Загубата от Челси показва края на империята Юнайтед
Последният път, когато Манчестър Юнайтед предаде титлата в Премиър Лийг, бе почти с последния удар по топката за сезон 2011/12. Този път короната падна от главата им още на 19 януари и те се вкопчиха във футболната отписана бродуейска продукция – отчаяната битка за 4-тото място.
Всичко се стопява за “червените дяволи” и Дейвид Мойс: титлата, квотата за Шампионската лига и еволюционните принципи, заложени от Сър Алекс Фъргюсън. Изчезна и Купата на ФА, и то още в 3-тия кръг. Сряда вечер ни носи полуфинален реванш за Купата на лигата, като отборът изостава от Съндърланд след първата среща (2:1). Неуспех в заличаването на този пасив ще лиши Юнайтед от страховит финал на “Уембли” срещу градския съперник Манчестър Сити, водещ на Уест Хам с 6:0.
Това не е турбуленция, а въпрос на започване от изцяло ново начало. Идеята, че Юнайтед ще премине като добре пазен Ролс-Ройс от ръцете на Фъргюсън в тези на Мойс, днес не си струва дори да се обсъжда. Най-успешният английски клуб на последните 20 години не преживява трудности в приспособяването. Лишаването от мениджърския гений на Фъргюсън разголи безмилостно отбора и собствениците от семейство Глейзър.
Няма нужда излишно да усложняваме онова, което виждаме с очите си: твърде малко играчи могат да се съревновават по качество с наличното при Сити, Челси, Арсенал и дори все повече Ливърпул, който е вече на 6 точки пред “червените дяволи” в битката за четвъртата квота за ШЛ. Сити има 63 гола в първенството, а Юнайтед – 36. Момчетата на Мойс имат най-малък брой точки на този етап от календарна година в историята на клуба, откакто бе създадена Премиър Лийг. Сити от друга страна стигна до 100 вкарани гола във всички състезания по-бързо от всеки друг тим в същия период.
Има и още. Когато Челси се наложи да замени ветерана Самуел Ето’о, записал хеттрик срещу разнебитената защита на шампионите, пусна Фернандо Торес с цена от 50 млн. паунда. Когато Жозе Моуриньо искаше да затвори мача, даде дебют на върнатия срещу 21 млн. паунда Неманя Матич. В Сити и Арсенал пейката също гъмжи от талант.
В отсъствието на Уейн Рууни и Робин ван Перси, което би било пагубно за всеки мениджър и клуб, просто няма достатъчно дълбочина по отношение на качествените кадри в състава, които да компенсират удара от оттеглянето на Фъргюсън и нуждата от време за Мойс напълно да оцени и прегърне атакуващата традиция на “червените дяволи”.
При анализиране на загубата от Челси човек може да види, че защитната четворка на шампионите не функционира като едно и е уязвима както при атаки на скорост, така и при статични положения. Пред крехкия тандем централни защитници Фил Джоунс често изглежда объркан тактически и не налага контрол в зоната на опорния полузащитник, което още повече натоварва Майкъл Карик. Отдясно Луис Антонио Валенсия е борбен, ала му липсва дарбата да прави неочакваното. Междувременно Ашли Йънг допринася на моменти, но не носи постоянна заплаха, докато Дани Уелбек е едно ниво по-долу от Рууни и Ван Перси.
Когато един 18-годишен хлапак (Аднан Янузай) е единственият ти коз, е дошло времето да признаеш недостатъчността на съзидателност. И още повече, когато неизползван остава Шинджи Кагава, който не може да спечели доверие да се изправи срещу набралата постепенно в мача скорост средна линия на “сините”.
Без своите двама нападатели от световна класа Юнайтед се опитва да скъси дистанцията до Арсенал и Сити с най-посредствената си полузащита от десетилетия насам и двама бекове, подканващи съперниковите атаки.
Имаше и една последна капка в преливащата чаша: Неманя Видич бе изгонен за фаул, който не заслужаваше повече от жълт картон, а Рафаел по чудо се спаси от същото, въпреки че влезе с двата крака на Гари Кейхил. Кое би могло да направи тази неделна вечер в Лондон от лоша в непоносима? Съчувствие от Моуриньо, това е отговорът.
С приглушен глас мениджърът на Челси посочи колко добре играл Юнайтед в първите 20 минути и каза, че се “надява” хората на Мойс да изпреварят всички конкуренти в надпреварата за последната квота за ШЛ. Няма значение. “Червените дяволи” отдавна са преминали момента, в който потъването в манталитета на обсадените може да крие истината за наличния състав.
Мойс се бе насочил към мига, в който заслугите и качествата му за този пост ще бъдат поставени под съмнение, още откакто се видя спад в интензитета на тима в първите му седмици начело. Натискът ще се увеличава, а статистиката все повече се използва като оръжие срещу него. Например факти от този род: в 48 гостувания Мойс няма победа над Челси, Арсенал, Ливърпул и Юнайтед.
Макар неговата треньорска зона понякога да страда от липса на ясен глас и постоянни напътствия (Стийв Раунд се появява за малко, после скача Фил Невил, а Мойс седи и наблюдава), изводите не могат да се вадят, докато новият мениджър не е получил своя шанс да обнови състава по свое виждане. Реконструкцията е колективна задача чак до нивото на семейство Глейзър, които вече са в последните мигове на удължената си ваканция от фенското недоволство. Гневът за нивото на дълговете на клуба няма как скоро да не се насочи отново към тях, а привържениците няма да ги оставят да се крият зад показания на хартия интерес към Гарет Бейл, Кристиано Роналдо и Сеск Фабрегас миналото лято.
Работата е там, че междувременно Сити купуваше умно, Ливърпул прогресираше, Челси си върна Моуриньо, а утрешният топ тим на Арсен Венгер се превърна в днешен топ тим. Комбинация от тези фактори удари по Юнайтед със земетръсна сила.
Дебатите около Мойс са субективни, дебатите по отношение на играчите не са. На “Стамфорд Бридж” видяхме неоспорима липса на мъжество в един състав, който бе на върха само преди няколко месеца. Клубът обаче разполага с финансовата мощ, традицията и ноу-хауто, за да подходи към проблема като към златен шанс да се започне отначало. Цената ще е повече от огромна.
Пол Хейуърд, “Дейли Телеграф”