Великият Хулио Веласко на 70! 🏐🏆
Хулио Веласко, който днес става на 70 г., забрани спагетите на италианците, но изкачи “Скуадра адзура” на световния връх
Можете ли да си представите някой да забрани спагетите на италианците? И можете ли да си представите, че същият този някой превърна “Скуадра адзура” в световна сила във волейбола, а самият Пеп Гуардиола признава, че е учил от него тънкостите на треньорския занаят? Да, говорим за действителна личност, чието име е Хулио Веласко.
Израснал с книгите на италианския писател Емилио Салгари, описващи подвизите на морския герой Сандокан, аржентинецът всъщност е един голям мислител подобно на великия си сънародник Борхес. Но за радост на всички почитатели на волейбола, най-вече на тези от Апенините, той обвърза съдбата си с тази игра, като й остава верен и сега, когато отбелязва 70-ата си годишнина.
Роден в Ла Плата, Сребърния град, той превръща в златен всеки отбор, до който се докосне. Така е още от зората на кариерата му – преди да е навършил 30, той извежда 4 пъти до шампионската титла в Аржентина отбора на Феро Карил Оесте. Това не остава незабелязано в Европа и през 1983 г. Веласко започва работа в Италия. След две години начело на Йези аржентинският специалист е привлечен за наставник на Модена. И там поставя началото на триумфалния си марш на Ботуша. Хулио Веласко извежда тима от Емилия-Романя до 4 поредни титли, като печели още 3 пъти купата на страната. В Модена аржентинецът вече работи с някои волейболисти, които оформят Феноменалното поколение на Италия – Лоренцо Бернарди, Лука Кантагали, Фабио Вуло, Андреа Лукета. А след това те заедно с Андреа Дзордзи, Андреа Джани, Андреа Анастази, Паскуале Гравина оформят най-великата генерация на “скуадра адзура” във волейбола.
А в началото на този триумфален марш отново е Веласко. Той поема националния отбор през 1989 г., когато Италия все още няма славата на една от великите сили в играта. И именно под ръководството на аржентинския специалист “адзурите” печелят първия си значим трофей – европейска титла в същата година, в която той заема селекционерския пост. Дотогава континенталният трон е резервиран за отбора на Съветския съюз, който не слиза от върха повече от две десетилетия. Но на шампионата в Швеция в един месец преди падането на Берлинската стена “скуадрата” спира тази серия, като се окичва със златните медали за първи път в историята си след успех над домакините във финала.
И това е само началото на победния рейд на Италия. Следващият велик триумф е постигнат в “Малката Маракана” в Рио де Жанейро – легендарната бразилска зала, която приема Световното първенство през 1990-та. “Адзурите” на Веласко елиминират домакините в полуфинала, за да вдигнат първата си световна титла след успеха над Куба в заключителния двубой.
Феноменалното поколение продължава да жъне успехи и през 90-те години. Веласко извежда Италия до световния връх още веднъж през 1994-та, както и до общо 4 финала на европейски първенства, като губи битката за титлата само през 1991 г. (треньорът от Ла Плата рядко остава със среброто), но си връща шампионския статут пред 1993-та, за да го защити две години по-късно. С аржентинеца, който за 40-ата си годишнина получава като подарък италиански паспорт, печели 5 пъти и Световната лига.
Само едно злато убягва на Веласко – олимпийското
На Игрите в Атланта’96 “адзурите” отново са на финал, но отстъпват след тайбрек от Нидерландия. Все пак дон Хулио израства в град, в чието име присъства среброто…
След тази загуба Веласко приключва славния си 7-годишен престой начело на Феноменалното поколение. Поема за кратко и женския тим на Италия, но никога повече не се връща начело на мъжката “скуадра”. В следващите две десетилетия кариерата му все пак е непрестанно е свързана и с волейбола на Ботуша – на два пъти отново поема Монца, макар и да няма същите успехи, за кратко води Пиаченца и Монца. Треньорското му пътешествие преминава през Чехия, Испания, Иран, за да оглави най-после и родната си Аржентина през 2014 г., с която печели Панамериканската титла на следващата година.
Италия обаче е неговата съдба, а това че забранява спагетите и други традиционни храни на своите волейболисти, съвсем не е мит. Уточняваме, че става дума за пътуванията зад граница, при които багажът на “адзурите” преди това обикновено е претъпкан от съставки за “домашна кухня”. “Храната ни трябва, за да получим енергия от нея. Ще ядете това, което се сервира на място”, отсича Веласко. А как променя манталитета им, за да се превърнат в истински шампиони. “Просто спряха да се оправдават за загубите със странични фактори. На един му липсват спагетите, на друг прожекторите в залата му светят в очите. Не, това не може да е извинение – ние трябва да се адаптираме към условията и към играта”, добавя великият треньор в скорошно интервю.
А това, че един от най-големите в тази професия, но във футбола – Хосеп Гуардиола, се среща нееднократно с него, за да попие от философията му, говори достатъчно за това колко колосална фигура е Хулио Веласко. Той сложи край на кариерата си преди близо 3 години, но остави наследство, което трябва да се помни десетилетия наред.
ТОВА Е ХУЛИО ВЕЛАСКО
Роден на 9 февруари 1952 г. в Ла Плата (Аржентина).
Треньорска кариера: Феро Карил Оесте (1979-82), Аржентина, пов. Треньор (1981-83), Йези (1983-85), Модена (1985-89), Италия, мъже (1989-96), Италия, жени (1997-98), Чехия (2001-03), Пиаченца (2003-04), Модена (2004-06), Монца (2006-08), Испания (2008-11), Иран (2011-14), Аржентина (2014-18), Модена (2018-19).
Успехи:
На национално ниво: С Италия: Световен шампион – 2 пъти (1990, 1994), Олимпийски вицешампион (1996), Европейски шампион – 3 пъти (1989, 1993, 1995), европейски вицешампион (1991), Шампион в Световната лига – 5 пъти (1990, 1991, 1992, 1994, 1995), сребърен (1996) и бронзов (1993) медалист в турнира. С Иран – шампион на Азия, 2 пъти (2011, 2013). С Аржентина – шампион на Панамериканските игри (2015).
На клубно ниво: Шампион на Аржентина – 4 пъти (1979, 1980, 1981, 1982); шампион на Италия – 4 пъти (1986, 1987, 1988, 1989), носител на купата на Италия – 3 пъти (1986, 1988, 1989), носител на Суперкупата на Италия (2018), носител на КНК (1986).
„ТЕМА СПОРТ”