Бонавентура: Все още можех да дам много на Милан
Доскорошният халф на Милан Джакомо Бонавентура коментира напускането си на отбора като свободен агент, своето сбогуване с клубния стадион, бившия си наставник Дженаро Гатузо и звездата Златан Ибрахимович.“Все още можех да дам още много. Съжалявам, че нямах един и същ треньор за три-четири години, защото това ти дава последователност в твоята работа. Вместо това всеки нов наставник те следи изкъсо. Всеки път започваш отначало и така се губи доста време. Осъзнах, че оценките за мен се промениха, когато контузих коляното си. Трябваше да премина през операция, да стоя на едно място до края на сезона и да започна отначало със само една година, оставаща от договора ми. Клуб, който вярва в теб, ще преподпише с теб веднага щом види, че си се върнал в игра. В моя случай това не стана. Имаше половинчати думи и нищо повече. Може би стилът на Милан се е променил, но имах усещането, че не разполагах със същото обсъждане както преди контузията.
Сбогуването със “Сан Сиро”? Нямаше нищо подготвено. Изчаках всички да си тръгнат, за да остана за няколко мига сам и да се огледам и запаметя. Разходих се и видях стадиона както никога преди - празен. Така той изглежда още по-голям. След това коленичих, беше интимен момент между мен и “Сан Сиро”. Усетих благодарност за всичко, което преживях на стадиона. Да играя там беше детската ми мечта. Правейки го шест години с Милан, беше фантастично. Най-хубавият спомен? Със сигурност спечелването на Суперкупата в Доха. Трофеят е ценен за всички, които работят в клуба, не само за играчи и треньори. Приятно е да видиш радостта в техните очи.
Гатузо? Той ме накара да се чувствам важен. Дадох сърцето и душата си за него, доказвайки, че той може да ми вярва. Казвайки това, веднъж не искахме да отидем на тренировъчен лагер. Накрая се озовахме само той и аз, лице в лице, спорейки в една стая. Той искаше да ме убие! Но такъв е Рино. Понякога става бесен, но това отминава и не е злопаметен.
Ибрахимович? Не бях в добра форма, но когато видях Златан да минава през вратата, това ме накара да счупя всякакви бариери. Ние бяхме най-възрастните в състава, но той винаги се шегуваше, че съм по-стар от него, въпреки че не съм. Той е умен и забавен. Знаеш, че на него може да се разчита да се погрижи за нещата в труден момент. Да тренираш с Ибра е като земетресение, трябва да си нащрек. Когато той пристигна, това ми даде ентусиазъм и желание, които ми липсваха известно време. Той дойде в отбора на пръсти - със скромност, без претенции и заслужавайки уважението на всички с работата и предствянето си в мачовете. Всеки вижда какво той прави на терена, но неговата интелигентност прави разликата”, заяви навършващият днес 31 години Бонавентура пред “Гадзета дело спорт”.