Силвано Пранди: Любо Ганев е най-великият, който съм тренирал
На 13-и другия месец Силвано Пранди ще стане на 61 години. Възрастта обаче не го спира да се развива. И може би точно за това на Апенините го наричат Професора. Познанията му във волейбола са колосални. Титлите и купите му в Италия и Европа нямат край. Наричат го Професора обаче и заради уважението, което си е спечелил по целия свят. В края на месеца той официално ще бъде обявен за треньор на националния отбор на България по волейбол. Конкуренция на Пранди при избора бяха световни знаменитости във волейбола като Хулио Веласко, Раул Лозано и Зоран Гаич. Богатата визитка на Пранди и най-вече близките му отношения с редица български волейболни легенди обаче натежаха при избора му за селекционер на България. Сега той е начело на Кунео, който класира на второ място в редовния сезон на Серия А-1 в миналия шампионат. Тимът му ще играе две контроли с българския шампион ЦСКА утре и другиден. Ето какво сподели Пранди пред спортен вестник №1 на България „Меридиан Мач“.- Синьор Пранди, след над 20 години отново ще водите национален отбор. Преди бе Италия, а сега България. Не сте ли бил обаче твърде дълго време далеч от особеностите на това да водиш един национален тим?- Не, не мисля. През всичките тези години аз винаги съм работил на много високо ниво в клубовете, които съм водил. Работил съм с много големи волейболисти. Знаете каква е силата на италианското първенство и на евротурнирите във волейбола. Не смятам, че има голяма разлика от това да водиш клуб на такова ниво и национален отбор. Винаги съм бил на пейката или в офиса си, не съм пропускал ден, без да бъда отдаден на волейбола...- Разкажете нещо повече за първите си стъпки във волейбола като треньор в Торино и запознанство си с волейболисти като Димитър Златанов?- Много съм научил от българските майстори във волейбола - от Димитър Каров, от Димитър Златанов... И двамата са големи мои приятели. Те са големи личности във волейбола. Аз бях много млад треньор тогава в Торино и се радвах, че можех да разчитам на тях. Така спечелихме няколко титли на Италия и пробихме в Европа. Бяхмепървиятиталианскитим, койтоправи товаСега, когато бяха преговорите ми с шефовете на Българската федерация по волейбол за поста национален селекционер, също се допитах до Димитър Златанов за ситуацията в българския волейбол. Много се радвам и за неговия син Ицо, който е едно от големите имена в италианския волейбол в последните години и играе много добре на всяко едно ниво - и на клубно и за „скуадра адзура“.- Кои са другите българи, направили ви най-голямо впечатление през вашата кариера?- След Каров и Златанов следващият бе Димо Тонев. Той бе при мен в Падова през 1989 г. Много голяма волейболист. За да стигнем, разбира се, до най-големия - Любо Ганев. Той бе при мен в Кунео от 1993 до 1996 година. Сега ще ви разкрия нещо - няма по-велико нещо в моята кариера от работата ми с Любо. Няма друг като него! Толкова много победи ни е донесъл сам той със своя сервис, със своята атака, със своята мощ... Наистина аз искрено се забавлявах във всеки един момент от работата ми с Любо Ганев. Той е неповторим. С него никога не може да ти е скучно. За мен той е най-големият.
- След Любо Ганев в Кунео дойде испанецът Рафаел Паскуал, който сега е в ЦСКА (София) и с когото ще може да се видите по време на приятелските мачове с българския шампион. Какво е мнението ви за него?- Да, той дойде на мястото на Любо Ганев, когато той напусна Кунео през 96-а. Мога да кажа, че един велик волейболист бе заменен от друг такъв. За мен Рафа бе най-добрият в света в този спорт в три поредни години - 1996-а, 1997-а и 1998-а. За мен той беше невероятен атлет. Мощ, скорост, техника - всичко това бе събрано в Паскуал. С нетърпение чакам да го видя тук, в Кунео, с екипа на ЦСКА. Ще си припомним за славните вечери, в които печелехме безброй купи в Италия и в Европа.- Синьор Пранди, разкажете нещо повече за периода ви като треньор на италианския национален отбор?- Бях начело на „скуадрата“ в периода 1982-1986 г. На олимпиадата в Лос Анжелис през 1984 година спечелихме първия в историята на италианския волейбол медал от олимпийски игри - бронзов. В следващия олимпийски цикъл Италианската федерация ми нареди да изградя съвсем нов отбор за игрите в Сеул през 1988 г. Така започнах изцяло подмладяване на състава, което не можеше да даде бърз резултат. Затова и се провалихме на световното първенство през 1986 година. За мен обаче това не бе провал заради причините, които изтъкнах по-горе - изцяло смяна на поколението с цел успех на олимпиадата в Сеул. Това бе голямата цел, а световното във Франция бе по-скоро подготовка за нея. Аз наложих играчи като Дзордзи, Гардини, Лукета, Кантагали... Тогава те бяха много млади и не можеше да се иска от тях светкавичен успех. Както и да е, смениха ме с поляка Александър Скиба, който дотогава водеше юношеския отбор, откъдето всъщност аз взех всички тези играчи. Смятаха, че той ги познава по-добре и ще може да се справи по-сполучливо от мен. Това обаче не се получи - на европейското през 1987-а Италия завърши на 11-о място, а на олимпийските игри в Сеул през следващата година - на 9-о. Знаете, че след това на треньорския пост дойде Хулио Веласко и успя да постигне невиждани за италианския волейбол успехи. Със същите играчи, които аз наложих в националния. Смея да твърдя, че това бе моят отбор, но той бе доразвит от Веласко.
- Със сигурност сте гледали мачовете от олимпиадата в Пекин и по-специално тези на българския национален отбор. Как смятате - имаше ли шансове нашият тим да победи Русия на 1/4-финала?- Във волейбола всеки има шанс. Разбира се, че България имаше възможност да победи. Във волейбола обаче е важно да го направиш, а не дали си имал шанс да го направиш.Важнае самопобедата!Разбира се, Русия бе много силен състав. Искам да кажа, че помощник на треньора Алекно в националния отбор на Русия бе Кемило Плачи, който работи с мен в Кунео и който ще ми бъде помощник и в българския национален отбор. Така че, ако се срещнем пак с Русия в бъдеще, ще има кой да ми разкаже тайните им (Смее се.)- Имате ли деца, разкажете нещо повече за тях?- Имам едно дете, син. Казва се Масимилиано и е волейболист. Играе на поста либеро в един тим от Серия А-2. Казва се Кавираджо и е от провинция Реджо Емилия. По мое мнение е един... много интересен състезател (Смее се.) Надявам се да пробие в големия волейбол и да стигне до националния отбор на Италия.
- Гледахте ли футболния двубой България - Италия в София, който завърши 0:0...- Разбира се, че в Италия кой не гледа футбол!? Ние сме четири пъти световни шампиони и няма как футболът да не е наша гордост. Но смятам, че дадохте твърде малко възможности на Италия да играе добре в София. Както всъщност и Италия не даде много шансове на България. Здрав мач, от който и двете страни мисля, че останаха доволни.- И един последен въпрос, синьор Пранди. Кога да ви очакваме в България за подписването на договора с нашата федерация?- В края на месеца. Точно дата на пристигането си и на пресконференцията, която ще направим, не мога да дам сега. Това ще съобщи Българската волейболна федерация.- Благодаря ви много, синьор Пранди, че отделихте време за читателите на „Меридиан Мач“. Късмет и ви очакваме в България!- Благодаря, скоро ще се видим.
ГЕОРГИ ПЕХЛИВАНОВ