Йоканович: Установих, че всеки втори подкрепя Левски
Славиша Йоканович даде първото си обширно интервю, откакто стана треньор на Левски. Юношата на ФК Нови Сад и шампион с Войводина и Партизан е продаден от “гробарите” за 2,5 млн. долара на Овиедо. С усмивка си спомня за хеттрика си за Тенерифе срещу Барселона. “Като стане дума, си премълчавам, че два гола са от дузпи. Не им показвам и видео”, смее се той. В Испания е вкарал 10 от 10 дузпи. “Не познавам Стоичков, но преди всеки мач посрещаше нас, сърбите, като братя”, добави той. Наско Сираков бил единственият българин, когото Славиша познавал, преди да поеме Левски. Мачовете си за Челси срещу Левски нямало да забрави, защото бяха около атентата на 11 септември 2001 г. Докато е треньор в Тайланд, една вечер слон излиза сред сградите на пътя пред колата му. Ето втората част от интервюто на Йоканович за “24 часа”.
Първата част на интервюто можете да прочетете тук
- Господин Йоканович, разкажете нещо за семейството си?
- Имам странен живот. Аз работя, децата ходят на училище в Испания. И трите ми деца са родени в Испания. Щяхме да останем 2-3 години, а вече сме там 11 - от 2002-а. Явно трябва да ме поканят Реал Мадрид или Атлетико Мадрид, за да работя близо до семейството си... (Смее се.) Те знаят, че където и да работя, винаги могат да дойдат при мен. Но това води до трудни моменти, защото децата учат. А моята работа не е сигурна никога. Това ми е най-големият личен проблем - че аз живея някой път на другия край на Европа, а друг път - на другия край на света. Но моята съпруга Саня е много търпелива и издържа на особеностите на професията ми. В началото тя беше непрекъснато с мен, но сега трябва да бъде с децата ни и се грижи за тяхното образование. Винаги, когато имам свободно време, отивам при тях. И сега чакам паузата заради националните отбори, за да съм един-два дни с тях.
- Идвали ли са вече в София Саня и децата ви?
- Бяха при мен, всички. Всяко лято ходим в Сърбия, за да се видим с роднините. Бях в Нови Сад и в Белград, когато ме поканиха от Левски. Дойдох в София. И след това дойдоха и те за 2 седмици при мен. Но започнаха училище и трябваше да се върнат.
- Ако след декември сте в играта за титлата и намерите причина да останете в Левски и след другото лято, може ли и те да заживеят в България с вас?
- Няма проблем това да се случи. Голямата ми дъщеря е на 17 години, завършва средно училище. Другата ми дъщеря е на 15. Най-малкият е на 7 години, при сина ми проблемът е най-малък. Малките по-лесно се приспособяват. Така беше и с дъщерите ни, когато се местихме от един град в друг в Испания и после в Англия. За първи път се разделихме със семейството си, когато започнах треньорската си кариера.
- Какво ви харесва и какво не ви харесва в България?
- Изненадан съм много от това колко красив град е София. И че хората са приветливи. Установих и че всеки втори подкрепя Левски, което е позитивно за нас. Тези неща те убеждават колко голям отбор е Левски. И в същото време колко ние не отговаряме на нивото на Левски в момента. Но работим, за да бъдем на това ниво и величината на този отбор.
Не ми харесва това, което е характерно и за сърбите - че подценяваме своята страна. Не умеем да ценим сами себе си. И ние сме така, и българите са така. Непрекъснато нещо не ни харесва и си мислим, че в другите държави е по-добре от тук. А там не е по-добре от тук. Може би не сте видели какво е там и затова мислите така. България може да бъде добра земя за живеене, но няма смисъл да влизам в политически и икономически анализи. Но страната има потенциал и трябва да се вярва в него.
- Бихте ли останали в Левски с по-дългосрочен план, дори да не станете шампион за 100-годишнината?
- Когато дойдох тук, имах една представа. Но някои неща не ми бяха представени точно. Попитах какви са амбициите и какво искат от отбора, но истината е, че в момента не мисля много напред в бъдещето, а за настоящето. Знам, че отборът може да изглежда много по-добре. Ако успея да направя това и успеем да сме конкурентни на другите отбори - да отговорим на амбициите на Левски, не само за тази година, може би тогава клубът ще има интерес аз да остана. Когато дойдох, нямах достатъчно време, нямах и достатъчно изисквания. Повярвах на неща, които ми бяха казани, обаче те не се оказаха съвсем точни. Ако въпросът е какви са амбициите - аз знам добре какви са. Знам и какво искам аз тази година. Ако става въпрос за по-дълъг период - просто трябва да седнем и да разговаряме. В момента не мисля нито дали ще остана, нито дали ще си тръгна. Нямам време през септември-октомври да мисля за следващата година. Може би за тези неща ще мислим заедно през април. Ако още сме заедно. Футболът е странна игра, всичко бързо се преобръща. В Сърбия казваме, че треньорът пристига в отбор с два куфара - единият е отворен, а другият затворен, готов за път.
Ето, сега имаме някои хубави дни след мачовете. Но не знаем какви ще са след следващия мач. Амбициите на клуба тази година са ясни. За да се осъществят, всеки ден трябва да ни е добър. И тогава ще може да говорим за по-реална ситуация. Не искам да обиждам никого. Това е действителността.
- Какво правите след мач на Левски? За първи път ви се случи да можете да идете на вечеря след 6:0 над Нефтохимик, какво се случваше в другите случаи?
- Вечерям си в “Макси”, защото живея там и ми е като вкъщи. Исках да променя малко мястото. Нашият живот и настроението ни зависят от работата ни и от резултатите. Когато в работата не ми върви, не ми се ходи абсолютно никъде, искам да си стоя само вкъщи и да се опитвам да реша проблемите. След “Нефтохимик” приятели ме заведоха в “Кемпински”, на най-горния етаж. И много се надявам, че пак ще ме водят след почти всеки мач на Левски.
Не познавам достатъчно места в София, нямах възможност да ги опозная. Иначе обичам да излизам. Но нямах достатъчно време за тези два месеца.
- Плакали ли сте след мач?
- Не. Аз не плача. Но съм виждал играчи, които плачат. Аз не изпитвам такава потребност.
- Ако можете да си изберете един футболист в отбора ви, кой ще бъде той?
- В сегашната ситуация на Левски ли? (Усмихва се.) Вероятно Кристиано Роналдо.
- Явно сте фен на Реал Мадрид?
- Да.
- Тогава за финал да ви пожелая след години да се срещнем на мач Левски - Реал Мадрид, в който вие да сте треньор на Реал...
- Би било много добре, но в момента реалността е, че съм треньор на Левски и друга възможност не съществува.
Найден Тодоров, "24 часа"