Коща може да влезе в кастата на лошите момчета в ПЛ
В един следобед по чаено време на Мърсисайд, Диего Коща превърна Роберто Мартинес в малък англичанин, накара превърнатия в светец Тим Хауърд да изтрещи и потвърди “Скучен, скучен Челси” като най-взривната атакуваща сила в английския футбол. Лятната покупка за 32 млн. паунда на Жозе Моуриньо не е толкова нападател, колкото разрушителна природна сила, помитаща всичко по пътя си.
Марио Балотели, Алексис Санчес, Радамел Фалкао и Анхел Ди Мария до един грабеха повече от него заглавията по време на трансферния прозорец, в който Премиър Лийг показа финансов мускул и обърна тенденцията, докарвайки боксофис звездите на нашите брегове. Санчес е чуден талант, и все пак не играчът, от когото Арсенал се нуждаеше. Същото важи в пълна сила и за Фалкао и Ди Мария в Манчестър Юнайтед. Балотели пък създава грешния вид хаос. Коща е Избраният и Моуриньо го знаеше през цялото време.
Докато Челси се мъчеше да вкарва голове миналия сезон, мениджърът настояваше, че не иска нов нападател през януари, тъй като знаеше, че неговият собствен агент Жорже Мендеш ще му докара Нападателя по време на летния прозорец. Ние се чудехме, защо Моуриньо не харесва доказан реализатор в ПЛ като Ромелу Лукаку, докато не видяхме белгиеца в пряк сблъсък с Коща в събота вечерта. Тогава разбрахме.
Оклюмването на Фернандо Торес бе заменено от живеца на Коща – футболист по образ и подобие на Моуриньо, и изведнъж Челси изглежда завършен отбор. Само три мача след старта на първенството изглежда, че при добро здраве на бразилеца с испански паспорт титлата ще се завърне на “Стамфорд Бридж”.
Дори след вълнуващата победа 3:6 над Евертън насред “Гудисън Парк” португалецът строеше въображаеми замъци и съчиняваше отбрани от фантасмагорични обсади в типичен свой стил. Той настоя, след два несправедливи жълти картона, че Коща няма да спечели индивидуални награди. Настоя също, че нападателят ще продължи да бъде жертва на дразнители, като това очевидно бе предизвикателство към тях, а не признание, че играчът има нужда от защита.
Моуриньо е толкова неразбираем в публичните си изяви, колкото е блестящ в съблекалнята и на тренировъчния терен. Разбира се, че Коща ще спечели персонални призове, ако продължава в същия дух. Английският футбол обича суровия, уличния футболист, а съдиите прощават на този тип повече от всичките си останали колеги на континента.
Славният хаос на ПЛ е естественият хабитат на Коща. Не само двата му смъртоносни удара, отличната взаимовръзка с халфовете и апетитът му за здрав труд го белязаха на “Гудисън” като ас на асовете. По-силното бе начинът, по който се разкрещя в лицето на Шеймъс Коулман след автогола на ирландеца, малко по-рано изкарал жълт картон на испанския национал с провокация. Това бе нещо детинско, злобно, възпламенително – точно от онези неща, каращи светът на Премиър Лийг да се върти.
По време на големите международни турнири ни заливат с романтичните чуждестранни идеи за търпелива игра на пас. Когато започне домашният сезон, става ясно, че ние харесваме бързия, яростен и твърд футбол. Героите са добре дошли, но антигероите са по-забавни. Ерик Кантона, Луис Суарес, Рой Кийн и Патрик Виейра – тези са имената, чието ехо ще ехти поколения занапред. Коща може да присъедини своето към тях.
Роберто Мартинес захапа стръвта на Моуриньо, поучавайки Коща в професионализъм и етиката на английския футбол, без да обясни как точно тактиката на Коулман се вписва в неговото виждане за играта в стил “Малка къща в прерията”. И това, след като Хауърд, обрисуван като смесица между Лев Яшин и Майка Тереза по време на Мондиал 2014, някак си избегна червения картон за втори път в мача (по-рано игра с ръка извън наказателното си поле след интензивно пресиране от страна именно на Коща). Мартинес е интелигентен мениджър, а Хауърд е изключителен и опитен вратар, а испанецът успя да им опъне нервите. Още мнозина ще споделят тяхната съдба.
Говорим за човек, който вдъхнови Атлетико Мадрид по пътя към невероятно спечелената титла в Примера миналия сезон. Човек, който обърна гръб на родната си Бразилия, когато най-известният национален отбор на планетата така отчаяно се нуждаеше от него за световни финали на собствена територия. И човек, чието предстоящо пристигане убеди дори Роман Абрамович да откри добродетелта на търпението. Защото руснакът отлично съзнаваше, че в неговото господарство пристига човешка версия на коктейла “Молотов”.
Дейв Кид, “Дейли Мирър”