Йозил, Фелаини, Вилиан и Ламела: къде ще се вместят новите?
Първенството на Премиър Лийг се подновява този уикенд след паузата за международни мачове и избутва на преден план новите големи имена, привлечени в края на летния трансферен прозорец. Тактическият анализатор на “Гардиън” Майкъл Кокс, редактор и в сайта zonalmarking.net, прави опит да предскаже как и къде ще си намерят място в своите нови отбори звезди като Месут Йозил, Маруан Фелаини, Вилиан, Ерик Ламела, Кристиан Ериксен, Мамаду Сако, Гарет Бари и Джеймс МакКарти.
МЕСУТ ЙОЗИЛ, АРСЕНАЛ
Йозил записа повече асистенции от всеки друг футболист във водещите пет европейски лиги през последните пет сезона, ала германецът може да бъде определен и за най-добрия в света играч без топка. Неговият усет за пространство и движение плюс необичайните му, но ефективни бегове се оказаха решаващи за удивителния голмайсторски поход на Кристиано Роналдо в Реал Мадрид.Йозил предпочита да започва в центъра, ала оттам се мести към някой от двата фланга, създавайки числено преимущество и позволявайки на крилата да сноват навътре в терена. Вероятно е в Арсенал той и Санти Касорла да се долепят един до друг отляво и да осигуряват извеждащи подавания за Тио Уолкът, правещ бегове от отсрещното крило. Тенденцията Уолкът да играе високо означава, че Йозил ще се мести и отдясно, като така осигурява запазване на баланса на Арсенал.
МАРУАН ФЕЛАИНИ, МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД
Фелаини е много различен от останалите мишени на Дейвид Мойс за центъра на полузащитата – Лука Модрич, Сеск Фабрегас, Андер Ерера и Тиаго Алкантара са чисти подавачи техничари, докато белгиецът е пословичен повече с физиката си. Мойс го използва в четири напълно различни роли в Евертън – като сам нападател по принуда, като втори нападател, като сновящ от едното до другото наказателно поле полузащитник и като по-дълбоко поставен дефанзивен халф.
Ролята му в Манчестър Юнайтед вероятно ще е комбинация от последните две. Майкъл Карик си остава първият избор за централен полузащитник, като заемането му на позиция и подаванията му през последните две години бяха изключителни. Мойс с неохота би “пипал” този пост, тъй че Фелаини се предполага, че ще играе на този на Том Клевърли – биткаджия в дълбочина преди впускане напред в атака. Това ще позволи на Юнайтед и да използва повече пъти полузащитно трио срещу по-силните съперници с пресиращ високо на върха на триъгълника Фелаини.Вероятната жертва ще е Клевърли, който се очаква да получава по-малко възможности за изява, въпреки че е изиграл пълните 360 минути в режима на Мойс досега.
ЕРИК ЛАМЕЛА И КРИСТИАН ЕРИКСЕН, ТОТНЪМ
Лесно е да видим къде ще се вмести Ламела в този отбор на Тотнъм – отдясно, откъдето ще влиза директно навътре с топката и ще вкарва голове с предпочитания си ляв крак. В този план той е очевидната смяна на Гарет Бейл – макар уелсецът рядко да стартираше отдясно, в края на миналия сезон вкара най-хубавите си голове именно от този фланг.
Позицията на Ериксен е по-малко сигурна. Андре Вилаш-Боаш каза след загубата от Арсенал, че системата на “шпорите” 4-3-3 е “малко или повече начинът, по който искаме да вървим този сезон”, а пък после разкри, че датчанинът е “добро решение за нас за позицията на №10” – роля, която няма очевидно място в 4-3-3. Тотнъм вероятно ще редува 4-2-3-1 с 4-3-3, като в първата система Ериксен ще е на върха на полузащитното трио, а във втората ще играе отляво или в по-дълбока позиция в средата на терена.Вероятните жертви от тези трансфери ще са Аарън Ленън и Андрос Таунзенд. Те предлагат скорост и финтове, ала Вилаш-Боаш предпочита головата заплаха.
ВИЛИАН, ЧЕЛСИ
Макар Вилиан очевидно да е талантлив офанзивен играч, е трудно да видим къде ще си намери място. В Шахтьор (Донецк) се бе специализирал да стартира отляво и после да навлиза навътре, за да шутира с предпочитания си десен крак. Челси обаче вече има две отлични опции от този тип – Еден Азар и Андре Шюрле. Никой от тримата не е резултатен отдясно, ала Вилиан е предимно създател и после реализатор и преместването му вдясно би повлияло по-малко на неговата игра, въпреки че Жозе Моуриньо предпочита левичари на тази позиция.
Вилиан предлага и опция в центъра – той участва в контраатаки по-добре и от Оскар, и от Хуан Мата като “десетка”, ала му липсва тяхното качество, когато се търси пробиване на дълбоко застанали защити. Бразилецът със сигурност подобри състава на Челси, но вероятно не и титулярната единайсеторка.Вероятната жертва от неговото пристигане е Кевин Де Брайне, който започна два от трите шампионатни мача на “сините”, ала е най-младият сред офанзивните играчи.
МАМАДУ САКО, ЛИВЪРПУЛ
Мартин Шкъртел бе Футболист на сезона за Ливърпул в сезона преди Брендън Роджърс да стане мениджър на отбора, но така и не получи доверието на новия режим на “Анфийлд”, след като направи две фатални грешки в първите два мача на Роджърс. Дори представянето му като Играч на мача при победата с 1:0 над Манчестър Юнайтед не бе достатъчно да попречи на мениджъра да потърси варианти другаде в последния ден на трансферния прозорец, а за словака до края се говореше, че ще се събере отново с Рафаел Бенитес в Наполи.Мамаду Сако е по-завършен централен защитник – господар във въздуха, но и много по-бърз на земята, безпроблемно изнасящ топката от крайната защитна линия напред. Работата обаче е там, че и той, и Даниел Агер са левичари. Макар на теория да не е по-проблемно от това да залагаш на двама десничари в центъра на отбраната, често се случва левичарите да имат повече трудности да свикнат от дясната страна на двойката. Ако Сако се справи с тази промяна, би трябвало да помогне да Ливърпул да използва по-високо поставена защитна линия и да повиши скоростта на подаванията.
ГАРЕТ БАРИ И ДЖЕЙМС МАККАРТИ, ЕВЕРТЪН
Роберто Мартинес се влюби в схемата 3-4-3 в Уигън и, макар Евертън да не мръдна от 4-2-3-1 този сезон досега, експериментите с Джони Хайтинга в предсезонните контроли (връщаше се в защита от позицията си в центъра на полузащитата, позволявайки на бековете Шеймъс Коулман и Лейтън Бейнс да атакуват високо) показват наличието на възможност за хибрид между двете системи.
Гарет Бари е всепризнат като централен полузащитник, ала започна кариерата си като централен бранител и би могъл да е идеалният човек за тази роля. Джеймс МакКарти междувременно би трябвало да получава повече свобода да се движи напред в ролята, изпълнявана досега от Лион Озмън, който пък може да играе и като “десетка”. Така ще може да се дава редовна почивка на Рос Баркли в първия му сезон като титуляр.Дарън Гибсън, който още не е дебютирал в сезона заради контузия, е друг вариант, ала именно той е и вероятната жертва след идването на новите попълнения. Гибсън е мощен и залага на простите пасове, но Мартинес може би ще предпочита по-техничните играчи.
Майкъл Кокс, “Гардиън”