Ивет Лалова: На моменти самокритичността е жестока, но тя е движеща сила
Да участваш на пет поредни олимпийски игри. Да бъдеш сред най-добрите, да си пример, да си обичан от милиони, да ти се възхищават. Никой не е казал, че това е лесна работа. Но Ивет Лалова може да разкаже за този свой път.
Месец след участието си на най-важния спортен форум в Токио, чаровната спринтьорка разказа специално за предаването "Преди обед" как намира мотивация да бъде на върха толкова много години. И как е преодоляла тежките моменти, споходили я седмици преди старта в Япония.
"Тази една година, в която отмениха олимпийските игри, ми костваше много. За мен огромната мотивация, това, което беше моята цел, беше да участвам на пети Игри. До този момент нямаше български лекоатлет, който да го е правил. Изпълних тази цел. Стартът в Токио беше много емоционален. Всичко, което изживях тогава, беше много зареждащо и ме караше да се усмихвам. Още преди излизането на пистата бяхме съпроводени от аплодисменти, казаха ни "Направихте го! Тук сте! Отивайте! Участвайте!". Давайки си сметка, че нищо не е толкова сигурно, незнаейки дали ще има следваща Олимпиада... Всичко това ме караше да се усмихвам и да изживея този момент така, както исках да го запомня. Дадох си сметка, че стигнах до там, направих това бягане и го направих с цялото си сърце", заяви тя.
Освен със съперничките на пистата, Ивет и съпругът ѝ Симоне трябваше да се борят с лични трудности и с неприятна контузия.
"Толкова неща се случиха тази година. Минахме със Симоне през много лични драми. В началото на май неговият приятел почина. Симоне имаше здравословни проблеми. 20 дни преди тръгването ни за Токио той трябваше да се оперира. Изживях огромен страх, защото не бях в моята си държава, където може да се опитам да направя нещо, адекватно да говоря с хората в болницата. За щастие моето семейство, неговото семейство бяха до нас, подкрепяха ни и преминахме през това нещо. Отделно имах контузия на сухожилие, която обещаваше много трудно бягане и невъзможно класиране за олимпийските игри. Много, много драми, но в крайна сметка усмивката беше там", разкри тя и добави:
"Една малка контузия в неподходящия момент, в началото на състезателния сезон, както се случи при мен, обръща всичко. Вместо да развиваш форма и да участваш на турнири и състезания, ти трябва да се лекуваш, едно нещо те вади от пистата. Опитвала съм през целия си живот да взимам отвсякъде всичко, което може да ми бъде необходимо. Изчела съм безброй книги за мотивация, биографии на големи спортисти"
Към върховете в спорта и към новите предизвикателства Лалова е водена не само от желанието за трофеи. Възпитана е така - да иска още и още, да се стреми към повече.
"Ако харесваме един успешен човек, трябва да се интересуваме той как го е постигнал, направил и какво можем да си вземем от нещо. Когато стигна до едно ниво, никога не е достатъчно. Тази самокритичност ме кара да продължавам да искам. На моменти може да е много жестоко, защото се самообвиняваш, самонаказваш, но на моменти може да бъде онази движеща сила, която те кара да имаш нови сили. Възпитана съм никога да не спирам, никога да не се предавам. Но характерът е водещото. Това, което ме е водило през цялата ми кариера, е било чувството, че мога да дам още, да го направя още по-добре, следващият път ще бъде перфектно", заяви тя.
Ивет е категорична, че идеята за отказване от активната спортна кариера се промъква в главата ѝ, но все още няма категоричен отговор кога ще направи такава важна крачка.
"За мен това е много тежко решение. За да избегна тежестта му, ще бъде решено във времето. Със сигурност ще тренирам през целия си живот, защото атлетиката е такава огромна част от него, че не мога да си представя да не се движа, да не бягам, да не правя нещата, които съм правила до сега. Започвам да правя и други неща. Надям се през следващите няколко години този пъзел да се пренареди от само себе си. За след олимпийските игри оставих ремонт, обучение и много, много време с най-близките ми хора и най-скъпите ми приятели", заяви тя.
По пътят ѝ до тук най-голяма подкрепа ѝ оказва съпругът ѝ Симоне. Двамата ще празнуват 8 години от сватбата си след седмица, а миговете, в които са разделени са малко. Все пак италианецът е треньор на Ивет.
"Заедно сме от 12 години. Всяка връзка се променя, но при нас става все по-хубава. Фактът, че работихме заедно и работим заедно толкова дълго време... Това е много голям риск, носи напрежение и караници. Но в същото време да бъдем обединени от една цел толкова често ни дава толкова много любов към това, което правим. Сигурна съм, че ще дойде време да станем трима, дори четирима и петима. С кучета, котета, зайчета - цяла ферма, цял цирк да си направим", усмихва се чаровно тя.