Бразилия си остава висящата нерешена задача за Испания
Испания отиде на турнира за Купата на Конфедерациите с главната цел да изиграе този мач с Бразилия, казвахме вчера, а го изгуби. Бразилците играха по-добре и ни биха по всички параграфи с убедителен и заслужен резултат. Винаги бяха с една крачка напред в двубоя. Влязоха в него по-добре, с повече скорост, интензитет и твърдост (тук трябва да се отбележи холандският съдия Бьорн Кайперс) и натиснаха Ла Роха до такава степен, че мачът бе решен още преди почивката. Испания не намери своята игра, а не работеха и ключовите фактори по сигурността: защитата не бе добре, а Икер Касийяс не сътвори обичайните си чудеса.
Ако имаше някакъв шанс да се върне в двубоя, нашият тим го изгуби заради лошия късмет. Беше един злощастен ден: Педро бе на един милиметър от изравняване 1:1, ала Давид Луиж го лиши от радостта; Серхио Рамос пък би дузпа при 3:0 и я прати извън вратата.
Трудно е обаче човек да си помисли, че някоя от тези ситуации би могла да промени хода на срещата, тъй като Испания просто я нямаше на терена – тя бе Андрес Иниеста плюс още десетима. Чави игра зле през целия турнир и при липсата на неговото умение за направляване тимът се губи. Ла Роха бе един разпасан колектив срещу една сигурна, твърда и с все по-нарастващ дух Бразилия.
В крайна сметка този съперник ни остава като висящата задача за бъдещето. Дали ще я решим на следващия Мондиал? Има една година да узнаем дали този отбор има още пробег в себе си или вече му е нужна някоя и друга промяна.
На световни финали се ходи след повече почивка и повече подготовка, така че да се правят изводи днес би било предивременно и нередно. Бразилия ни чакаше у дома си, по-отпочинала, с наострени нокти и погълната от манията да ни победи. И с Неймар, който излезе от този турнир с повишена репутация до категорията на футболистите от световна класа.Остава само да поздравим Бразилия и да започнем да се готвим от този момент, със спокойствие, за Мондиала след една година.
Алфредо Реланьо, “АС”