат до почетната стълбичка на четвърти поредни зимни Игри, а последният от общо шестте медала за страната остана среброто на Евгения Раданова в шорттрека на 500 метра от Торино 2006.