Ивайло Иванов: Надявам се на Олимпиадата да изправя България на крака
През миналата седмица Ивайло Иванов постигна исторически успех на Мастърс турнира по джудо в Доха. 26-годишният талант от Монтана стана първият българин с медал от такъв форум в джудото, след като спечели бронзов отличие в категория до 81 кг. Днес в Пресклуб “България” той беше награден от президента на Българската федерация по джудо Румен Стоилов с парична премия за своя успех.
"Ако го няма екипа, сам човек е никой. Тези хора на тази маса (Атанас Герчев, Румен Стоилов и Даме Стойков) аз ги приемам като приятели и им благодаря за това. Вижда се, че от две години нещата вървят добре. Благодаря също и на треньора Атанас Герчев. Когато ние имаме спокойствие да работим и можем да сме контецнтирани в работата си, резултатите идват.
Благодарен съм, че се опазих здрав. Радостен съм, че съм първият човек, който печели такъв медал за България. Продължавам да дерзая и да работя усилено и се надявам с всяко едно състезание до Олимпиадата да бъда по-добър и по-добър и на най-важното състезание да изправя България на крака", сподели Иванов в Пресклуб “България”.
Той коментира и загубата си на полуфиналите от нидерландеца Франк де Вит, който според голяма част от хората в залата е спечелил по нечестен начин: "Аз не го разбрах, докато не отидох в тренировъчната зала. При тръгване на хватката да го хвърлям, бях сигурен, че го хвърлям и отивам на финал. Изведнъж аз не си усещах краката. Цялата зала викаше “ууу”, но си мислех, че е за друга среща. Човек трябва да приема загубата. Когато излязох от татамито, си казах, че състезанието не е завършило и имам още една среща. Не за първи път има такова субективно решение срещу мен, но се опитвам да ги приемам."
Той коментира и инфарктната си победа срещу Алан Кубецов, който 6 секунди преди края на мача за бронзовото отличие получи трето наказание: "За срещата с руснака беше ситуация. Влязох на техника и ми се подхлъзна ръката и той ме дръпна и завъртя без да успея да се съпротивлявам. Всички ми викаха да тръгна напред - за мен беше все тая дали ще загубя с ипон или с наказание. Трудно се наказва руснак, особено последните шест секунди - явно съм показал, че съм по-настойчив и съм искал да взема победата. Ако съм аз отсреща, нямаше да ме оставят така. Трябва да се борим и срещу съдиите. Аз не искам да ме подкрепят, а просто да не ме режат. Винаги съм имал уважение към всички противници."
Иванов беше попитан и дали някога е имал намерение да се състезава в друг спорт: "Никога не съм мислил за друг спорт. Баща ми ме записа от зор на джудо, защото бях много буйно дете, а залата беше на 200 метра от нас. Ходил съм на футбол, но никога не съм мислил за друго. През 2010 г., когато станах европейски шампион отново с Атанас Герчев, осъзнах, че искам да правя това. Аз избрах тогава да тренирам и да се концентрирам в едно нещо."
Той не пропусна и пандемията: "Пандемията ми показа, че не всичко е на 100 процента. Бях го решил, чe ако загубя на Олимпиадата, светът свършва. Но ето - нещата не зависят от нас. Гледам да следвам състезанията стъпка по стъпка без значение какви са - ще дойде Олимпиадата, ще бъда подготвен за нея, ще умра на татамито. Ако е писано да съм на върха, ще съм сред медалистите."