Димитър Каров: Голямата ми мъка е финалът с ГДР
Гунди риташе с децата в махалата, разказва легендата Димитър Каров е най-силният разпределител в българския волейбол за всички времена. Според мнозина той е номер 1 не само у нас, но и най-добър в света за времето си. Затова и легендата на ЦСКА и националния отбор попадна сред номинираните в класацията на "Стандарт" за "Спортните чудеса на България".
- Г-н Каров, откъде тръгнахте за волейбола?
- Откриха ме в "Септември". Аз съм софиянец, роден на "Стамболийски" и "Вашингтон", навремето беше "Ломска". Точно зад Министерство на здравеопазването. Там имаше една църквичка, но вместо нея построиха банка. Случайно почнах. Преди това играх 2-3 години футбол в "Локомотив". Учех в 13-о училище на пазара, тогава беше район към "Локомотив". После пък учех на "Възраждане" и районът ни мина към "Септември". Там попаднах на приятели волейболисти. Те ми предложиха да ме заведат в залата, тъй като играех добре. Така започнах. Иначе исках да опитам и футбол в "Септември". Отидох, но заварих страхотен скандал в съблекалнята, затворих вратата и си тръгнах.Треньорът хвърляше обувки,бяха загубили
предния ден. Иначе много обичам футбола, продължавам да го обичам.- Какво гледате сега повече по телевизията - футбол или волейбол?
- Всичко гледам. Много обичам спорта.- Как се наложихте в ЦСКА?
- Взеха ме още в 11 клас, после влязох войник в ЦСКА. Моят треньор Георги Митев говори с Тодор Симов. Приеха ме. След казармата станах офицер и така 30 години изкарах.- Кой е най-силният отбор на ЦСКА, който сте виждали?
- Този от 1969 г., който стана европейски клубен шампион. ЦСКА беше и основата на националния тим, спечелил среброто на световно през 1970 г. Във финала с ГДР в София водехме с 2:0 гейма и 13:5 точки, но загубихме.- Изглежда невъзможно?
- Изглежда, но в спорта всичко е възможно. Не сме единствените. Жалко е, че се случи пред наша публика. След това през 1972 г. също имахме възможност да станем олимпийски шампиони, водехме 2:0 на японците на полуфинала, в третия гейм беше 7:3 за нас. Чисто и просто в някои моменти пропадахме. Може би нямаше и равностойни резерви. Но повечето е шанс. За менволейболът заслужаваше двете титли
- Според мнозина съдията ни е попречил в онзи финал срещу ГДР?- Не. Главният съдия беше румънец, а помощникът турчин. При 13:5 Брунко Илиев имаше една контра на празна мрежа и я заби в третия метър, но малко аут. После Александър Тренев направи блок на германците, турчинът свири мрежа. Съдиите нямаха настроение да ни режат. Не вярвам да си толкова жесток да смажеш домакин при такъв резултат. Пък и публиката нямаше да го остави да излезе от "Фестивална". Това ще ми остане мъка за цял живот. Както и Олимпиадата през 1972 г. Хайде, там отивахме на финал с ГДР. Но в олимпийската седмица преди игрите играхме с тях в Мюнхен и ги бихме леко с 3:1. Жалко, волейболът ни щеше да отиде на друго ниво.
- А от финала на ЦСКА за КЕШ какво си спомняте?
- Финалът беше със "Стяуа". В първия мач в София ги бихме много жестоко. 3:0 за няма и час. Там реваншът беше труден. Съдията от Чехия издържа на напрежението. В нашите времена домакинството играеше сериозна роля на реферите. Трудно се биеше навън, но го направихме 3:2. Помня, че тогава Васил Симов, бог да го прости, имаше проблеми с палеца, нещо беше набрал. Митко Златанов получи полуприпадък, нямаше въздух. Но издържахме.- Кой е най-добрият волейболист, с който сте играли?
- Златанов. Перфектен волейболист, универсален, можеше всичко.- Вие сте разпределител, кой от играчите на този пост ви е впечатлявал?
- Тодор Симов ме е учил, авторитетна личност, изискваше много от нас. После пък ми харесваше Митко Димитров от "Славия", който вдигаше на олимпиадата в Москва.- През 1971 г. преминавате в "Торино", което е немислимо за български спортист. Кой ви помогна?
- За офицер от армията като мен беше съвсем немислимо. Знаете, че съм женен за Лидия, сестрата на Георги Аспарухов. След трагедията с Гундинашето семействобеше съсипано
Майка им и баща им бяха още живи. Лидия беше бременна с голямата дъщеря. Обстановката беше страшна. Отидох във федерацията и помолих: "Ако искате да имам семейство, да бъда човек, пуснете ме". Напрежението беше смазващо. От военните също получих разрешение. Запазиха ми чина, излязоха страхотни джентълмени. Това ми помогна да работя после в ЦСКА и като треньор, и като ръководител. Пенсионирах се полковник.
- За посещения на генерали в ЦСКА се носят легенди, каква е истината?
- Във всяка секция имаше военен. Министър Добри Джуров страшно обичаше спорта. Много спортуваше. Всяка сутрин беше на "Народна армия", играеше тенис. Караше отговорниците да бъдат близо до нас. Е, който имаше желание, не е ставало насила.- Вие лично имахте ли контакти с Добри Джуров?
- Лично - не. Виждали сме се по тържества, поздравявали сме се.- Интересното е, че като футболен фен сте левскар?
- Да, от дете съм от "Левски", както и всички софиянци в онези години. От провинцията идваха цесекари. Няма да забравя като деца как сме ходили на "Юнак". Помолим някой чичко да ни хване за ръка и влезем на трибуните. Хиляди пък се стичаха по "Графа", по "Гурко", тогава "9 септември". Няма левскари, няма цесекари, всички вървяха заедно. Майтапеха се кой кого ще бие, но проблеми не е имало.- Какви са спомените ви от Георги Аспарухов?
- Малко сме контактували, защото той беше много ангажирани и в "Левски", и в националния отбор. Аз също бях по лагери и мачове непрекъснато. Но сме били на обяди при родителите му горе, на "Редута". Добър и скромен човек, махалата го обичаше. Като дойде, хвърляше обувките и риташе с децата на една полянка пред нас.- Не се правеше на звезда?
- Не, затова и е така обичан от хората все още. Имаме национален клуб "Гунди", ще честваме 10 години от основаването му. Всеки вторник се събираме, разказват хората, човек се просълзява, като ги слуша.- Вярно ли, че пропуска сватбата ви заради дерби с ЦСКА?
- Да, на 20 декември 1970 година беше сватбата ни на "Гурко" и "Раковски". Игра срещу ЦСКА, ноГунди резервира за нас Панорамата
на сегашния "Радисън". Дойде вечерта, бяхме около 20 души. Седяхме още 4-5 часа. Не помня резултата от дербито, но Гунди беше винаги в настроение. Падаше духом само покрай контузиите, ставаше по-мрачен, по-вглъбен. Страдаше, че го ритат.
- Със съпругата Лидия къде се запознахте?
- Тя беше волейболистка на "Левски". Запознахме се в "Спортпалас" до Варна, където Лидия беше на лагер с девическия национален отбор. Аз пък лекувах контузия и изкарах 2-3 месеца по кални бани на морето. Ходехме на плаж заедно.- На волейбол сте фен на ЦСКА, странно малко?
- Не е странно, всички знаеха. Аз си обичам и футболния отбор на ЦСКА, големи личности, но детското в мен си остава. Играли сме даже волейболисти на футболисти на малки вратички на "Армията". Бихме ги. Те бяха четирима, а ние шестима. После ги победихме и на волейбол. Ние бяхме двама-трима, а те 12 души и си биеха главите. Беше много весело в ЦСКА, клубът си имаше своя живот. Няма да се повтори. Няма условия! Държавата абдикира от спорта, от здравеопазване, от какво ли не. Виждате трагедията с наводненията, страшно е. Много потънахме.- Показателно е, че заради любовта към ЦСКА отказвате да излезете срещу "червените" с "Торино"?
- Аз предупредих италианците още на тръгване за голямата четворка в Братислава - бил съм капитан, борил съм се за хляба с тези момчета -няма да изляза срещу ЦСКА
"Торино" не бяха доволни и тогава на практика ми прекратиха договора. После пък отказах да стана национален селекционер на Италия. Други времена бяха.- Заради фигури като вас, Гунди и останалите големи спортисти стартирахме кампания "Спортните чудеса", как гледате на подобни идеи?
- Страхотно. Това коментирах вчера с жена ми, чудесно е, че се сещат и за нас. Не са ни забравили хората. Приятно е. Дали сме много на спорта. Аз съм софиянец, но почти не съм стъпвал в заведение. Тренировки, у дома, ако излезем с жена ми на разходка - толкова. Просто бяхме утрепани от умора, нямаше го този ритъм на настоящите спортисти. Тези чалги? Как ще станат спортисти! Та ако не се наспиш, как ще се възстановиш.- Как минава един ваш ден сега?
- Пенсионер съм, гледам внучета. Голямата дъщеря има син, а малката момче и момиче. Живеем с малката, а голямата е омъжена в Италия. Разхождам кучето сутрин, после съм с внучетата по градинките до "Фестивална".Ивайло Йолчев, "Стандарт"