Сър Алекс се оттегля след 27 години
Има два вида журналистически материали, поне според мен. Аргументативни и фактологични, от една страна и емоционални и лирични, от друга. В предстоящия текст ще се опитам да използвам и двата модела. Темата: мениджърът на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън обяви, че след края на сезона ще се оттегли след 27 години начело на червените дяволи... Факти, факти и пак факти Датата е 6 ноември 1986 година. Ръководството на Манчестър Юнайтед решава да освободи мениджъра Рон Аткинсън заради лоши резултати и на негово място е назначен Алекс Фъргюсън. Шотландецът има добра визитка, като постига значителни успехи начело на местния Абърдийн - 2 шампионски титли, КНК и Суперкупа на Европа. Фъргюсън поема Юнайтед в много тежко положение. Отборът е на 21-во място, точно над чертата на изпадащите. Първият му мач начело на червените дяволи е на 8 ноември срещу Оксфорд - загуба с 0:2. Следва равенство с Норич, а първата му победа идва в третия мач, 1:0 у дома срещу КПР. Постепенно новият мениджър стабилизира клуба и завършва на 11-то място в тогавашната Първа дивизия. Следващия сезон Юнайтед е претендент за титлата, но завършва втори. Следват три години, в които червените дяволи се мъчат в средата на таблицата - съответно 11-то, 13-то и 6-то място. Все пак Фъргюсън печели и първия си трофей на "Олд Трафорд" - Купата на Англия през 1990 година. По това време мениджърът е на косъм от уволнението, но бордът на директорите на Манчестър Юнайтед решава да му гласува доверие. Може би най-доброто им решение в историята... Година след триумфа в ФА Къп, Юнайтед побеждава Барселона с 2:1 във финала за КНК. Отборът вече изглежда солиден, а успехите не закъсняват. Първата титла на Англия и общо осма за клуба съвпада с първия сезон от създаването на Висшата лига. Както се казва, другото е история. Манчестър Юнайтед установява абсолютна хегемония на Острова, печелейки 13 от общо 21 титли в Премиършип, последната през този сезон. Така Юнайтед е ставал шампион на Англия 20 пъти в историята, като вечният враг Ливърпул има 18 титли. Фъргюсън вдига и ФА Къп още четири пъти, за последно през 2004 година, а най-паметен е сезон 1998/99, когато червените дяволи печелят требъл - шампионска титла, Купа на Англия и Шампионска лига. На финала на 26 май на "Камп Ноу" е осъществен инфарктен обрат в продължението на мача срещу Байерн - 2:1. По-късно същата година Фъргюсън е удостоен с титлата "сър" от английската кралица... Когато цифрите говорят... Висша лига: 13 пъти ФА Къп: 5 Купа на лигата: 4 Шампионска лига: 2 КНК: 1 Суперкупа на УЕФА: 1 Интерконтинентална купа: 1 Световно клубно първенство: 1 Мениджър на сезона във Висшата лига: 10 Мениджър на месеца във Висшата лига: 27 Мениджър на годината на УЕФА: 1 Мениджър на годината в света: 2 Мачове начело на Манчестър Юнайтед (към 8 май 2013 година): 1497 Победи: 893 Равенства: 337 Загуби: 267 Голова разлика: 2761-1359 (+1402) Процент победи: 59.65 Искрено и лично Страхът от белия лист отново ме обзема... Опитах се да се скрия зад фактите и цифрите, но те са само едната страна на медала. Сър Алекс оставя емоционална диря у милиони хора по света, не само у феновете на Юнайтед. Рядко се натъкваме на явлението институция в институцията, но именно това бе Фъргюсън в клуба. Всяка тухла на "Олд Трафорд", всяко стръкче трева по зеления килим в "Театъра на мечтите" бе пропито с духа на шотландеца. Всъщност греша. Е пропито. Ще бъде пропито още дълго време, където е и проблемът. С напускането на Фъргюсън ще зейне огромна дупка в сърцето на Манчестър Юнайтед и не е ясно кога ще бъде запълнена тя. Трудно се прескача толкова високо вдигната летва. Трудно се замества титанична фигура като стария шотландец. Какво следва след най-успешната ера в историята на червените дяволи? Какво следва след ерата Фъргюсън...? Цели 27 години начело на клуба. Много от сегашните фенове на клуба дори не са били родени, когато сър Алекс е поел кормилото на Юнайтед. Огромна част от привържениците пък не са гледали любимия си отбор, воден от друг мениджър. Чисто и просто: Манчестър Юнайтед = сър Алекс Фъргюсън. Няма друг клуб в света, толкова зависим от своя мениджър. Няма друг клуб в света, превърнал длъжността мениджър в най-важната. И всичко това ще свърши след някакви си два мача... С Фъргюсън си отива цяла една ера не само в Юнайтед, но и в световния футбол. Защото сега живеем в свят на бърза храна, бързи коли и бърз секс, гоним бързи влакове, бързи успехи и взимаме прибързани решения. Този "философия на бързината" няма как да подмине и спорта, в частност футбола, където мениджърите бързо идват и бързо си отиват. Фъргюсън бе като черно-бял герой в 3D филм, като човек, пътуващ напред във времето. И точно това го направи неповторим. Той просто не бе от този век, но успя да оцелее. И не само! Успя да постигне уникални, изумителни успехи. Постоянство, което със сигурност скоро няма да видим. Манчестър Юнайтед бе на върха над 20 години, бе постоянно в Топ 3 на Англия, бе постоянна величина и на европейската сцена. Внедри непримиримия си дух и волята си за победа в клуба, във всеки един играч, стъпил на "Олд Трафорд". Като един истински Козирог Фъргюсън никога не се предаваше, следваше неотклонно своята футболна философия, но проявяваше и гъвкавост, когато бе нужно. Манчестър Юнайтед и сър Алекс Фъргюсън сякаш бяха направени един за друг, паснаха си идеално. Малко е вероятно друг да беше успял на негово място. И обратното - надали на друго място щяха да оставят един мениджър да работи близо три десетилетия... Разбира се, Фъргюсън имаше и своите недостатъци. Упоритостта му, граничеща на моменти с чист инат, много пъти го караше да взима грешни решения. Но все пак няма идеални хора! Същият този инат много пъти е бил необходимият елемент за постигането на безбройните му успехи. Силните характери са и трудни и това най-добре могат да кажат съдиите в Англия, които му бяха обичайни "абонати". В медиите пък сър Алекс водеше непрестанни психологически битки с мениджърите на противниковите отбори - Арсен Венгер, Жозе Моуриньо и Рафаел Бенитес. Но всичко това е част от личността Фъргюсън и нейната харизма! Най-големият въпрос: Кой ще наследи сър Алекс? През годините доста имена бяха спрягани като евентуални наследници на Фъргюсън, но една фигура се открояваше - Жозе Моуриньо. Приликите между двамата не са една или две. Солиден плюс за Специалния е, че е голям приятел със сър Алекс. Във визитката си обаче португалецът често сменя "работното място", не се задържа в един клуб повече от три години, а това не се вписва във философията на футболен клуб Манчестър Юнайтед. Впрочем след ерата Мат Бъзби, който бе начело на клуба четвърт век, следва дълъг период на "проба и грешка" за червените дяволи. И сега можем да станем свидетели на нещо подобно, а то ще бъде и нормално. Както топката не може да лети непрекъснато нагоре, така и всяка империя стига своя зенит, след който следва неизбежен упадък... Най-голямата грешка на ръководството, а и на феновете на Юнайтед ще бъде да търсят новия Фъргюсън. Не! Той е един и който и да застане начело на клуба, не бива да бъде сравняван с него, колкото и трудно и дори неизбежно да изглежда това. Затваряме страницата Фъргюсън. Отваряме нова...