История, рекорди и преследване на голямата цел - всички погледи са вперени в машината на Удо
Доминация в пълната ѝ форма, задвижвана изцяло от общата цел на един отбор, който е решен да се изкачи за първи път на върха на българския баскетбол. Рилски спортист прегази конкуренцията в редовния сезон на Националната Баскетболна Лига. Историческото представяне на самоковци, както то беше описано от самия треньор на тима Людмил Хаджисотиров, пренесено в цифри и отличия изглежда по следния начин - 22 победи от 24 мача в първенството и 4 от 4 за Купата на България, където Рилецо вдигна трофея за трети път в съществуването си като баскетболен клуб.
През целия сезон, изключвайки европейската авантюра, храбрата войска на Удо записа само две загуби - първата беше в откриващия кръг на шампионата от Левски Лукойл, когато все още физическото състояние на баскетболистите беше под въпрос с оглед дългата пауза заради пандемията. Второто поражение дойде в битката с Балкан (Ботевград), когато "зелените" сложиха край на невероятната серия от 12 поредни победи на Рилецо. Грешна стъпка, която като че ли с времето се превърна по-скоро в правилна, тъй като самоковската машина се развилня и повече не допусна подобно колебание. Равносметката след тази загуба от Балкан е 14 поредни победи в шампионата и Купата за Рилецо, като 10 от тях бяха постигнати с двуцифрена разлика в резултата.Съмнявам се, че дори и самият Людмил Хаджисотиров си е представял подобно представяне от неговите момчета преди старта на сезона. Тимът се подсили с двама чужденци - Николас Карвачо и Трей Портър, които обаче пристигнаха в отбора като новобранци без никакъв професионален опит в тепърва зараждащите им се кариери. Най-голямата причина за изключителния успех на Удо и войниците му в редовния сезон обаче се оказа правилната психологическа настройка от страна на четата му, а именно - отборът да е преди всичко.
В титулярната си петица Хаджисотиров заложи на петима еднакво добри реализатори в съответната система, които можеха да поемат отговорността в различни периоди от време, като всеки умееше да припокрива грешките и лошата стрелба в дадения мач на другия. Брендън Браун, Павлин Иванов, Златин Георгиев, Алекс Симеонов и Николас Карвачо изградиха основното ядро от тази почти непобедима сплав от талант на всяка позиция. И на всичкото отгоре именно Рилецо се превърна в отбора с най-добрата пейка, която носеше средно по 34 точки на мач през сезона - снайперисти като Мирослав Васов и Тихомир Желев, организатора Деян Карамфилов и партньора му в поне 90% от "alley oop" комбинациите на тима Трей Портър и отлично включващия се Николай Георгиев. Всички те помагаха на тима с нужната енергия от скамейката - нещо, което е изключително важно за шампионските амбиции на един отбор.
В дефанзивен план нещата изглеждаха по почти същия начин - най-добрата защита в цялото първенство с допуснати едва 74.5 точки на двубой. Както е добре известно в баскетболната игра обаче, редовният сезон е съвсем различен от плейофите, в който цялата ти работа в последните седем-осем месеца може да отиде на боклука в рамките на само два мача. А максималист като Людмил Хаджисотиров със сигурност няма да забрави да напомни на играчите си, че защитата наистина може да им спечели така желаната титла и по всяка вероятност отборът вече е започнал допълнително да насочва вниманието си към нея. Първото препятствие в плейофите пред доминатора в редовния сезон се казва Спартак (Плевен). Мач №1 от четвъртфиналите между двата тима ще се проведе в петък от 18:30 часа в зала "Арена Самоков". Форматът в тази фаза е серия до две победи от общо три мача, а Рилецо влиза като основен фаворит не само в нея, но и в борбата за златото.Снимки: НБЛ и Владимир Иванов, Sportal.bg