Федерер сподели за сложния рехабилитационен процес

Представянето на Федерер на ,,Уимбълдън” предизвика смесени чувства. Всички специалисти и фенове на тениса бяха наясно, че той е далеч от най-добрата си форма, а най-големият проблем за него бе малкият брой мачове, които можа да изиграе през сезона. Подготовката му на трева се състоя от два мача и ранно отпадане от турнира в Хале. Затова никой нямаше големи очаквания за представянето му на ,,Уимбълдън”. Въпреки всичко, след колебливо представяне в първия кръг от турнира, Федерер постепенно навлизаше във форма и изигра 3 добри мача. Специално представянето му срещу Нори и Сонего дадоха надежда на много хора, че е готов за още една епична битка с Джокович на евентуален финал. Загубата му срещу Хуркач на 1/4-финала обаче сложи край на тези надежди, а начинът по който загуби в 3 сета и онова конфузно 6-0 в последния, не беше това, което многобройните му фенове искаха да видят, а и самият той. Сега остава загадката дали само непълноценната подготовка беше причината за това или в крайна сметка дори за Федерер, който другия месец навършва 40, конкурентния тенис на най-високо ниво, не е вече по силите му.

„Всичко се свежда до перспектива. Когато си в рехабилитация, трябва да си поставяш малки, постижими цели. Не може изведнъж да изкачиш цялата планина, случва се стъпка по стъпка. Да кажем, че „Уимбълдън“ бе първият голям скок.

Тази фаза свърши и сега трябва да оценя цялостното си представяне. „Уимбълдън“ и турнирът в Хале бяха трудни за мен, тъй като всеки път трябваше да полагам допълнителни усилия, особено когато усетих, че играта срещу Оже-Алиасим и Хуркач загрубя. Ако трябва да съм честен, от самото начало знаех, че няма да бъде лесно.

Имах възможността да говоря с щаба ми и да си дам време, без да усещам напрежение от никого. Взех добре премерено решение, едно което аз искам и с което се чувствам най-комфортно“ каза Федерер.