Осминафинал с мирис на финал

Луиш Фиго по-добре да си беше останал вкъщи. Барса изтегли най-късата възможна клечка на жребия за осминафиналите на Шампионската лига в лицето на Манчестър Сити. Отборът на Халдун Ал Мубарак – силния човек на ОАЕ, бе несъмнено най-добрият от групата на класираните втори, най-опасният. Нещо повече от осминафинал – това ще е сблъсък с мирис на финал.

Никога преди двата клуба не са пресичали пътя си в европейските клубни турнири, най-вече защото Сити влезе в елита едва в последните години въз основа на милионите петродолари. Същото е положението и при Шалке 04 и Реал Мадрид, както и при Милан и Атлетико Мадрид.

Тимът на Мануел Пелегрини, спортния директор Чики Бегиристайн (той присъства на жребия) и изпълнителния директор Феран Сориано се намира в най-добрия си момент в своята международна история. За първи път достига осминафинал на Шампионската лига. Присъствието на Бегиристайн и Сориано ще покачи интригата в сблъсъка поради особените им отношения с настоящата “асулграна” управа, начело със Сандро Росел.

След като отпадаха по невероятен начин в групите на турнира с Роберто Манчини на пейката, “гражданите” бяха превърнати от Мануел Пелегрини в отбор, който играе на пас и вкарва купища голове, както се видя и при половин дузината попадения срещу Арсенал в последния кръг на първенството на Премиър Лийг.

Испанското присъствие нарасна с Хесус Навас, Алваро Негредо, Давид Силва и Хави Гарсиа, а остава и старият приятел Туре Яя – незабравимият бивш играч на Барселона, така силно изпъкнал в най-добрата ера на Джосеп Гуардиола, в която дори игра с успех като централен бранител.

Напред пък Сити е същински динамит със Серхио Агуеро (ще е интересно в каква форма ще е Кун след завръщането си от контузия в този период) и бошнака Един Джеко, без да забравяме добавената още по-голяма мощ в центъра на полузащитата с бразилеца Фернандиньо (купен от Шахтьор Донецк срещу 40 млн. евро) и фината техника на черногореца Стеван Йоветич, който сега е пускан на левия фланг като друг голям талант в лицето на Самир Насри. А не бива да забравяме и младия англичанин Джак Родуел (юноша на Евертън).

Най-голямото упование на Барса е несигурността в защитата на манчестърци, същинска главоблъсканица за Пелегрини още от идването му в клуба през лятото, като се започне от спорния вратар Джо Харт. Иначе това е отбрана, пълна с национални футболисти като белгиеца Венсан Компани, англичаните Мика Ричардс и Джолиън Лескът, аржентинците Пабло Сабалета и Мартин Демикелис (с опит в Испания съответно за Еспаньол и Малага), като последният дойде по личното настояване на чилийския треньор. Тази защита е много непостоянна, същинска ахилесова пета за “гражданите”.

Манчесър Сити видимо натрупа европейски опит този сезон. Това се потвърди на “Алианц Арена”, където си позволи лукса да обърне европървенеца Байерн на Пеп Гуардиола след ранен пасив от два гола и да остане само на едно попадение от първото място в групата. За сметка на това, на “Етихад” баварците изнесоха същинска лекция на “гражданите” и 1:3 бе най-малкото възможно изражение на загубата на домакините.

Затова остават съмненията кой точно Сити ще се изправи срещу Барса през февруари. Пеп Гуардиола начерта посоката – висок и непрестанен пресинг по вкуса и на Херардо Мартино, защото “небесносините” силно се затрудняват да изнасят топката от защитната линия.

При все това, ако успеят да изкарат топката в средата на терена, положението става плашещо заради огромния потенциал на играчите в центъра на полузащитата и в атака. Този сблъсък е осминафинален, но определено не прилича на такъв.

Франсеск Агилар, “Ел Мундо Депортиво”