Чао, Хлапе? Торес пак е в тежест
Фернандо Торес вече не е хлапе: когато Филипо Индзаги го викна да седне на пейката в 74-тата минута на Милан – Киево, изражението на лицето му остави малко място за съмнения. Не го очакваше, нито му се понрави. Не се направи обаче на бебе: остана мълчалив и прие избора на треньора. Проблемът все пак е, че испанецът не може да бъде онзи ураганен Ел Ниньо от времето в Атлетико Мадрид и, преди контузиите, Ливърпул, а е много по-слабата му версия от Челси.
ЦИФРИТЕ
Репутацията на топиграч, съпътствала Торес в Милано, е оправдана като цяло за кариерата му, но не и за последните сезони. За “сините” не е вкарвал повече от 8 гола на сезон в Премиър Лийг, а миналия заби общо 11 в 41 мача във всички турнири (малко повече от половината от тези двубои като титуляр).
Така че е трудно да се очаква да прави разликата от първия момент в Милано. Дойде и на мига се почувства зле, гледайки от трибуните онова 5:4 срещу Парма; срещу Ювентус влезе чак към края на срещата; срещу Емполи започна от началото и вкара хубав гол с глава; срещу Чезена пак срещна стена, макар че “и росонери” направиха най-доброто си полувреме до момента под ръководството на Пипо Индзаги; срещу Киево вече казахме.
Общо е бил на терена 234 минути, но отвъд головия му рекорд (едно попадение) или средната му оценка (5,75 по десетобалната система) има друг факт, който ни навежда на размисли. С него на терена отборът е вкарал 4 гола (по един на всеки 60 минути), а без него са дошли 9 от общо 13-те (трите срещу Лацио, петте срещу Парма и двата срещу Киево), сиреч средно по един на всеки 33 минути.
“ФАЛШИВАТА ДЕВЕТКА” И ФАРАОНА
Срещу Киево, Торес отигра малко топки и споменът от него остава един удар с десния крак след хубаво спиране. Не е думата обаче в това, че той сам по себе си е проблемът.
Работата е там, че преместен на левия фланг в 4-3-3, Жереми Менес не успя да влезе в ритъма на играта. След като французинът се върна в центъра, отново започна да прави разликата. Рискът при избора на схема 4-2-3-1 с Торес напред е в това, че отборът прекалено много губи баланса си.
Когато на терена се появи Стефан Ел Шаарауи, Милан промени лицето си, подпомогнат и от умората на играчите на съперника. Да разполагаш с играч от пейката, който да излезе и да вземе нещата в свои ръце (пък и да умее да печели фаулове и дузпи) е със сигурност голямо предимство. Ако Фараона е на добро ниво, ще е трудно да се принизи ролята му просто до алтернатива.
Ето затова, докато Торес или Джампаоло Пацини не достигнат до върховата си физическа кондиция, Индзаги може и да е щастлив да живее в този парадокс: той, най-класическата от класическите “деветки”, да печели и създава футболни празници с “фалшива деветка”.
Иван Палумбо, “Гадзета дело Спорт”