Янко Русев: Без стимуланти няма успехи, но трябва много повече труд

Щангистът Янко Русев и до днес има излъчването на най-добрия символ от златните времена на Иван Абаджиев. Почти непроменен от годините, той изглежда като току-що слязъл от победоносния олимпийски подиум. Личността му сякаш остава най-доброто доказателство, че не всичко в българските щанги през годините е било само допинг и скандали.Затова Янко говори за кариерата си и любимия спорт, без да премълчава нищо. Русев е роден на 1 декември 1958 година в с. Ивански, Шуменско. Започва да тренира вдигане на тежести от малък, след като го открива треньорът Иван Лечев. На 15-годишна възраст Русев кандидатства в училището “Олимпийски надежди” в София, но не го приемат като безперспективен. На 26 години обаче Янко Русев има вече 5 световни, 5 европейски и 1 олимпийска титла от олимпийските игри в Москва през 1980 г.Той е подобрил 34 световни рекорда и е единственият български щангист, представен в Световния музей на славата в Истанбул. В един момент Русев се отказва от щангите и тренира футбол като крило в шуменския “Волов” и борба. Тогава обаче го забелязва треньорът Иван Абаджиев, връща го на подиума и Янко още на 19 години става сребърен медалист от европейското първенство в Германия. След това става световен шампион в САЩ. Преминава в по-горната категория до 67,5 кг.Тогава започва и епохалната му битка по подиумите с германците Кунц и Амброс, която продължава 5 години. В знак на огромно уважение към съперника Йоахим Кунц кръщава дъщеря си Янка. Големият сблъсък между двамата спортни колоси е на олимпиадата в Москва през 1980 г. Там Янко Русев успява да победи германеца, поставяйки 3 олимпийски и два световни рекорда.За награда получава автомобил “Волга” и 1000 долара. След турнира “Дружба” във Варна през 1984 г. Русев прекратява спортната си кариера и в продължение на 6 години е помощник на Иван Абаджиев в националния отбор. През 1985 г. завършва Националната спортна академия. През 1990 г. заминава за Япония и е треньор на националния  отбор.От 1995 г. досега е личен наставник на известни български щангисти, помощник-треньор на националния отбор и изпълнителен директор на спортен клуб по вдигане на тежести “Левски”. Русев е бил и старши треньор на националния тим по вдигане на тежести на Азербайджан (2009-2011).На 2 февруари 2009 г. президентът Георги Първанов награди Янко Русев с орден “Стара планина II степен” за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта в Република България и по повод 50 години от рождението му.- Г-н Русев, роден сте в село Ивански, но къде е минало детството ви?- Родителите ми и аз самият сме от село Кълново, което е на 25 километра от Шумен. Роден съм в Ивански, защото там е имало родилен дом. Съпругата ми Илиана е от Варна, а дъщеря ми Полина работи на летището в София.- Къде живеете сега?- В момента съм във Варна, тъй като имам апартамент тук. 3 месеца през лятото също съм край морето. Но иначе живея в София, тъй като продължавам да съм директор на щангите в спортен клуб “Левски”. Имам къща и в Кълново и редовно минавам оттам.- Вие сте гордостта на шуменци, радват ли ви се още?- И в Шумен, и в селото ми хората продължават да ме срещат с уважение. Очевидно съм запазил името и авторитета си от годините, в които се състезавах, и чувствата им към мен
не са се променили. Като кажат Янко Русев, знаят, че става дума за шампион.- Как гледате след толкова години на тази история с отхвърлянето ви от “Олимпийски надежди”?- Не ме приеха, но като ме видя Иван Абаджиев, ме взе на 17 години в националния отбор за мъже. Така се случи, не се сърдя на никого.- Бяхте ли наясно още като ученик в Преслав какво искате да постигнете?- В спорта трябва да имаш цел и амбиция. Като тренираш по 8 часа на ден, резултатите няма как да не дойдат.- А къде остава талантът?- От всяко дърво свирка не става. Малко са щангистите като мен, като Наим Сюлейманоглу и Мутлу, които са родени за вдигането на тежести. Още в началото треньорите оглеждат структурата на тялото ти, раменете, гъвкавостта на мускулите. Има неща, които са задължителни като даденост, за да станеш добър щангист.- Защо сте избягали от щангите в един период?- По едно време си казах, че това е тежък спорт, и реших да стана футболист. Започнах да тренирам в младшата възраст на “Волов” и ритах като крило. После се записах и борба. Накрая обаче разбрах, че щангите са моята любов, и се върнах при тях.- Как оценявате школата на Иван Абаджиев?- Сега нещата са много различни. Ние тренирахме по 8 часа на ден, сега тренират едва по 2 часа сутрин и следобед. Това бе тайната на Абаджията. Плюс желязна дисциплина. Сега младите таланти пушат цигари и не се прибират по цели нощи. Същото беше и при художествената гимнастика, защото Нешка Робева държеше много на дисциплината. И, разбира се, причина за успехите беше и фактът, че преди имаше много повече пари за спорта.- Обвиняваха вашето поколение, че е произвеждало шампиони само на базата на различни стимуланти, съгласен ли сте?- Сега не вземат ли препарати? Пак вземат. Без стимуланти няма успехи, но трябва много повече труд. Препаратите само повишават малко резултатите и ти помагат да издържиш на натоварването. Но без него, каквото и да взимаш, няма да станеш шампион. Абаджията беше човек, който четеше денонощно медицина, химия, биология. Той даже експериментираше върху себе си с лекарства и натоварвания, защото е бил втори на световно първенство. Това беше тайната му. И никой не може да го надмине. Плюеха методиката му, защото тренировките му бяха тежки. И не всеки може да издържи на неговото натоварване. Трябват нерви и психика, а сега поколението се изнежи.- Какво мислите за борбите във федерацията?- Всеки иска да бъде президент, защото при нас парите от държавата са много, това е самата истина. Половината пари там, знаете, крадат се.- Имаше ли някакъв световен заговор срещу българските щанги?- Никакви заговори не е имало. Наказаха ни, като ни хванаха с анаболи преди олимпиадата в Пекин. Сега извадиха отбора на Казахстан и също ги глобиха. Нормално.- Как оценявате работата си в Япония, защо нямате шампиони?- В Япония имах само един възпитаник, който стана четвърти на олимпиадата в Лос Анджелис. Там хората са аматьори и идваха да тренират след работа. Повечето бяха и университетски състезатели. Като завършеха образованието си, спираха с щангите, а тъкмо тогава бяха завършени като спортисти. Но там ти обръщат внимание като спортист само ако станеш шампион.- По-доволен ли сте от работата като треньор на Азербайджан?- Там бях две години и направих няколко медалисти от световни и европейски първенства. В Баку имаше поне 120 българи в различни спортове. Азерите са богати и
купуват играчи, заплащането е високо, отпускат много пари. Спортът при тях е държавна политика.- Какво мислите за продажбата на щангисти на други федерации?- Не смятам, че е честно, когато си изградил един състезател като медалист, да го изпускаш да вдига за друга държава. Ето сега примерно Станка Златева едва ли ще я пуснат да се бори за Азербайджан.- Как си обяснявате успехите на китайците в щангите?- Там работиха няколко наши треньори. Имат желязна дисциплина, не съм наясно дали им помага тяхната медицина. Има и нещо друго, богатите държави могат да дадат по 50 000 долара за скъпи и чисти препарати преди състезание. Защото, докато има спорт, ще има и взимане на стимуланти. И те ще стават все по-скъпи и няма да можем да си ги позволим.- Но доста шампиони от Лондон изгърмяха.- Преди анаболите се разграждаха за 24 ч, сега машините ги откриват 6 месеца назад.
Нормално е, ще изобретяват нови стимуланти, битката ще продължи.- Бихте ли се върнали като треньор в националния отбор?- Не, то няма щангисти. Само едно момче - Иван Марков, може да вземе медал от олимпиада. А преди минимум по 7-8 медала взимахме.- Липсват ли треньори, които да откриват таланти?- В страната ги има необходимите специалисти, но не може с 400 лева заплата да са пълноценни. Те трябва да работят и нещо друго, за да гледат семейства, кога да ходят да търсят млади таланти. Пък и нашият спорт е тежък, трябва да го нахраниш и облечеш някого, за да дойде да тренира.- С кого от щангистите продължавате да сте приятели?- С Радостин Димитров, мой състезател беше, с шуменеца Иван Иванов, с Дамян Дамянов, сега с Благой Благоев се видяхме, като се върна от Австралия за 100-годишнината на “Черно море”.- Следите ли другата си страст - футбола?- Гледам най-вече мачове по телевизията. Гледах и “Левски” - ЦСКА, но не съм очарован. Обичам английските мачове, защото хората отиват на тях като на концерт, каква култура, какво възпитание показват. Наскоро пак арестували някакви фенове в София, отишли да се бият, това не мога да го разбера.- Кое е хобито ви?- Ходя за риба с една лодка на приятел на устието на Камчия за сафрид и за паламуд, но нямам много време за риболов, когато съм в София. В Каспийско море има всякаква риба и там съм ловил и сафрид и паламуд. Най-голямата риба, която съм хванал, беше 5-килограмов сом.- Продължавате ли приятелството с Кунц?- Разбира се, те с Асен Златев направиха мандра в Пловдивско и изнасят сирене и кашкавал за САЩ. Когато дойде тук, винаги ми се обажда. Кани ме на гости в Берлин и някой ден ще отида, когато имам свободно време.- Вие не се ли изкушавате да започнете също бизнес?- Бизнесът не е за всеки. За мен няма по-добра професия от треньроската. Бях офицер от МВР, в СК “Левски” получавам добра заплата и съм напълно доволен от живота си.Цанко Цанев, "24 часа"