Красен Кралев: Дай боже, да имаме късмет догодина в Токио 2021 (видео)
Министърът на младежта и спорта Красен Кралев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той говори по всички актуални теми след кризата с коронавируса, която спря спорта в целия свят.
- Г-н министър, здравейте! Добре дошли в „Код спорт“! Предлагам да започнем разговора с един наш и ваш приятел, доайенът на спортните ръководители – Цено Ценов, мир на праха му. Той ни напусна миналата седмица на 80-годишна възраст и до последния си ден работеше активно като президент на Европейската федерация по борба и изпълнителен директор на Фондация „Български спорт“.
- За съжаление ни напусна един голям българин, една голяма фигура в световния спорт. Много малко хора знаят каква беше ролята на Цено Ценов в световната борба. Един човек, който посвети целия си живот на спорта. Изключително мъдър човек, ерудиран, балансьор, който в много тежки моменти водеше европейската и световната борба. И в деня на кончината си правеше работни срещи в болницата. Това показва каква енергия имаше и колко отдаден беше Цено на спорта. Аз имах честта и привилегията да бъде мой първи съветник през цялото време, през което съм бил министър. Познавах го доста отблизо. Знам с какво уважение и респект се ползваше в световния спорт. Много са малко българите, които са стигали такава позиция. В световния спорт Цено игра ключова роля. Преди години борбата беше заплашена от изхвърляне от олимпийските игри. Тогава той заедно с настоящия президент на Световната федерация Ненад Лалович бяха ключовите фигури, които успяха да защитят името на борбата и да запазят нейното място в олимпийския спорт. Голям българин с огромен принос! Голяма загуба за нас! Не само за семейството на борците, но и за семейството на всички спортисти! Беше важен стълб и ключова фигура в семейството на българския спорт. Дълги години Цено беше и директор на Фондация „Български спорт“, която също има ключова роля в българския спорт, помагаше на много спортисти, имаха невероятни инициативи. Надявам се екипът да продължи неговата дейност, защото работата и функциите, които изпълняваш Фондация „Български спорт“ в обществото, не трябва да бъдат изоставяни. Бог да го прости! Голяма загуба е за нас. Неговият живот трябва да бъде пример за останалите спортни ръководители как трябва да се управляват спортните организации, какво отношение трябва да имат те към спортистите, целите и амбициите им трябва да бъдат високи, колкото неговите.
- Принудителната пауза на активния живот по света определено натъжи обществото, но пък припомни какъв социален феномен е спортът. Най-трудното за вас като министър в този период?
- Най-трудното беше в началото, защото за всички нас беше шок тази пандемия, въпреки че в правителството имахме информация какво се случва в Китай. Аз като лекар знаех прекрасно какво ще се случи в Европа, но е много трудно да го приемеш като реалност. През първите седмици наистина беше много трудно. Във форсмажор и при екстремни условия се показва дали ставаш за ръководител и какви са ти силите да се справиш в тази ситуация. Аз смятам, че всички трябва да бъдем благодарни на премиера Борисов, че прояви далновидност и направи едно много важно нещо – първи приложихме строгите противоепидемиологични мерки, което се оказа ключово за успеха при борбата с вируса. Знаете, че България беше една от най-малко засегнатите страни от пандемията. Вторият ключов момент беше, че бяхме една от първите страни, които успяха да разхлабят мерките. Същевременно това помага за минимизиране на икономическите щети, защото затварянето на живота в държавата, затварянето на икономиката не може да се размине без последици. Именно решителността на правителството беше ключова, че бяхме една от първите страни, приложили най-строгите противоепидемиологични мерки и сред първите, започнали с разхлабването им преди 40 дни. Смятам това за успех. Тепърва ще видим резултатите от това поведение, но в началото беше много трудно, защото беше предизвикателство да убедим федерациите как трябва да провеждат подготовката си преди да вземем решение за окончателно затваряне на тренировъчния процес. Едва две седмици по-късно, след като на 13 март беше преустановено провеждането на спортните занимания, се взе решение олимпийските игри да се отложат. Всъщност това беше ключовият момент по време на пандемията, който малко ни поуспокои. Знаехме, че десетина държави продължават да се готвят. Бяха изолирали своите спортисти в определени места в техните национални спортни бази. Примерно Германия, Белгия, Португалия, Чехия не са спирали подготовката си. Говорим за един малък състав от елитни спортисти. Беше много трудно да се вземе решението, но в името на здравето на всички българи, трябваше да спазим мерките. След като се взе решение за отлагане на олимпиадата, знаехме, че нищо вече не се рискува и всичко беше спокойно. Първите две седмици беше наистина много тежко – да прецениш дали наистина трябва да тръгнем по този път, по който тези държави тръгнаха или по този на мнозинството, преустановили всякакви спортни дейности.
- Психологически как се отрази на нашите спортисти? Не е тайна, че в социалните мрежи вие поддържате връзка, пишете си с много от тях…
- Всички професионалисти се държаха достойно. И федерациите се държаха на ниво. Спортистите разбраха какво е положението. Видяха, че се опитваме да направим всичко, което е възможно, за да могат да продължат нормално със заниманията си. Всъщност и двата центъра – „Спорт Палас“ и „Белмекен“, плюс гребните бази в Кърджали и Пчелина бяха готови във всеки един момент да приемат спортистите, ако се разреши подготовка и се рестартират тренировъчните занимания. През цялото време сме били в пълна готовност. Поддържахме връзка с топ атлетите ни и с федерациите. Добре го приеха всичките, спазваха дисциплината, нямахме проблеми в това естество. Като че ли повече проблем в карантината имахме с родители, любители на спорта, които ми пишеха постоянно в социалните мрежи. Бяха изключително нетърпеливи за рестарт на спортните занимания. Като на 4 май дадохме разрешение за индивидуалните спортни занимания на открито, веднага почнаха да ни звънят родители – защо за открито може, а за закрито не може. Като пуснахме колективните спортове на открито – защо децата не могат да тренират. Хората разбират като им обясниш, търпелив и внимателен си с тях, но наистина е много сложно да се ориентираш в подобна обстановка. Трябва търпение. За 40 дни де факто беше преустановена всякаква спортна дейност. На 13 март преустановихме провеждането на спортни мероприятия и на 4 май беше разрешено практикуването на индивидуалните спортове на открито. В следващите 40 дни постепенно успяхме да възобновим абсолютно всички спортни дейности , като на 15 юни този цикъл ще бъде завършен, като се разрешат всички видове състезания на открито и на закрито за всички възрастови групи. Всеки ден сме взимали решения, съобразени с моментната епидемиологична обстановка в страната. Ако процентът на заразените и починалите от КОВИД хора се увеличаваше, щяхме да редуцираме или да забавим рестартирането на следващите видове спортни дейности. За радост всичко се разви по план и в рамките на тези 40 дни успяхме да изпълним предварително заложената програма, за да рестартираме целия спорт. Мисля, че вече след 15 юни ще почнем на пълни обороти да функционираме във всички нива на българския спорт.
- Спортните клубове получиха добрата новина за удвоен бюджет на министерството за 2021 г. Кажете нещо повече за това решение…
- Отдавна искахме да увеличим средствата за клубовете. Едва сега имаме възможност, защото Спортният тотализатор започна да функционира на по-високи обороти. Предварителните разчети сочат, че за следващата годна бихме могли да си позволим да инвестираме двойна сума в спортните клубове. Много пъти сме си говорили и с вас, че спортните клубове са хронично недофинансирани. Но всички знаем, че се разпростираме според бюджетите, с които разполагаме. Смятам, че оттук нататък е време при наличието на необходимите средства, да се обръща много по-голямо внимание на спортните клубове, защото именно там се откриват талантите, там се коват истинските шампиони. Когато достигнат нивото за националния отбор, почват да се развиват, но основната работа се върши от клубовете. Постепенно всяка година трябва да увеличаваме средствата, с които те разполагат. До момента бюджетът, който държавата е давала на клубовете, които финансираме – около 900 на брой, са 6,5 млн. лв. В следващата година средствата ще бъдат удвоени, т.е. 13 млн. лв., разпределени по клубовете. 2020 г. е по-особена – не можем да завършим пълния цикъл от състезания нито във вътрешния календар, нито в международния. Няма как средствата да се разпределят за 2021 г. на база резултатите от 2020 г. Затова ще вземем като база постиженията от 2019 г. Казано на най-простичък език – ако сега са получавали 10 хиляди лв. за дейността си през тази година, следващата ще получат 20 хиляди. Средствата, които получават клубовете, се изчисляват по много сложна формула. Половината от сумата се определя от точките, които получават за дейността си във федерациите, а другата половина се получава от тази формула, която прилагаме в министерството за оценка на дейността на клубовете, където се включват показатели за брой състезатели, за международни успехи, за вътрешни успехи, за занимания с масов спорт. Смятаме, че сме постигнали една сравнително обективна система за финансиране на клубовете. Просто важното оттук нататък е да се подсигурят повече средства. Мисля, че сме на прав път. Пожелавам успех на Спортния тотализатор да работи по-концентрирано, защото клубовете наистина имат нужда от такава подкрепа. Щастлив съм, че за първи път от много, много години средствата за клубовете ще бъдат увеличени с такъв размер.
- Знаем, че държавна намеса във футбола не се допуска според разпоредбите на ФИФА и УЕФА, но поне министерството следи ли какво се случва в БФС? От оставката на Борислав Михайлов минаха осем месеца, но както се вижда, скоро няма да се роди Конгрес на централата…
- Разбира се, че следим абсолютно всичко, което се случва в БФС, както във всяка една федерация. Аз мога да кажа, че по време на пандемията работихме добре с федерацията. Те заедно с федерацията по тенис и с Българската асоциация за здраве и фитнес, са си подготвили най-добре домашното. Дадоха детайлно разработени планове за противоепидемиологични мерки за контрол на тренировъчния процес и функционирането на обектите, на които се провеждат тренировките. Виждахме се доста често през този период.
- А за системата 60/40?
- Тази система беше създадена за подпомагане на икономическите субекти в държавата. В сектора „Спорт“ най-голяма част от средствата отидоха за футболни клубове и за федерацията. Няма нищо лошо, защото е законно. След като са ги получили, значи отговарят на условията. Друг е въпросът дали те са най-нуждаещите се. Тук не е само въпрос кой от каква нужда има, но и става въпрос дали се плащат осигуровки, в какъв размер си се осигурявал, дали си бил на „светло“ и дали си достатъчни компетентен да попълниш документите, които се изискват при кандидатстването. Смятам, че тази програма беше добра. Друг е въпросът дали най-нуждаещите се имаха възможност да се ползват от нея. Има много изисквания, на които очевидно футболните клубове и федерацията са отговорили. Питате за Конгреса? До момента нямаше възможност да бъдат провеждани конгресни и конферентни мероприятия. Но вече са разрешени, така че оттук нататък съвсем спокойно Изпълкомът може да насрочи Конгрес. Ние не можем да се бъркаме да изискваме от тях кога да се проведе, но за всички участници в БФС е ясно, че това трябва да стане възможно най-скоро в рамките на тази година.
- А клубовете все още ли са 700?
- В момента 316 клуба са получили лиценз. На последния Конгрес участваха 550. Промените, които бяхме заложили в Закона за физическото възпитание и спорта, целяха основно да изкарат клубовете също на „светло“, защото не е тайна, че във всяка една федерация, има клубове-фантоми, които президентите създават, за да гласуват за тях на конгресите. Аз мисля, че до момента имаме около 10% редукция на клубовете, което показва, че мярката е успешна. Разбира се, в БФС нещата не стоят точно по този начин, защото има много действащи клубове, които ги знаем и които са във „В“ групите и в областните групи. Има дейност, функционират, истински клубове са, но не са намерили време, вече 1,5 години, да си подадат документите. Лошата новина за тези клубове е, че ако не успеят да го направят до началото на следващото първенство, те няма да могат да участват в него. Така че ги съветвам да побързат. Клубовете, които искат да се занимават с футбол и да развиват дейност, да си предадат регистрацията в съответствие с изискванията на закона. Първо, за да могат да участват в следващото първенство. Второ, за да могат да участват като делегати на Конгреса.
- Във футбола ни са много чувствителни към държавната намеса, но клубовете непрекъснато искат помощ от държавата. Как законно може да им се помогне без да се заобикалят правилата? Може би само с инфраструктура…
- Много можем да говорим по тази тема. По принцип смятам, че когато клубовете бяха пререгистрирани в акционерни дружества, бе направена голяма грешка. Това си е мое мнение. Ясно беше, че целта е да се изкарат капиталите и финансирането на клубовете на „светло“, но се получиха други парадокси.
- Като бивш президент на Черно море сте се сблъсквал директно с тях.
- Да, тогава Черно море беше първият клуб, който се пререгистрира и стана акционерно дружество. Беше 1998 г., а аз извърших тази пререгистрация. Това на практика лиши възможността държавата да инвестира във футболните клубове. Защото се счита за държавна помощ и няма как това да се случи. Не че преди това държавата е помагала след 1990 г., но в продължение на 25 години един лев от нито едно правителство не беше инвестиран в българския футбол. Няма защо да се чудим, че резултатите са такива през годините. През последните 6-7 години нещата коренно се промениха. Много пари от държавата се дадоха за подпомагане на инфраструктура, на детско-юношеския футбол. Обърнахме поглед към тях, но на този етап дори за инфраструктурите е много трудно да помогнеш, когато стадионът е частен или взет на концесия. Изцяло ангажиментът е във футболния клуб, който е акционерно дружество, да извърши тези ремонтни дейности. Когато съоръженията са общинска или държавна собственост, разбира се, ние можем да помагаме, да инвестираме в тях и това се прави постоянно. Последният случай беше с инвестицията от над 30 млн. лв., за да се подкрепи реконструкцията на стадионите на двата пловдивски отбора. Преди това с различни суми, около милион, сме помагали на много други отбори. Виждате, че в момента навсякъде в Първа професионална лига, на стадионите има осветление, има прекрасни терени във второто ниво на професионалния ни футбол. Така че държавата направи много. Ако искаме оттук нататък да се случва нещо, имаме планове, разбира се… Премиерът много пъти е заявявал, че иска да помогне на детско-юношеския футбол, но това може да стане след провеждането на Конгреса. Обсъждали сме варианти и в правителството, и с футболните хора. Единственият начин да инвестираме е да го направим във футболните школи. За да се случи това нещо обаче, трябва БФС да даде съгласие школите да бъдат регистрирани като спортни клубове с нестопанска цел в обществена полза като академии, които да могат да функционират юридически отделно от професионалния клуб. Разбира се, парите ще отидат в отделни сметки, за да може да имаме право да финансираме тези школи. Единственият въпрос тук е в БФС да признаят връзката между акционерното дружество, професионалния футболен клуб и академията, която е сдружение с нестопанска цел, за да може играчите, които академията създава, да си бъдат собственост на професионалния футболен клуб. Това става изключително лесно, една наредба може да реши този казус. Разбира се, за да се случи, трябва да ни бъде представена детайлна програма за разработване на методика, по която да функционират школите. Да видим кои треньори, методисти ще ги ръководят. Предпочитам да поканим специалисти от някои от водещите футболни държави – примерно Германия, Испания или Нидерландия, които могат да обучат нашите треньори за един по-дълъг период от време. Просто тази програма трябва да бъде написана от БФС и защитена, за да може евентуално правителството да може да инвестира в детско-юношеския футбол. Готовност има, формулата сме я намерили, остава да получим програмата и след Конгреса да се проведат необходимите разговори с премиера и с министъра на финансите, за да може да се осигурят средствата за функционирането на тази идея.
- Друг спорт, който винаги силно вълнува феновете е волейболът. Как оценявате прехода близо 100 дни след смяната на властта? Имаше много изборни страсти преди Общото събрание на федерацията, но най-накрая Любо Ганев бе избран единодушно след 19 години управление на инж. Данчо Лазаров…
- Факт е, че волейболът е най-успешният български колективен спорт. Да не се връщаме назад за успехите и за значението, което българският волейбол има за България. Да припомним, че той има огромна заслуга волейболът да бъде олимпийски спорт. Мачът, след който се взима решение волейболът да стане олимпийски спорт, е проведен на стадион „Васил Левски“. Имаме много успехи на всякакво ниво – европейски, световни първенства, олимпийски игри. За съжаление през последните години не успяхме да се класираме на две поредни олимпиади, което е доста сериозен удар върху имиджа на мъжкия ни волейбол. Не е тайна, че Любо Ганев е мой приятел. Аз се гордея с това, защото той е един прекрасен човек, изключително добро момче, но много амбициозен като ръководител, позитивен човек. Винаги тръгва с открити обятия към хората, винаги очаква само доброто от тях. Дано това да не му изиграе лоша шега в кариерата му като спортен ръководител. Той се ползва с огромен авторитет в световната и в европейската федерации. Кандидатира се за член на Изпълнителното бюро на CEV. Предполагам, че ще успее, защото много малко са големите волейболни звезди, които са в ръководството на европейския и световен волейбол. Много пъти сме се шегували с Ари Граса, който е президент на световната федерация и с президента на европейската централа Саша Боричич, че големите звезди са егоцентрици и не са добри за екипна работа. Затова не могат да се впишат в ръководството на федерациите, но Любо е едно изключение и затова те изключително много го харесват и възлагат надежди, че той ще преодолее егоцентризма на успелия волейболен състезател и ще успее да се впише в екипа на европейската федерация, за да им бъде от помощ.
- Спомням си, че бяхте в Рио, когато Ари Граса снимаше Любо с цялата си фамилия в залата.
- За да разбереш каква следа Любо Ганев е оставил във волейбола, трябва да отидеш с него в Италия. Тогава всичко става ясно. Започна в един много труден период. Началото на управлението му съвпадна с пандемията от КОВИД, която остави безпощадно отпечатък и върху волейбола. Тежкото решение не подмина и волейбола. Трябваше да вземе решение за прекратяване на шампионатите, което винаги поставя няколко отбора в ситуация да бъдат недоволни. Но вярвам, че той ще съумее да бъде балансьор в тази ситуация. Няма как всички да бъдат доволни при взимането на такова решение. Но няма и как да не бъде взето такова решение, то е неизбежно, защото здравето на спортистите е по-важно от всичко друго.
- Г-н министър, много ни беше приятно за този разговор! Последният път, когато ни гостувахте, си бяхме обещали, че ще дойдете при нас след олимпиадата, за да обсъдим резултатите. За съжаление ще трябва да го отложим за догодина евентуално.
- Дай боже, да имаме късмет догодина! Мисля си, че в някои аспекти имаме шанс други наши атлети, които тази година нямаше да участват на олимпиадата, да се класират през 2021 г. Едмонд Назарян вече ще е по-укрепнал физически и ще може да участва на игрите догодина. Йоана Илиева, която е новата звезда в световната фехтовка. Натурализираните боксьори Хавиер Ибанес и Йордан Ернандес, които са младежки олимпийски шампиони от Китай, се надявам да участват на игрите от името на България. Вече има паспорт и една от звездите в иранското таекуондо Фарзад Золхадри, който ще получи шанс да се класира. Имаме една поговорка – всяко зло за добро. Отлагането на олимпиадата ще даде шанс на тези атлети, които са наистина много сериозни като авторитет, да защитават цветовете на България на олимпийските игри.
- По-тежко ще е само на Ивет Лалова и на Мария Гроздева, но те са доказани бойци…
- Те са гениални! В тях не се съмнявам!