Тайните на Кобрата

Кубрат Пулев в момента е един от най-популярните българи. И у нас, и зад граница. Мъжът с порязаващите юмруци, който вече е само на един бой от световната титла в супертежка категория на професионалния бокс, постоянно е в светлината на медийните прожектори. И въпреки това има достатъчно интересни малко известни неща за Кобрата. "Труд" ги събра и ви ги предлага.

1. Кобрата е отличенфутболен вратар Първият спорт, който Кубрат Пулев тренира, е футболът. Самият той разказва за "кариерата" си в най-популярната игра: "Бях 12-13-годишен, когато един ден пазех на вратата, а брат ми Тервел ми биеше дузпи.

По принцип в махленските мачове винаги бях на вратата и се справях много добре. Минал един футболен треньор, видял как спасявам ударите на Тервел и ми предложи да играя футбол в ЦСКА. Отидох, тренирах, дори играх няколко мача. Справих се добре, но... не останах във футбола.

Баща ми Венко Пулев, лека му пръст, не беше особено доволен, че тренирам футбол. Не ми каза директно, че не желае това да продължава. Но с личния си пример и дългите си разкази за бокса, за мъжеството и силата в този спорт ме накара бързо да спра с футбола и да отида там, където се оказа, че ми е мястото - в боксовата зала.

Така че може би имаше някакъв малък вариант да не стана боксьор, но всъщност съдбата така реши, че животът ми ще мине на ринга."

2. Пази ръкавиците и гащетатаот всеки свой бой на професионалния ринг

Кобрата стриктно съхранява всичките си екипи, с които досега е излизал в мачове при боксьорите професионалисти. В 18-те си боя, с които стигна до самото подножие на най-престижния връх в тежкия и мъжки спорт, Кубрат Пулев няма загуба.

Прилежно прибира и пази ръкавиците от всеки свой мач, като подробно описва кого, кога и как е победил със съответния чифт. Същото се отнася и за гащетата с голям надпис PULEV отпред.

"Искам и след години да знам кой мач с кои ръкавици съм го играл - казва Кобрата. - Надявам се тепърва колекцията ми да се увеличи и да стане много по-ценна с екипа, с който ще стана световен шампион."

3. Небрежен е към паритеКубрат приема парите като необходимост за нормален живот, но не се отнася към тях като към нещо изключително ценно.

"Винаги съм смятал, че една от сериозните ми слабости е отношението ми към парите - признава той. - Дори понякога съм небрежен към тях, трудно ми е да си правя сметка на харчовете. Дори ми се случва да остана без пари в джоба. Това не значи, че съм прахосник, но бих желал да успявам по-добре да си правя сметката."

4. Като по-млад понякога е оставал без нито лев

32-годишният Пулев днес не се притеснява да си признае, че като по-млад понякога му се е случвало да няма нито лев.

"Не е било често, но съм оставал и съвсем без пари - спомня си боксьорът. - През годините, когато бях аматьор, често се случваше заплатите да закъснеят. Съвсем друг въпрос е, че тези пари бяха мизерно малко. Но и когато няколко месеца си без заплата, а в същото време си тренирал яко по лагери, не е никак приятно. Стигали сме до стачки, недоволствали сме."

5. Лицемерието е порокът, който мрази най-много у хората"Не съм светец, но смятам, че в голяма степен вече съм станал доста по-зрял, отколкото бях - откровен е Кубрат. - Като по-млад, най-вероятно и заради по-малкия житейски опит, по-често си позволявах бързо-бързо да си правя изводи за хората.

Сега съм много по-спокоен и приемам всички около себе си и с добрите, и с по-лошите им страни. Не мога обаче никога да приема лицемерието. И също така не понасям, когато някой човек започне да говори срещу друг, че прави разни неща. А не погледне себе си първо и да осъзнае, че той не се различава никак от този, за когото злослови.

Такива хора много бързо ги усещам какви са и се стремя да ги държа на дистанция от себе си. Имам много верни приятели. Въобще смятам, че приятелството е доживот. За приятелите съм готов на всичко. Откакто станах по-популярен, познатите ми станаха доста повече, както и хората, които искат да са по-близо до мен.

Но приятелите ми са същите. По принцип съм открит към всеки, но усетя ли, че някой има задни мисли и не е искрен, а това по принцип се разбира много бързо, веднага започвам да внимавам в контактите си с него.

6. Уважава семейството, но смята, че още му е рано за брак Кубрат Пулев смята, че на 32 години още му е малко рано да създаде семейство. "Уважавам много семейната институция - каза Кобрата. - Но лично за мен смятам, че още ми е леко рано да сключа брак.

Просто все още съм много зает с тренировки, лагери, мачове. А да създадеш семейство, се изисква друг тип отговорност, да имаш повече време. Дойде ли и дете, животът ти се преобръща. Нека не бъда разбран неправилно - не съм против всичко това, просто мисля, че трябва да мине още малко време.

Иначе с жената до мен (б.а. - певицата Андреа), се чувствам много добре. Заедно сме вече седем години. Всеки месец се намира някое жълто издание, което ни разделя. А ние сме си заедно."

7. Влудява се от ниското самочувствие на българите Обича и се прекланя пред България и всичко българско. Патриот е до мозъка на костите си. Възпитан е от баща си, който е неговият абсолютен авторитет в живота, да поставя България над всичко.

"Страхотно е, като се разхождам по улиците, да разговарям с хора, които може и да не разбират от спорт или конкретно от бокс, но се радват на победите ми - признава Пулев. - Това ме прави много щастлив. И нека не звучи високопарно, но искам да спечеля световната титла първо заради България и после заради себе си, а не основно заради парите, които ще получа за това.

Много обичам родината си, но се влудявам от ниското самочувствие на българите. Защо бе, хора? Защо винаги виждате в страната си първо най-лошите неща. Не че ги няма, но и колко много красиви и положителни неща има в България? Никога няма да приема българин да говори за България с пренебрежение, още по-малко ако срещу него стои чужденец. Имаме с какво да се гордеем като народ и нация. И ще става все повече и повече."

8. Може да играе шахмат по 6-7 часа без прекъсванеКазват, че е най-добрият шахматист сред боксьорите. Защото със сигурност е най-добрият боксьор не само сред шахматистите. Древната игра заобичва още от малък, когато и той, и брат му Тервел изкарват доста време зад дъската по време на шахматните партии с баща си.

"Разбира се, че първоначално ме побеждаваше - разказва Кубрат. - Но с течение на времето ставах все по-добър и по-добър. Докато накрая започнах да взимам на баща ми по някоя и друга победа. В тези моменти бях най-щастливият човек. И досега шахматът е способен да ме накара да забравя всичко около себе си.

Вече обявих, че след победата над Тони Томпсън в Шверин преди седмица играх шах до 6 часа сутринта. Много мои приятели бяха на мача, предложиха да отидем на дискотека. Но на мен лично не ми беше до шумни празненства, въпреки успеха. Затова седнах да поиграя шах с брата на един мой колега от клуба "Зауерланд" - Дъсти Дъркс се казва.

Играта така ни увлече, че останахме навън под една веранда въпреки сериозния студ. Спечелих и двете партии и заспах спокойно. Обичах по-рано да играя и табла, но сега го правя по-рядко. Не мога да приема, че един зар може да преобърне всичко. Къде остава тук майсторството и личната заслуга? Просто в таблата късметът има прекалено голямо влияние и това не ми допада."

9. Не иска да дава съвети на брат си Тервел дали да стане професионалистКубрат вече е убеден, че допирните точки между аматьорския и професионалния бокс са много малко. "Става дума за два различни спорта - разсъждава Кобрата. - При аматьорите ударите, дори и в тежката категория, са по-слаби. Да не говорим, че за един мач в три рунда трябват един качества, а за бой в 12 рунда - съвсем други.

При аматьорите ударите може да се фиксират леко и пак да ти носят точки, тук са страхотно тежки. Заради всичко това не искам да давам съвети на Тервел дали да стане професионалист или не. Решението си е негово. Беше плътно до мен сега на мача с Томпсън, за което съм му много благодарен.

Виждам го как наблюдава всичко, беше с мен и в съблекалнята преди боя. Знам какви мисли му минават в главата. Професионалният бокс е много, много тежък спорт."

10. След мач винагиму тежи главата.

Пулев е откровен, когато отговаря на въпроса как се чувства след мач, който е спечелил: "Радостен съм, но главата винаги ми тежи. Всъщност тялото ти не го интересува дали си победил, или загубил. Защото при всички случаи си инкасирал тежки удари.

При професионалистите просто няма как да е иначе. Примерно сега в Шверин ме втресе, когато влязох под душа в съблекалнята. Изпитанието да играеш 12 рунда срещу човек, чиито удари с малките ръкавици са като чукове, е изключително сериозно. И за него трябва винаги да си подготвен. Подцениш ли ринга и не излезеш ли мотивиран до крайност, няма как да спечелиш. А може и да стане нещо много неприятно.

Тежката категория при професионалистите е каймакът на бокса. В тази категория много лесно и бързо се излиза от форма и много трудно и бавно се влиза във форма. Което означава, че ако искаш да си на ниво, трябва да тренираш редовно и по много. И да почиваш по-малко. Ето сега аз ще си дам близо месец отдих, през който обаче ще се поддържам. И след това отново влизам в залата. Бой за титла ме чака!"

Николай Кръстев, "Труд"ФОТОГАЛЕРИЯ ОТ ПОБЕДАTA НА КОБРАТА ВИЖТЕ ТУК!!!

Още от Бойни спортове

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти